Уважаеми Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че не всички хора са равни, че не всички хора са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.

Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.

Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.

Научете го, ако можете,  магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята по склона на зелен хълм.

В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да дадете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.

Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.

Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел.

Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.

Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.

«Без късмет» от Алан Е. Мейер

Събудих се от жестока болка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло медицинска сестра.
– Господин Фуджима – каза тя – имате късмет, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дена. Сега сте в болница и вече нищо не ви застрашава.
Изговаряйки всяка дума с мъка, аз попитах:
– Къде съм?
– В Нагасаки – отвърна тя.

«Предложение» от Лариса Керкленд

Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме вече две години. Чудесни времена! Истинска любов, най-добър приятел, никой друг. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с брилянт. Зачервени бузи, очарователна усмивка.
Как така не?!

«Призрак» от Чарлз Енрайт

Веднага след инцидента побързах да се прибера вкъщи, за да съобщя на жената тъжната новина. Но тя сякаш въобще не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна директно през мен и си наля нещо за пиене. Включи телевизора.
В този момент звънна телефонът. Тя отиде до него и вдигна слушалката.
Видях как й се сбръчка лицето. Тя силно заплака.

«Благодарност» от Ендрю Е. Хант

Вълненото одеяло, което неотдавна му дадоха в благотворителния фонд, удобно обгръщаше раменете му, а обувките, които днес намери в контейнера за смет, бяха точно неговия размер.
Уличните огньове приятно сгряваха душата му сред цялата тази смразяваща тъмнина…
Извивката на пейката в парка беше толкова позната за натоварения му стар гръб.
«Благодаря ти, Господи, – помисли той, – животът е просто възхитителен!»

«Какво иска дяволът» от Браян Нюел

Двете момчета стояха и гледаха как Сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.
– Слушай, той какво искаше от теб?
– Душата ми. А от теб?
– Монета за телефонен автомат. Трябваше спешно да позвъни.
– Искаш ли да отидем да хапнем?
– Искам, но сега съвсем нямам пари.
– Няма страшно. Аз имам много.

«Прозорец» от Джейн Орвис

Откакто Рита бе жестоко убита, Картър седи постоянно до прозореца.
Никакъв телевизор, четене, писане на писма. Неговия живот е това, което се вижда зад завесите.
На него му е все едно кой му носи храна, плаща сметките, не излиза от стаята.
Неговия живот е бягащи физкултурници, смяна на годишните времена, минаващи автомобили, призракът на Рита.
Картър не разбира, че в тапицирания с бял плат отвътре изолатор няма прозорци.

«Съдба» от Джей Рип

Имаше само един изход, защото нашите съдби се сплетоха в един объркан възел на гняв и блаженство. И друг начин за решение нямаше. Ще се доверим на жребий: ези – и ще се оженим, тура – и ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Тя звънна, завъртя се и се спря. Ези.
Загледахме я с недоумение.
След това в един глас казахме: «Може би още веднъж?»

«В търсене на Истината» от Робърт Томпкинс

Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата сбръчкана вещица тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!

«Съвременна медицина» от Август Салеми

Ослепителна светлина на фарове, оглушително свистене, пронизваща болка, абсолютна болка, след това топла, привличаща, чиста синя светлина. Джон се почувства удивително щастлив, млад, свободен, той тръгна към лъчистото сияние.
Болката и тъмнината бавно се върнаха. Джон бавно, с мъка отвори подпухналите си очи. Бинтове, някакви тръбички, гипс. И двата му крака все едно ги нямаше. Разплаканата му жена.
– Теб те спасиха, скъпи!

Източник: Обекти

За десета поредна година Санкт Петербург отбеляза Деня на Достоевски със зрелищно шествие.

Триметрови кукли на автора и неговата героиня Алена Ивановна – старата кредиторка от „Престъпление и наказание“, се разходиха от площада, където е паметникът на писателя, до дома, където той е живял. По улицата бяха изписани цитати от писма на Достоевски, а по тротоарите можеха да се срещнат фигурите на любими негови писатели като Сервантес, Дюма и Балзак. Програмата включваше спектакли, викторини, литературни екскурзии.

По традиция Денят на Достоевски се отбелязва през първия уикенд на юли и продължава не един, а два дни. Тази година в инициативата участваха шест библиотеки и седем музея.

Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 12. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове.

По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали.

За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.

Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 12. включително.

[wp_quiz id=“10737″]

Истината е, че всички имаме сродна душа и съвсем не е задължително тя да бъде свързана с интимност или плътска любов. Понякога се крие зад името на автора, написал любимите ни текстове. Разбери коя е твоята!

[wp_quiz id=“10687″]

Все повече училища се отказват не само от краснописа, но и от писането на ръка като цяло. В Германия, Финландия и САЩ децата в първи клас учат изписването на буквите само по време на свободно избираеми предмети или не го учат изобщо.

Американските федерални общообразователни нормативи препоръчват обучението по писане на ръка само в детските градини и първи клас, където децата са на пет години. В половината от американските щати постъпват именно така. Тоест от шестгодишна възраст американските деца вече не пишат на ръка, а азбуката я учат на компютър или таблет.

През есента на 2016 година във Финландия тръгнаха на училище първите деца, които не са карани да пишат на ръка. В Швеция също започнаха да се отказват от писането и да снабдяват децата с устройства, които преобразуват печатния текст в ръкописен. Шведските учени смятат, че детската моторика не е приспособена за писане, затова първокласниците е добре да натискат клавишите: детето набира на компютъра текст и вижда как същия текст изглежда ръкописно.

Във Великобритания още не са се отказали от писането на ръка, но първокласниците са обучавани едновременно и към ръкописен, и към печатен текст. Щом детето се научи да пише ръкописно, то държи изпит и почти винаги преминава към писане с печатни букви – във Великобритания пишат именно с такива букви. Някои британци дори не могат да разберат текст, написан на ръка от някой емигрант, учил краснопис в уроците по английски.

В Русия за последните 100 години писането на ръка се е опростявало няколко пъти. След революцията през 1917 година, болшевиките, заедно с азбуката, променят и изписването на буквите на ръка, което опростява обучението. До 1950-те години писменият стандарт все пак предвижда някои декоративни елементи в буквите. Самото писане е разработено за перо, а консултирането става с неврофизиолози. Цели научни институти са ангажирани с всяка една буква, за да може мускулното напрежение в ръцете да се редува с отпускане.

Завъртулките при „д“, заглавнaта „Г“, чертичките на „Т“ се запазват, за да може писмото да не е без прекъсване. Предполага се, че при наличието на всички тези линии, водещи надолу, се прави натиск, а при написването на линиите нагоре се прави отпускане и така ръката почива. Писането протича по-бавно, но ръката се е уморява по-малко. По-късно писменият стандарт е опростен и е сменен с такъв без прекъсвания. След този преход скоростта на писане се повишава, но ръката започва да се изморява по-бързо и човек губи концентрация също по-бързо, именно защото ръката е постоянно под напрежение.

Писането на ръка ще се превърне в рядко изкуство

Днес сред възрастните има милиони, които вече зле се справят с писането на ръка. Ако учителите, лекарите и донякъде журналистите все още ползват хартия и химикал, то останалите просто нямат нужда. Какво има да пише таксиметровият шофьор, инженер или видеодизайнер на ръка. Хората дори списъците с покупки не ги пишат на ръка. А когато вземат химикал в ръка, което се случва няколко пъти в годината, те неизменно се учудват, че почеркът им се е влошил, ръката бърка буквите, редът е крив.

Говорим за хора, които много са писали в училище, университета, няколко години след завършване. Представете си как ще запишат същия този лист с покупки децата, които са приключили запознанството си с писането на ръка след проведения тест в I клас? Те са били научени да пишат, но всичко свършва дотук. Тук вече не става дума за почерка, а за елементарното запазване на навика за писането на ръка.

Ще може ли човек, който взима молива веднъж в годината, за да напише писмо до Дядо Коледа, съвсем да загуби навика да пише?

Да допуснем, че шведските учени са прави и след 50-70 години човечеството ще спре да използва ръкописа за комуникация. И онези, които днес могат да запишат адреса на хартия, след 50 години ще се причислят към художниците-калиграфи, владеещи съвършено безполезното, но омайно изкуство на ръкописа.

Какви са последствията за учениците и всички нас от отказването от писането на ръка?

1.Ще започнем да четем по-лошо. Ще пострадат моториката и координацията ни.

При писането на ръка са задействани онези участъци от мозъка, които отговарят за интерпретацията на сензорните чувства и формирането на речта. При онези, които не пишат на ръка, тези участъци се задействат по-рядко.

В мозъка се намира така нареченият център на Брока – участък, който отговаря за подредбата на буквите в думата и разпознаването им. Тоест отговаря за умението ни да четем и пишем. При ръкописа този център активизира работата си. Така учените от норвежкия университет Ставахнер правят извод, че хората, които бързо пишат – четат по-добре. И обратното: онези, които четат бавно и трудно разбират текста, пишат по-зле.

Онези, учили в традиционно училище и успели да минат през традиционното общество, където всеки човек е имал тефтер с химикал, знаят, че има хора, които пишат бързо и имат летящ лек почерк. А има и такива, които записват трудно и бавно, които изписват всяка една буква, често се спират и прочитат написаното. Това означава, че едните имат добре развит речеви център в зоната на Брока, а другите – лош.

2. Децата, които малко пишат, имат зле развит окомер.

И обратното: онези, които имат проблеми с окомера – имат затруднения с писането. В Китай и Япония, например, предпочитали стрелците с лък да ги набират сред калиграфите.

3. Хората по-зле ще разпознават писмения текст.

Онзи, който не пише на ръка, не разбира какво е написано. Разбира се, в свят, в който никой не използва химикалката, неумението да се чете ръкописен шрифт не е фатално. Страшното е това, че се отказваме от тази умствена дейност. Процесът на четене на ръкописни и печатни текстове е изучен старателно. Използвани са МРТ-апарати, УЗИ, доплерово сканиране на съдовете на мозъка, енцефалограми на хора с тефтери и книги, като изводите са, че при четенето на писмен текст в мозъка са задействани много повече зони, отколкото при възприятието на печатен.

4. По-малко ще учим правопис, пунктуация и граматика.

Във всички устройства и браузъри има функция за автокорекция. Затова, човек, който не може да пише на ръка, най-вероятно няма да може да пише грамотно. През 21 век ще се реши, че грамотността е излишна. Но споровете за необходимостта от членуване са също толкова странни, колкото и оспорването на преимуществата на разностранното образование: за какво в университетите преподават литература и астрономия? Ами заради това, че самият процес на обучение променя хората и повлиява развитието на интелекта им. Единственото, което може да направи един човек малко по-умен, е обучението.

5. Без писането ние по-зле ще формулираме мислите си.

При писмената реч, човек още преди да е докоснал листа с химикалката съставя изречения в ума си. Всъщност, писмото на ръка изисква висша форма на абстрактно мислене. Това не ни е нужно за да намерим текст на компютъра, тъй като фразата, съюза, членуването можем във всеки един момент да ги променим. Всичко е много просто: който често пише на ръка и записва лекциите си, по-често се обръща към абстрактното мислене, което има нужда да бъде в тонус.

6. Ще пострада въображението

Хората, които пишат на ръка, по-добре си представят на ум за какво иде реч. Ако студентите пишат на ръка лекциите за художниците от Ренесанса, по-подробно си представят светлосенките и персонажите на картините, отколкото онези, които печатат на клавиатура. Изследванията са направени с помощта на томограф.

7. Децaта по принцип по-лошо ще усвояват знанията и ще пострада запаметяването.

Има много изследвания, които говорят за това, че материалът, написан на ръка, а не чрез печатане на клавиатурата, се запаметява по-добре, тъй като хората формулират основните мисли още в процеса на писане.

Студентите, които записват конспектите си на компютър, го правят по-подробно, но онези, които ги пишат на ръка, по-добре запаметяват материала. При писането на ръка хората бързо перифразират на ум казаното и формират мисълта си така, че да бъде по-лесно записана.

Онези от нас, които са над 25-годишни, е нужно само са си спомнят конспектите на лекциите си: ние, без да изпускаме и една дума на преподавателя, структурирахме получената информация, чертаехме таблици, групирахме данните и просто записвахме лаконично чутото.

Никой не ни пречи да направим това на компютъра или таблета, но естествено тази необходимост отпада, защото във всеки един можем да допишем или коригираме нещо. Хубавите записки бяха напълно достатъчни за запаметяването им, дори преглеждането им отпадаше. Днес студентите и учениците при подготовката за изпити препрочитат записките си много пъти.

Прието е да смятаме, че в процеса на прогреса човечеството неизменно върви към подобряване. И че всеки нов навик или загубата на стар такъв в края на краищата води до нещо добро. Но с отказването от писането на ръка това правило може да не сработи. Затова икономисаните в първи клас уроци по краснопис надали ще стигнат, за да придобием сериозни умения или да решаваме по-важни задачи. Докато за загубата на общополезна за развитието ни практика, като писане на ръка, ще се окажат достатъчни.

Източник: highviewart.com

1. Сутрин се разхождайте по брега напълно сами, вижте начина, по който слънчевата светлина се отразява от водата, и мислете за нещата, които обичате най-много в живота си, бъдете щастливи.

2. Опитайте да използвате някои от новите думи, които научихме заедно тази година. (Сред тези думи са: философия (любов към мъдростта), агапе (мистична любов), подсъзнание, носталгия, онтологичен, нихилизъм, солипсизъм, херменевтика, хуманитарен, абсурдизъм.) Колкото повече неща успеете да кажете, толкова повече неща ще можете да мислите, а колкото повече мислите, толкова по-свободни ще бъдете.

3. Четете колкото може повече – но не защото сте задължени да го правите. Четете, защото лятото вдъхновява приключения и мечти, и когато четете, ще се чувствате като лястовици в полет. Четете, защото това е най-добрата форма на бунт, която ви е достъпна (за съвети какво да четете, елате при мен).

4. Избягвайте неща, ситуации и хора, които ви карат да чувствате негативизъм или празнота. Търсете стимулиращи ситуации и компанията на приятели, които ви обогатяват, които ви разбират и ви ценят за това, което сте.

5. Ако изпитвате тъга или страх, не се притеснявайте: лятото, като всяко чудесно нещо в живота, може да предизвиква объркване в душата. Опитайте да водите дневник като начин да говорите за това как се чувствате (през септември, ако искате, ще го четем заедно).

6. Танцувайте, безсрамно – на дансинга край вашия дом, или насаме в стаята си. Лятото е танци – и е глупаво да не участвате в тях.

7. Поне веднъж гледайте изгрева. Запазете мълчание и дишайте. Затворете очи и изпитайте чувство на благодарност.

8. Спортувайте много.

9. Ако срещнете някого, когото считате за очарователен, кажете му го максимално искрено и деликатно. Няма значение дали той няма да ви разбере. Ако не ви разбере, не е било писано да се случи; ако ли не, лятото на 2015 ще е златно време да бъдете заедно (ако не се получи, върнете се на точка номер 8).

10. Прегледайте бележките от нашите уроци: сравнете нещата, които четем и учим, с нещата, които ви се случват.

11. Бъдете щастливи като слънчевата светлина и неукротими като морето.

12. Не ругайте. Винаги бъдете възпитани и мили.

13. Гледайте филми със сърцераздирателни диалози (на английски, ако можете), за да подобрите езиковите си умения и способността си да мечтаете. Не оставяйте филма да свърши с финалните надписи: изживейте го отново, докато живеете и изживявате лятото си.

14. В блестящата слънчева светлина или горещите летни нощи, мечтайте за това какъв би могъл и би трябвало да бъде вашият живот. През лятото, винаги правете всичко по силите си, за да избягвате да се отказвате, и полагайте максимални усилия да се борите за мечтите си.

15. Бъдете добри.

Ката признава, че е изградил методите си на преподаване по модела на г-н Кийтинг, героя на Робин Уилямс във филма „Общество на мъртвите поети“ (1989). Казва, че задачите са му хрумнали заради „магията“ на лятото. „Вдъхнових се от самото лято, като специален и вълшебен момент, полезен за това човек да разбере по-дълбоко колко от това, което учи и усвоява в училище е пряко свързано с най-важните аспекти на нашето съществуване“, споделя той. „Помня чудесно летата си като ученик, преди години: пълни със спорт, плуване, любовни връзки, танци, романтика и мечти. Книгите, които четях в отминалите лета, просветиха бъдещите ми дни и ми дадоха нови начини да се изправя пред проблемите, радостите, човека, който обичам, и тези, с които другарувам. В този период в мен възникна сериозен интерес към литературата и изкуството, който никога не угасна“, разказва учителят.

Източник: goodlife.bg

Вижте още: Писмо до учителя на сина ми

Артинсталацията, която е по инициатива на Българския културен институт в Париж, е на едно от най-предпочитаните за разходка, развлечение и спорт места – кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. Освен че ще научат повече за кирилицата, стотици хиляди парижани и туристи ще имат възможност да четат и българска поезия.

Буквите Б, Ж, З, Ц, Ч, Щ и Ъ са изработени като оригинални пейки. За първи път те бяха поставени в София през лятото на 2018 г. от фондация “Прочети София” под името “Скритите букви”. Към всяка пейка са приложени стихове на български и френски на съвременни български поети, сред които Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева, Иван Теофилов, Мирела Иванова, Амелия Личева и др. Преводите са на Мари Врина-Николов. Кратък текст запознава читателите и с най-важното за кирилицата – третата официална азбука в ЕС след латиницата и гръцката, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави.

Проектът е в рамките на честването на 140 години от установяване на дипломатически отношения между България и Франция и се реализира с подкрепата на кметството на Париж.

Годишно по кея на Сена преминават над 2,5 милиона души, а по статистика на кметството в Париж пикът на посещаемостта е през май, юни, юли и август. Очаква се българските букви и поезия да бъдат видени от около 600 000 жители и туристи, което прави инициативата един от най-видимите и достъпни за широка публика културни проекти, реализирани във Франция. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

“Българските букви” е адаптация на “Скритите букви” на фондация “Прочети София”, чийто директор Тодора Радева е автор на идеята, а реализацията е на художника Кирил Златков и архитектите Анета Василева и Иван Иванов.

В Париж проектът е по инициатива на Десислава Бинева, директор на българския културен институт, и под патронажа на посолството на България.

Източник: 24 часа

Всеизвестно е, че Кирил и Методий създават глаголицата, а кирилицата е дело на техния ученик Климент. Предлагаме ви някои любопитни факти за нея.

1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 година e в пещерен манастир близо до с. Крепча в България.

3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски.

4. Днес кирилицата се ползва от над 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан и Украйна.

5. През 2007 година кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“

7. До края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния.

8. В продължение на години Хитлер многократно осъществява натиск върху българските държавници за отмяна на кирилицата и приемане на латиницата като официална азбука.

9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“, поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а св. Кирил създава цяла азбука.

10. И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като „руската азбука“ – несправедливост, дължаща се вероятно на прозаичната причина, че руският народ е най-многобройният, използващ я.

Източник: bulgarianhistory.org