На Страцин под скалистия рът пропълзя, обкръжи ни врагът. Той ни блъска с оръдия два дни, той държи ни и жадни, и гладни, той ни мами, руга и ласка, та на всичко да махнем с ръка. Но мълчахме, покрили земята, без патрони, […] Виж още …
Август – рошав, с пясък в обувките – ми дърпа косата. Плези се. Закача ме. Иска да бъда ако не щастлива, то поне весела. Такъв е той, август. Луд за връзване. Като всички нас, когато имаме морска вода в ноздрите… Лошото е, […] Виж още …
ОК. Аз хвърлям пешкира. За мен упражнението “Голямото четене на бг автори” беше личен проект (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, текущата й култура и пр.). Това е третото ми лято, в което го правя активно и преднамерено, с […] Виж още …
Покрай опожаряването на Тютюневия град в Пловдив много хора си спомниха за романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Огънят роди зловещо дежавю. „Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше […] Виж още …
„Тези складове не се рушат от вчера, не ги рушат от вчера, нашите писъци винаги идват посмъртно“. Това коментира във Фейсбук писателят Георги Господинов по повод опожаряването на емблематичните за Пловдив тютюневи складове. Ето какво още написа творецът: докато още мирише на […] Виж още …
„България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта […] Виж още …
Когато светът се е побъркал, а политиците ни надуват главите с изтъркани клишета, човек жадува да чуе и прочете нещо наистина умно, което да му даде някакъв ориентир в пушилката. Предлагаме ви коментарите, които двама от най-популярните съвременни български писатели написаха в […] Виж още …
На 1 юни 1876 г. куршум убива Христо Ботев. Острото перо на поета и публициста революционер продължава да пронизва право в целта и днес. Фейлетонът „Длъжностите на писателите и журналистите“, публикуван във в. „Незвисимост“ през 1874 г., е доказателство за това. ДЛЖЪНОСТИТЕ […] Виж още …
На 26 май 1885 г. е роден поетът Николай Лилиев. За него Николай Райнов пише: „Най-нежният български лирик. Неговото поетично наследство не плаши по обем, но всяка творба тежи, като чисто злато“. Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия […] Виж още …
На 24 май някой сподели във Фейсбук: Днес е празникът на културата и погребението на Пармака. В един ден всичко е разказано. Големият джазмен Васил Пармаков беше добър разказвач. Думите му удряха, както клавишите на пианото. Казват, че си отишъл в отчаяние […] Виж още …
Cкъпи ученици от Випуск 2016, Вие сте в центъра на този ден, а тайно ще кажа – и в центъра на този век. Благодаря ви за вълнението, че съм с вас. Вълнувам се, а надявам се, че и вие, въздухът между нас […] Виж още …