На Страцин под скалистия рът пропълзя, обкръжи ни врагът. Той ни блъска с оръдия два дни, той държи ни и жадни, и гладни, той ни мами, руга и ласка, та на всичко да махнем с ръка. Но мълчахме, покрили земята, без патрони, […] Виж още …
От фейсбука на Калин Терзийски Римляните казвали bis repetitia non placent, тоест – повторението не се харесва. Но аз не се заслушвам във всякакви казани от римляните щуротии. Да сте виждали древен римлянин? Ако бяха толкова умни, нямаше да се изпарят […] Виж още …
Марко Семов (11 юли 1939 — 18 януари 2007) Българите никога не са имали причина да вярват в държавата си и държавата на българите никога не е вярвала в тях. Всичко в България да си, само свален от власт да […] Виж още …
Мартин Ралчевски за романа на Калин Терзийски „Любовта на 45-годишния мъж“ Без да се опитвам да разбера къде свършва образът на главния герой Антон и къде започва този на автора, аз с интерес прочетох тази книга на Калин Терзийски, като долових […] Виж още …
Гибелта на Христо Ботев е най-фалшифицираният епизод в българската история. Повече от столетие драмата е преиначавана и заличавана. В този процес участват авторите на убийството с помощта на историци, политици, писатели, поети и други средностатистически патриоти. За всенародно ползване е стъкмена една […] Виж още …
Из „Под игото“, глава I – Гост Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Той имаше […] Виж още …
От фейсбука на Милен Русков Минавам покрай двама продавачи на пазара, единият чете вестник, може би решава кръстословица, и вика на другия: – Абе, батка, какво е това пролив? Оня: – Кво? – Про-лив. – Пролив? – Да. Следва продължително мълчание. Не […] Виж още …
От фейсбука на Калин Терзийски Отварям тази сутрин вездесъщия фейсбук. Този фейсбук! Който с един свой край е напъхан под завивките на петнайсетгодишно момиченце и потните му фантазии, с друг – в джоба (в смартфона) на алпинист, изкачващ Мон Блан, с трети […] Виж още …
Жан дьо Лафонтен (8 юли 1621 г.-13 април 1695 г.) В родилни мъки планина крещеше толкова високо, че сбра се цялата страна, решила, че щом дойде срокът ще се роди най-малко нов Париж: роди се мишка с косъм риж. Замислен над […] Виж още …