На 9 септември 1828 г. е роден Лев Николаевич Толстой – виден руски писател и мислител и почетен член на Петербургската академия на науките. Създател е на учението толстоизъм.
Лев Толстой е автор главно на романи и разкази. Сред най-известните му произведения са „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, нареждани сред най-значимите романи в историята на литературата.
- Силата на правителството се крепи на невежеството на народа. Затова то винаги ще се бори против просвещението. Време е да разберем това.
- Една от най-удивителните заблуди е, че щастието на човека е в това да не прави нищо.
- Щастието не е в това винаги да правиш каквото искаш, а винаги да искаш това, което правиш.
- Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
- Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат.
- Хората често се хвалят с чистата си съвест само защото имат кратка памет.
- Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
- Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и себеотрицанието, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
- Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
- Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
- Великите истини винаги са прости.
- Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
- Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
- Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.
- Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
- Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
- Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.
- За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
- Истинската мъдрост не е многословна.
- Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
- Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
- Книгите с афоризми не само че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.
- Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
- Не зная дали моята капка дълбае, а тя неволно все капе.
- Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.
- Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
- Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече – с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич – то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.
- Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.
- Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето.
- Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.
