Мои приятели настояваха да разкажа всичко това. Изпитвах колебания, защото не считам, че моят живот или това, което ми се е случило, е с нещо по-особено или с нещо би било любопитно на хората, които ще го прочетат.
Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже – актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава.
Много от тях си отидоха неразбрани и унизени, смачкани от тая нова наша псевдодемокрация. И реших, че си струва за тези хора да бъде разказано.
Защото всъщност другите и публиката – тези две неща те правят актьор, правят те Аз. И определят големината на буквите ти.

Книгата бе публикувана в края на 2014-а по случай 80-годишния юбилей на актрисата.

„Всеки етап от живота носи със себе си своите капризи и капани. На трийсет си млад и несигурен, на четирийсет си силен и често уморен, на петдесет си мъдър, може би малко меланхоличен. Когато стигаш прага на осемдесетте, понякога си обзет от желанието да започнеш всичко от начало. Прераждаш се в спомените и се влюбваш в бъдещето“, пише София Лорен.

Мемоарите й разкриват нейния път от бедността към богатството. Книгата съдържа стари снимки, писма и бележки от звезди като Франк Синатра, Одри Хепбърн, Марчело Мастрояни. Има и любопитни истории за мъжете в живота й.

Както сам казва Нушич, ако книгата му е прекалено дебела, тогава „би заприличала на енциклопедия – онзи вид книги, които предлагат всички видове знания по такъв начин, че да не можеш да научиш нищо от тях.”

Илюстрациите в книгата са дело на талантливия художник Йордан Терзийски, завършил „Графика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в графити и street art фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и др.

Бранислав Нушич (1864-1938) е сред най-известните сръбски писатели. Журналист и дипломат, той създава много романи, пиеси, комедии. С хапливия си език смело сочи слабостите на политическата система, която сякаш и до днес е непроменена на Балканите. За едно от стихотворенията си Нушич попада дори в затвора – случай, който с много хумор описва и в „Автобиография”. Писателят е свързан по трагикомичен начин и с нашата страна – военната си служба отбива във войната с България от 1885 г.

„Автобиография“ е историята за живота на автора до неговата сватба (защото след сватбата живот ли е?!), книга, която ще ви остави без дъх от… смях. По жанр тя е романизирана автобиография. Авторът разказва за собствения си живот, както и за живота на своето поколение, правейки художествено обобщение за времето и обществото в Сърбия в края на XIX век. Героят не се покрива напълно с разказвача, въпреки че и двамата са двойници на автора в художествения свят на произведението. В моментите, на които се акцентира в училище, героят е художествен образ на автора като малък – като ученик в средното училище. Разказвачът обаче е възрастният автор, който споделя спомени от детството си и често се надсмива над хората и събитията в тях от позицията на опита и възрастта си. Оттам е различна и гледната точка към разказваното – героят е вътре в събитията, докато разказвачът поглежда към тях отвън и отгоре. Нещата, които разказва, за него са вече минало. Ето защо понякога тонът му е снизходителен и насмешлив – човек се сбогува с миналото си, надсмивайки му се. Часовете по чужди езици едва ли са били толкова весело нещо за ученика Бранислав Нушич, който се притеснявал да не бъде изпитан за всички възможни изключения в немския език например. Но възрастният разказвач ги превръща в забавна история.

Така реалните хора и събития в “Автобиография” са показани през призмата на спомена и хумора, което превръща произведението в универсално четиво за забавление и поука.

Повествованието проследява ученическите неволи, причинени не толкова от мързела и незаинтересоваността от учението на самите деца, колкото от зле уредената образователна система. В нея има учебници, които не дават знания, и учители, които не могат да научат никого. Така учениците вместо да се превръщат в образовани млади хора, са по-скоро жертви на тази невежа и ограничена образователна система. Дали няма да открием някои актуални прилики и с днешното ни образование?

Стрелите на хумора в текста на Нушич са насочени към всички – и към учениците, които не си дават сметка, че не ги учат на нищо; и към учителите, които знаят колкото тях; и към висшестоящите, които сами са продукт на тази безпомощна образователна система. Написан в първо лице множествено число, текстът звучи като обобщение, че цяло едно поколение е станало жертва на подобно образование.

„Размишлението е единственото безплатно и безопасно човешко развлечение. Само да умееш да мислиш, защото има такива, които и това не умеят.” (Бранислав Нушич, „Автобиография”)

Тая работа – писането на автобиографии, стана като оная работа щом и Кончита Вурст вече издаде книга за живота си.

Такива коментари се появиха в социалните мрежи след като 26-годишният австрийски певец, чието рождено име е Том Нойвирт, представи в Берлин „Ich, Conchita. Meine Geschichte“ („Аз, Кончита. Моята история“).

В книгата той/тя разказва за пътуването си от млад хомосексуалист до световноизвестен брадат травестит, спечелил конкурса „Евровизия 2014“. Френското издание ще се появи на 5 май, а английското – на 7 май.

Заедно с автобиографията си, Вурст представи пред берлинската публика и новата си песен „You are Unstoppable“.

След миналогодишната „Евровизия“ брадатата певица се превърна в икона на ЛГБТ общността (термин, използван за всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора), отбелязва „Дойче веле“.

„Това не беше просто една победа за мен, а победа за тези хора, които вярват в бъдещето, което може да функционира без дискриминация и се основава на толерантност и уважение“, заяви Вурст.

Кончита ще влезе в ролята на водещ на конкурса във Виена тази пролет, когато „Евровизия“ ще навърши 60 години.