Така изглежда паметникът на Щастливеца, който бе официално открит на 11 май под звуците на духов оркестър.

Бронзовата фигура е дело на скулптора Борис Борисов и архитекта Пламен Цанев.

„Да се присмее на себе си, на своите привички и особености умее не всеки народ. Алеко ни научи да се усмихнем, за да бъдем по-добри“, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова. Авторът на „Бай Ганьо“ е основател на организираното туристическо движение в България, затова бронзовата скулптурата на писателя гледа към Витоша.

Датата на откриването на паметника не е случайна – на 11 май 1897 г. Алеко Константинов е убит при атентат край село Кочагово, което днес носи името му.

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…

Журито обаче препоръчва на колектива да обмисли композицията, защото „наличието на двата елемента – куфар и табели, преувеличава образа на Алеко Константинов като пътешественик и пътеписец, а в същото време твърде незначително, неизразително и неубедително той е представен като писател”.

За фигурата на Щастливеца се състезаваха четири проекта. Конкурсът за градска скулптура на писателя беше обявен за втори път, след като Министерството на културата не одобри резултатите от първото състезание. Фигурата трябва да е от бронз и да се постави в участъка между бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Хан Аспарух”. Отреденото място е близо до входа на метростанцията. Победителят в конкурса ще получи награда от 2000 лв., а статуята може да струва максимум 55 500 лв.

Конкурсът е явен като в него могат да участват непубликувани и непоставяни нови сатирични комедии, чийто обем позволява създаване на спектакъл с нормална продължителност от поне 80 минути. Не се разглеждат драматургични миниатюри. Броят на актьорите, необходими за поставянето на текста, не бива да надхвърля 15 души.

Победителят ще получи награда от 2500 лева. Има и две поощрения от по 500 лв., съобщиха организаторите.

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ си запазва правото да постави наградените или една от наградените пиеси до две години след обявяването на наградите.

Пиеси се изпращат до 15 ноември 2015 г. на адрес: София 1000, ул. „Стефан Караджа“ 26, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (за конкурса). Необходими са 3 екземпляра, на всеки трябва да е посочен авторът, както и телефон и имейл за контакт. Резултатите ще бъдат обявени на 13 януари 2016 г. – рожденият ден на Алеко.

Отличието се връчва всяка година в рамките на Алековите дни, които този път ще са на 12 и 13 януари, съобщиха от общината.

В литературния конкурс са участвали 25 автори от 16 държави – Русия, Израел, Армения, Румъния, Сърбия, Македония, Чехия, Украйна, Босна и Херцеговина, Бразилия, Оман, Башкирия, Франция, Полша, Германия и Словения.

Жури, начело с литературния критик Пламен Дойнов, е присъдило първата награда на известния със своите афоризми писател Валериу Бутулеску за разказа му „Във влака“. Той е автор на множество книги, превеждани на над 50 езика, включително и на 11 драматургични творби, поставяни на театрална сцени.

Наградата ще бъде връчена на 13 януари от 18 часа в Първо българско читалище „Еленка и Кирил Аврамови“.

За Алековите дни в Свищов са планирани още много културни прояви. На финала Теодосий Спасов и струнен оркестър на Държавна опера – Русе ще изнесат благотворителен концерт. Събраните средства ще отидат за ремонта на изложбената зала в местния Исторически музей.

ПРОГРАМА

12 януари (понеделник)

15.30 ч., в къща музей „Алеко Константинов”
Среща разговор с Петко Тотев, автор на книгата „Е, ами кога ще жвеем?” и Петранка Колева за габровските дни на Алеко, отразени в „Априловски свод”.
Отчитане резултатите от ученическия конкурс за къс хумористичен разказ.

Художествена галерия „Николай Павлович”
Изложба – карикатури от фонда на галерията.

13 януари (вторник)

15.30 ч., в зала 18 на общината
Пресконференция с лауреата на международния конкурс за къс хумористичен разказ “Алеко”.

17.00 ч.: Факелно шествие от къщата музей „Алеко Константинов” до паметника на Алеко в градската градина.

17.30 ч.: Полагане цветя на паметника на Алеко Константинов в градската градина.

18.00 ч., в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856”
Тържествено честване на 152-годишнината от рождението на Алеко Константинов.
Връчване на наградата на лауреата.
„Писмо до Алеко” – благотворителен концерт с участието на Теодосий Спасов (кавал), струнен оркестър на Държавна опера – Русе, водещ Стоян Стоянджов.
В програмата: класика и джаз с авторска музика от Теодосий Спасов.
Вход с покани, цена 5 лв. и 3 лв. от звено „Култура”

На 1 януари 1863 г. е роден писателят Алеко Константинов. Известен е фейлетонът му „Честита нова година“, който излиза на 2 януари 1895 г. във в.“Знаме“. По-малко популярна днес е статията му със същото заглавие, публикувана на 31 декември 1896 г.

Из статията „Честита Нова година!“

Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло…

Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е полу­чил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опаш­ката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бъл­хата отиде, та се не видя…

Но ако се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заклю­чение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на бъл­гарската столица съставляват тъй наречените нови квар­тали; в сърцето на тия квартали се е простряла една раз­кошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българ­ското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази ог­ромна градина се издига гордо… не Българският универси­тет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне – Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски дворец, се е сгушило, обез­формено от тази нова постройка, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И пър­вият Български университет, заедно с паметника Васил Левски и с паметника на загиналите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…

Колко си честито, мило мое отечество, колко си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой син, мисля и ще продължавам да мисля, че българските студенти, че храмът на бъл­гарската наука, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, макар те да са от най-благородната маджарска порода.

Криво ли мисля аз, кажете ми откровено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!

Щастливец, София, 31 декември 1896 г.