Александър Дюма

За първи път на български излиза романът на Александър Дюма „Учителят по фехтовка”.

И до днес остава загадка как без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва този роман – един от най-реалистичните за времето на декабристите.  Неслучайно книгата е забранена от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.

Някои изследователи лансират сензационната хипотеза, че всъщност романът „Учителят по фехтовка” е написан от Александър Пушкин, който е инсценирал своята смърт, след което е отишъл във Франция и е приел самоличността на Александър Дюма.

„Учителят по фехтовка” сега излиза за пръв път в превод на български в издание на „Персей”. Тъй като романът дълго време е забранен в Русия, тази инерция действа дълго време и у нас. И докато „Граф Монте Кристо” и „Тримата мускетари” са издавани многократно, „Учителят по фехтовка” досега бе непознат на българския читател.

Романът е подробен разказ за историята на декабристите и въстанието им от 1825 г. и грабва читателя заради рядката дарба на Дюма да създава живи диалози, както и се превръща в истински художник и живописец, когато рисува руския пейзаж, но и в социален анализатор, когато описва самобитните нрави на руското общество.

Главният герой на книгата е млад французин, учител по фехтовка, който чува, че Русия е истинско Елдорадо за уверените в таланта си авантюристи, и решава да замине за Санкт Петербург. Пристигайки в града, попада сред местната френска колония и не му е необходимо много време, за да си състави мнение за сънародниците си, които виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха.

Различна от тях е Луиза, на която той носи писмо от Париж. Отношенията с нея са сърдечни, топли и приятелски. Тя ще му помогне да се установи в града.

Луиза го представя на своя приятел  и любим – граф Аненков, който истински и безгранично е влюбен в нея. Младият граф се превръща в негов покровител и му помага с препоръки и съвети.
Съдбите на тези млади хора са вплетени в епохата на мразения император Павел I и неговото 5-годишно противоречиво управление, на император Александър I и Великия княз Константин, както и на най-малкия – Николай I. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.

Случайност ли е, че „Учителят по фехтовка” на Дюма е най-реалистичният роман за руските декабристи? Руски изследователи представиха невероятно любопитна хипотеза, която изглежда абсурдна, но е подплатена с логични доказателства. Според нея най-големият руски поет Александър С. Пушкин не загинал в дуел, а инсценирал смъртта си, след което се прехвърлил във Франция и там се превъплътил във френския писател Александър Дюма. Подобно нещо изглежда невероятно, но изследователите са направили много детайлно проучване на живота и творчеството на двамата автори и откриват немалко убедителни аргументи, освен факта, че писателите имат едно и също име, а след смъртта на единия изгрява звездата на другия далеч от родината на първия.

Изследователите посочват романа като най-реалистичното произведение, написано от чужденец за времето на руското самодържавие и декабристите. Като съавтор и герой на книгата Дюма посочва истинския си учител по фехтовка Огюстен Гризие. Обаче в творбата личи изключително познаване на руската действителност от онова време, а самият автор никога не е стъпвал в Русия. Само руснак, живял близо до императорския двор, би могъл да представи в художествено произведение всичко това. Върху тази основа стъпват руските изследователи, които провокират милионите почитатели на Дюма, че зад неговата личност се е скрил не кой да е, а Пушкин.

Двамата са почти на една и съща възраст – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 г. Приличат си и външно – мургави, с тъмни къдрави коси, с еднакви черти на лицето. Имат еднакъв произход – прадеди с африкански корени (на Пушкин – Ибрахим Ханибал, арапът на Петър I; на Дюма – чернокожа баба, робиня от Хаити). Приличат си и като характер, и като таланти. Притежават едни и същи качества и недостатъци – не само литературен талант. И двамата са бунтари, избухливи, независими, със свое мнение и готови да го отстояват независимо от цената, която плащат за това. И двамата взимат постоянно заеми и живеят широко на кредит, обичат жените и с леко сърце провокират дуели. И двамата знаят отлично и френски, и руски език, а Дюма превежда стихове на Пушкин на френски.

Според тази хипотеза Пушкин инсценира смъртта си, защото настъпва най-мъчителният период в живота му. Затънал е в дългове и немилост пред императора, който забранява произведенията му („Медният конник”). Не му върви и в личния живот. Жена му Наталия Гончарова флиртува наред, особено с французина Жорж Дантес, за което всички в светските кръгове говорят. И на 27 януари 1837 г. в Санкт Петербург поетът отива на дуел с Дантес и е ранен, като куршумът прониква през бедрото му в корема. При нужното лечение той е могъл и да оцелее, което е възможно и да се е случило.  Погребението на Пушкин се превръща в конспирация. Според литературния изследовател Александър Никитенко почитателите на поета са подведени и траурната церемония не е извършена в в Исакиевския събор, където е било очаквано, а тайно през нощта в Конюшенната църква, а след това поетът е погребан в Псков. Веднага след смъртта на Пушкин във Франция изгрява звездата на Александър Дюма.

Първите появи на Дюма са 15 години по-рано, когато Пушкин живее на юг и няма свидетели на престоя му там. На това залагат изследователите и изтъкват тезата, че заради авантюристичния си характер руският поет е можел да живее двойствен живот в Русия и във Франция.

В творчеството на Дюма могат да бъдат открити и Пушкинови черти. Д’Артанян твърде много прилича на руския поет. Факт е, че Пушкин предизвиква 15 дуела. В образа на Миледи прозират чертите на Наталия Гончарова. Поетът се влюбва в Наталия, когато тя е на 16 години, на толкова е и Миледи, когато се омъжва за Атос. А реверанс за несправедливо нарочения за убиец на Пушкин Жорж Дантес е, че Дюма го превръща в положителния герой от „Граф Монте Кристо” – Едмон Дантес.

В три поредни месеца – април, май и юни, издателство „Труд” ще зарадва читателите, като за пръв път от дълги години представи романите от поредицата на Александър Дюма – „Тримата мускетари“, „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“. Първият от тях вече може да бъде открит в книжарниците.

Романът „Тримата мускетари“ разказва за приключенията на безстрашния младеж д’Артанян, който напуска дома си, за да стане мускетар. Тримата мускетари са всъщност неговите приятели Атос, Портос и Арамис – неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“. Всички заедно са изправени от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Трябва да провалят замисъла на коварния кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Но когато Д`Артанян се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля – невъзможна…

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle през 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д’Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека и я доразвива в един от най-успешните романи на всички времена.

Неопровержимата статистика сочи, че Дюма е изписвал по 4-5 тухли на година, като всяка от тях надхвърля 1000 страници. Например – само през 1845 г. той публикува “Кралица Марго”, “20 години по-късно” (втората част на “Тримата мускетари”), “Граф Монте Кристо”, “Графиня дьо Монсоро” и “Рицарят на Мезон Руж”. Логично е да отчетем, че авторът не е разполагал с лаптоп или пишеща машина, а е сътворявал всичко с гъше перо и в този контекст плодовитотстта му е още по-изумителна. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид, че става въпрос не за някаква промисъл божия или за културен свръхробот, а за човек, който ползва литературни шерпи. Дюма много правилно се е ориентирал, че в писателския труд е необходима експлоатация – може би опитът му е почерпан от дядото Дави дьо ла Пайотри (колониален земевладелец, оженил се за своя освободена робиня негърка) и е изградил истинска плантация от наемници, които са раждали идеи, проучвали епохи, ровили са се по библиотеки, нахвърляли са гръбнака на сюжета, пишели са диалози за благото на бащицата и гуруто си, който накрая просто е компилирал и изглаждал роденото от наемниците в цялостен литературен текст. Всъщност тази организация на литературната работа е донякъде предтеча на днешната конструкция в шоупрограмите и телевизионните предавания, където цели армии от сценаристи се бъхтят, а само един-единствен човек (обикновено водещият) обира всички лаври.

Историята за д’Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Действието се развива във Франция, Италия и по островите на Средиземно море, по време на повторното царуване на Наполеон. В основата му стоят вечните човешки ценности: справедливост, състрадание и способност да простиш, който се впускат в яростна борба с желанието за мъст. Интересното е, че романът е написан по действителен случай. Дюма пресъздава съдбата на обущар от Париж, който бил сгоден за богата жена, но приятелите му го обвинили, че е шпионин на Англия. Той бил затворен за седем години. По време на престоя си в затвора, негов умиращ приятел му описал, къде има скрито съкровище. Когато бил освободен, обущарят намерил съкровището, върнал се в Париж под друго име и прекарал десет години, отмъщавайки на предишните си приятели. Така и Едмон Дантес бива предаден, изпратен в изгнание, а по-късно, станал богат и уважаван човек, отмъщава на своите врагове.

За първи път романът е публикуван в Journal des Débats в осемнайсет части – от август 1844 г. до януари 1846 г. По-късно самият Дюма пише три пиеси, които пресъздават историята на граф Монте Кристо. През XX век са направени и немалък брой филми, в чиято основа е романът на Александър Дюма.

КК „Труд” предлага на своите читатели тази наистина вълнуваща и завладяваща история, в която всеки един човек ще намери нещо за себе си, ще си припомни кои са истински ценните неща в живота и ще се сблъска с една отдавна отминала епоха.

Цената на двутомника  е 60,00 лв.

Дворецът в Пор Марли е плод на въображението на автора на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. През 1844 г. той купил терени, за да може върху тях да бъде построео имението, за което мечтаел. Дворецът е в неоренесансов стил и фасадите му са украсени със скулптирани камъни.

В момента обаче е пред разруха. Канализацията трябва да бъде поправена, както и да се инсталира система за дренаж, за да се намали влажността в помещенията. Предвижда се също ремонт на покрива на триетажната сграда.

Фредерик Люрол, която отговаря за стопанисването на имението, оповести, че е открита обществена подписка пред Фондацията на наследството – частна организация, която защитава застрашени паметници на културата. Целта е да се финсансират реставрационни работи на двореца, оценени на 921 000 евро. „Искания пред частни инвеститори позволиха да се събере по-малко от половината сума“, поясни Люрол.