„Война и мир“ е друго произведение, за което британците не са казали истината. То се нарежда в четвърто място в класацията.

„1984″ на Джордж Оруел и „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р. Толкин пък заемат второ и трето място, докато Толстой отново се появява в списъка с „Ана Каренина“- на пета позиция.

„Петдесет нюанса сиво“, по която луднаха хиляди по цял свят, както и четири романа на Чарлз Дикенс и класиката на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ са сред 20-те книги, които британците най-често си измислят, че са чели.

Макар че новата тв екранизация на „Война и мир“ се радва на голям зрителски интерес, само 9% от анкетираните се се докосвали до хартиена версия на романа на Толстой, но много повече лъжат в компания, че са стигали до последната му страница.

Във въпросното проучване са участвали 2000. Повечето от тях отбелязват, че са излъгали за прочетените от тях книги, защото искат пълноценно да участват в разговори по темата и държат да изглеждат по-интелигентни.

Ето и класацията на Би Би Си за книгите. Помислете колко от тях сте прочели или твърдите, че сте :)

1. „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол

2. „1984″ от Джордж Оруел

3. „Властелинът на пръстените“ от Дж.Р.Р. Толкин

4. „Война и мир“ от Лев Толстой

5. „Ана Каренина“ от Лев Толстой

6. „Приключенията на Шерлок Холмс“ от Артър Конан Дойл

7. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли

8. „Дейвид Копърфийлд“ от Чарлз Дикенс

9. „Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски

10. „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин

11. „Студеният дом“ от Чарлз Дикенс

12. „Хари Потър“ от Джоан Роулинг

13. „Големите надежди“ от Чарлз Дикенс

14. „Дневникът на Ане Франк“ от Ане Франк

15. „Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс

16. „Петдесет нюанса“ от Е. Л. Джеймс

17. „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи

18. „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд

Източник: standartnews.com

На 27 януари 1832 г. е роден британският писател, философ, математик, логик и фотограф Чарлс Латуидж Доджсън, по-известен с псевдонима си Луис Карол. Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава, когато то е на 4 години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който той преподава.

Когато „Алиса в страната на чудесата” излиза за първи път, литературните критици изпадат в ужас от това колко странна е тази книга. В унищожителни рецензии много от тях призовават родителите никога да не я купуват на децата си. „Алиса“ обаче има стотици издания, преводи, екранизации и продължава да е обожавана от деца и възрастни.

Ето няколко прозрения, до които малката Алиса достига, докато пътува в страната на чудесата и търси пътя си в Огледалния свят.

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?

Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.

Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!

Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.

Не бива да смазваш часовника с краве масло.

Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор.

Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.

Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.

Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!

Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.

Ако не бях истинска, нямаше да плача.

Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.

Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре”?

Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!

Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.

Не грухти! Изразявай мислите си по някакъв друг начин.

Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!

Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.

Първо раздай торта на всички, а после я режи!

Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си със същия ръст.

Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.

Някои хора са много умни, съвсем като сукалчета!

Никога не разубеждавам хората с ръце!

Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.

Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.

Десет нощи са десет пъти по-топли от една единствена. И десет пъти по-студени.

Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!

Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.

– Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?
– Зависи от това къде искаш да стигнеш.
– Не ме интересува къде…
– Значи няма значение откъде ще минеш.