Скоро ще се наложи да издигаме паметници и да даваме награди на читателите, не на писателите. Но това не означава, че писателите са лоши. Означава, че цивилизацията се променя.

Това коментира в интервю за руското издание „Известия“ режисьорът Андрей Кончаловски, който празнува 80-годишен юбилей на 20 август. Народният артист посреща рождения си ден на работа – снима филм за Микеланджело, озаглавен „Чудовището“. На въпрос какви са неговите критерии за гениалност Кончаловски отговаря:

„Съществуват общоприети понятия: за гении са признати Шекспир, Пушкин, Толстой. В същото време това определение е субективно – това е отпечатък в човешката памет. Не е изключено да е имало и други гении, но те просто не са оставили отпечатък в историята – нашата памет е избирателна.

На Толстой му е провървяло, че литературният му талант се е развил през втората половина на XIX век, когато литературата и четенето са едно от най-важните занимания на просветената част от света. Хората в Европа тогава четат книги. Няма телевизия, няма кино – има театър и балет. Ако днес се роди човек с мащаба на Толстой, не съм убеден, че след 50 години, ако пресметнем от днешна дата, той ще остане в паметта на човечеството като гений. Явно Солженицин е последният писател, накарал онази част от активно четящата руска нация, да продължи да чете. Скоро ще се наложи да издигаме паметници и да даваме награди на читателите, не на писателите. Но това не означава, че писателите са лоши. Означава, че цивилизацията се променя.

Днес е малко вероятно някакви фрески по стените на катердалите да предизвикат такова впечатление, каквото са предизвиквали у зрителите през XV–XVI век. Месите на Бах са се изпълнявали в Кьолнската катедрала веднъж в годината, хора от цяла Германия са се стичали, минавали са през гори с разбойници. За това пътуване семействата са се подготвяли три месеца. Преодолявали са опасности, за да стигнат до Кьолн. И оркестърът в катедралата е създавал впечатление за цял живот. А сега натискаш бутона – Бах, натискаш пак Бетховен, пак – Кобзон. Достъпността е съвсем друга и впечатленията са различни. Затова е трудно да се говори за критерии. Нужно геният да се появи и в точното време.“

Според Кончаловски нищо в изкуството не бива да се изхвърля – „необходимо е нещата да преливат едно в друго“. „Големите произведения – каквото е например забележителният филм „Те се сражаваха за Родината“ на Сергей Бондарчук – са невъзможни без натрупването на определени културни пластове: това са и Шолохов, и Некрасов, и всичко, свързано със съветската литература. Дори Маяковски не успя да отхвърли културата. Младият Маяковски се опитва да изхвърли от кораба на съвременността Пушкин и Достоевски, но после разбира, че всичко е значително по-сложно“, казва режисьорът.

По думите му най-важното за създаването на филм не е размерът на бюджета, а талантът. Според майстора можете да направите филм и с айфон, ако имате нещо да кажете.

„Холивуд не е американското кино, Холивуд е фабрика за сънища, продукт. Американско кино се снима за не много пари от американски студенти, млади режисьори, които се опитват да покажат нещо за Америка. Холивуд е мит, който произвежда забележителни примери за комерсиална продукция. Но това е entertainment, а не изкуство.

Бъдещето на киното и изкуството принадлежи на хора, които са готови да платят последната стотинка, за да направят филм на айфон. Не са важни нито парите, нито свободата. Първо, колкото по-малко пари, толкова повече свобода. Второ, важна е не свободата, важен е талантът. Пари има или няма, но ако липсва талант… Талантът – това е избор.“

Идеята на направи мюзикъл по класическото произведение на Достоевски се родила преди около 30 години. През 1979 г. той, поетът Юрий Ряшенцев и режисьорът Марк Розовски написали либретото. За новата постановка обаче е създадено друго, негов автор е Сергей Шустицкий.