Анри Троая започва да пише поредицата за семейство Ейглетиер през 1965 г. Първата книга от трилогията е публикувана в България през 1968 г., а през годините е преиздавана многократно. Историята се превръща в любима за много поколения читатели, а новите издания на „Ентусиаст“ я представят по съвременен начин, провокирайки интереса и на по-младата аудитория. През април се появи ново издание на първата част – „Семейство Ейглетиер“ – от трилогията на френския класик. През октомври издателството публикува и дългоочакваната втора книга – „Гладът на лъвчетата“.

„Ейглетиерови“ е психологическа семейна драма, написана в най-добрите традиции на френската литература. Класическа история за живота на едно френско семейство, на което определено всеки би завидял. Те са богати, красиви, умни и властни. Животът им изглежда съвършен, но отвътре са разкъсвани от страсти, съмнения, любов, лъжи и предателства.

Във втория роман от сагата Анри Троая остава верен на себе си и отново повежда читателите към пътешествие до най-дълбоко пазените желания и копнежи на Ейглетиерови. Семейството продължава да се бори с егоистични страсти, алчни желания и непростими грехове. Oпиянението от чувствата или стабилността и сигурността на семейството натежава повече? Завърта ли се наобратно колелото на живота? Въпросът е докъде са готови да стигнат!?

Старият Ейглетиер – все така самоуверен, не забелязва, че светът му е напът да се срути, не може да разбере своите деца и пропастта между него и съпругата му започва да става все по-голяма. Той смята себе си за глава на едно семейство, което все повече се изплъзва от влиянието му и върви към тотален разпад.

Жан Марк се опитва да сложи край на своята скандална връзка с Карол – неговата твърде млада мащеха. След опита за самоубийство Франсоаз отстъпва пред чара на преподавателя си по руски, който всъщност я е подтикнал към отчаяния акт. Наивното момиче не може да устои на физическото привличане между нея и шармантния Александър Козлов и тръгва против принципите и мечтите си. А веселият и жизнерадостен Даниел се отказва от учението, за да се отдаде на страстта си по пътешествията и на любовта към приятелката си Даниела.

Романите и биографиите са двете паралелни линии в творчеството на Анри Троая, писани с „ритъма на метроном“, както се изразяват литературните критици. Освен забележителен биограф, Троая е и изключителен психолог и изследовател на човешката психика, което най-ярко проличава в „Ейглетиерови“. Именно тази вродена виталност и брилянтно писане го превръща в любимия писател на читателите от втората му родина Франция. Руснакът, който пише на френски, оставя незаличима следа в световната съвременна литература. Морис Дрюон, който съобщава за смъртта на Троая във в. „Фигаро“, заявява: „Той беше роден разказвач на приказки – както истински, така и измислени. За това живееше и дишаше. За него бе грях да не пише, макар и един ден.“

За Анри Троая

Лев Асланович Тарасов, по-известен с литературния си псевдоним Анри Троая, е френски писател, романист и брилянтен биограф, роден в Москва през 1911 г. Заедно със семейството си напуска Русия през 1917 г. като няколко години пътуват из Европа. Известно време живее в Истанбул и Венеция като през 1920 г. се установява във Франция, в Париж.

Още на 24-годишна възраст получава първия си литературен приз, а през 1959 г. е избран за академик във Френската академия. Той е бил лауреат на ордена за литература и изкуства, присъден му е големият кръст на Почетния легион. Носител е на редица престижни литературни награди.

Написал е над 100 биографии, сред които на едни от най-известните личности  от руската история и култура като Пушкин, Гогол, Распутин и др. Писал е и биографии на великите писатели на 19-и век – Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Бодлер и Оноре дьо Балзак. Много от книгите му са издадени и на български език.

Първият му роман „Фалшиви игри“ излиза през далечната 1935 г., а поредицата за семейство Ейглетиер започва да пише през 1965 г.

Умира през 2007 г. на 95-годишна възраст в Париж.

Френският класик Анри Троая започва да пише поредицата през 1965 г. Първата книга от трилогията е публикувана в България през 1968 г. като е преиздавана многократно през годините. Историята се превръща в любима за много поколения читатели, а новите издания на „Ентусиаст“ я представят по съвременен начин, провокирайки интереса и на по-младата аудитория.

„Семейство Ейглетиер“ е психологическа семейна драма, написана в най-добрите традиции на френската литература. Първата част от поредицата представя фамилията Ейглетиер – едно френско семейство, на което определено всеки би завидял. Те имат всичко – хубав апартамент в центъра на Париж, лятна вила в провинцията, добро реноме, престижни професии. Те са богати, красиви, умни и властни. Животът им изглежда съвършен, но отвътре са разкъсвани от страсти, съмнения, любов, лъжи и предателства.

Главата на фамилията Ейглетиер – Филип Ейглетиер – е успешен адвокат с три деца и един неуспешен брак зад гърба си. Понастоящем живее щастливо с втората си жена – красивата и много по-млада от него Карол. Статутът му на семеен мъж обаче не му пречи да сменя любовници, защото е убеден, че верността е измислена добродетел и жените трябва да доставят наслада на мъжа. Вкъщи разбира се играе ролята на любвеобилен съпруг и грижовен баща.

Най-големият син Жан Марк се увлича от литература, но за да не разочарова баща си, тръгва по неговите стъпки и учи право в университета. Той е внимателен, ученолюбив, не поема излишни рискове и житейският му път е предопределен – ще наследи кантората на баща си и ще се ожени за момиче от добро и богато семейство. Но се влюбва безпаметно в мащехата си. Животът му се превръща в ад – младият мъж се разкъсва между уважението към баща си и чувството за вина и страстта си към Карол.

Единствената дъщеря в семейството – Франсоаз – е изключително принципна и религиозна млада дама. Сгодена е и планира да се омъжи след 5 години. Тя е изключително разумна и винаги върши правилното нещо в правилното време. Докато един ден не „стъпва встрани“ – започва сексуална връзка с преподавателя си по руски език. Наивното момиче е разкъсвано между отдадеността си на Бог и страстта си към Александър. Ранимата душа на Франсоаз не може да преживее и новината за любовната връзка на своя брат с мащехата им. А когато разбира и за безразборните любовни афери на баща си, тя предприема драстичен и отчаян акт, чиито последици са непредвидими.

Най-малкото дете в дома е Даниел, който иска да пътува по екзотични земи в търсене на приключения.

Леля Мадлен е стожерът на това семейство и е като втора майка за племенниците си, които е отгледала след развода на родителите им. Загубила е съпруга си много отдавна и оттогава живее уединено в провинциално градче, където има малък антикварен магазин. Проблемите в семейство Ейглетиер обаче я карат да излезе от уединението си и да се върне в големия град, за да се опита да помогне на децата, които имат отчаяна нужда от разбиране и любов.

И Карол – шармантната мащеха, която съзнателно прелъстява доведения си син. Единственото ѝ желание е да се поддържа красива и да бъде обожавана. Тя знае за изневерите на съпруга си, но те не я измъчват. Напротив, тя води същия начин на живот и дори когато Франсоаз научава за аферата ѝ с Жан-Марк, Карол не показва и най-малкия знак за разкаяние и вина.

Освен забележителен биограф Анри Троая е и изключителен психолог и изследовател на човешката психика. Той анализира своите герои и с лекота разкрива отровната красота на привидно перфектния им живот, егоистичната човешка природа и цената на това да имаш всичко. Поддадени на изкушенията, те често са поставени пред трудния избор и вечната битка между това, което трябва, и онова, което искат да направят.

За Анри Троая

Анри Троая е френски писател, романист и брилянтен биограф, който е роден в Русия през 1911г. По време на Болшевишката революция напуска семейството си, а през 1920 г. отива да живее в Париж. Още на 24-годишна възраст получава първия си литературен приз, а през 1959 г. е избран за академик във Френската академия.

Написал е над 100 биографии на едни от най-известните личности от руската история и култура като Пушкин, Гогол, Распутин и др.  Много от книгите му са издадени и на български език.

Първият му роман излиза през далечната 1935 г., а поредицата за семейство Ейглетиер започва да пише през 1965 г.

Умира през 2007 г. на 95-годишна възраст в Париж.