Джуничиро Танидзаки е сред най-забележителните творци на модерната японска литература. Сравняват го с писатели като Оскар Уайлд, Едгар Алан По, Шарл Бодлер, а самият той нееднократно изтъква и духовната си връзка с Достоевски.

Творбите на Танидзаки са дълбоко чувствени, загатващо еротични и макар и изтънчени, от тях струи ироничният поглед на модерен творец. Част от произведенията му са отдадени на изследването на границите на еротизма, понякога преливащи в сексуална обсебеност и дори перверзност. Друга част от творбите му са посветени на моралното и културно влияние на Запада върху японската традиция, социалните отношения и семейните ценности.

В сборника „Татуировката“ са събрани най-значимите произведения на японския автор, посветени на жените, за които той признава: „Мисля, че жените са по-висши същества от мен, отнасям се към тях със страхопочитание.“ Танидзаки рисува портрета на онази жена, която е сдържана във всяко отношение, научена е винаги да потиска чувствата си и рядко показва истинското си лице. Но някъде зад тази маска са скрити нейните мъчителни терзания, копнежи и греховни помисли. Забележителното при творчеството на Танидзаки е, че той успява да покаже как такава жена въздейства върху живота на всеки мъж, влязъл в досег до нея, и в крайна сметка го променя. Във всички разкази и новели, включени в този сборник, водеща е темата за безграничната любов, вярност, преданост, готовност за саможертва в името на любимия човек.

В творбите си Танидзаки търси не толкова образа на фаталната жена, а нейната истинска, природна същност. В „Комедиантът“ той разкрива лицето на изкусителката, която лукаво умее да съблазнява, но и да наказва с ласки. Краткият разказ „Татуировката“ разказва за учеща се за гейша млада девойка и скритата в нея демонична същност, за която тя самата дори не подозира. Това е и произведението, която поставя началото на творческия път на Танидзаки.

Драматичната новела „Портрет на Шункин“ рисува образа на сляпата музикантка Шункин и нейната стигаща до садизъм жестокост към безумно влюбения в нея ученик. Това е едно от най-значителните произведения на Танидзаки.

Произведението „Ключът“ е издадено за първи път през 1956 г. и веднага скандализира общественото мнение с нарушаването на благоприличния тон. Текстът представлява преплитане на два дневника – на мъж и на жена, описващи сексуалните отношения помежду си. Това е техният опит да преодолеят срама, който изгражда преграда между тях, за да постигнат истинска близост и хармония.

Разказът „Аз“ пък хвърля сенки върху същността на мъжа и е представлява тънък психологически анализ на заподозрян крадец, обременен от тегобите на наследствеността.

„Хората от Изтока винаги са обичали сенките“ – пише Джуничиро Танидзаки и добавя: „Аз също съм такъв.“ И наистина това, което сякаш привлича Танидзаки като творец, е светът на неуловимите и вездесъщи сенки, свят на здрача, обитаван от хора, които черпят жизнени сили от мрака.

За автора

Джуничиро Танидзаки е роден на 24 юли 1886 г. в Нихонбаши – индустриална зона в близост до Токийския залив. Творческата кариера на Танидзаки започва през 1909 г., когато литературно списание публикува негова пиеса, но името му става широко популярно след излизането на разказа „Татуировката“ през 1910 г.

Танидзаки принадлежи към най-изтъкнатите творци на модерната японска литература. Онова, което в произведенията на Танидзаки изглежда индивидуално, неповторимо и неочаквано като художествено откритие, води началото си от първоизточниците на японското словесно изкуство, от дълбоките извори на националната култура на Япония.

С този сборник се отбелязва 130 години от рождението на Джуничиро Танидзаки и именно тук са включени творби от различни периоди в творческата биография на автора, но са обединени от неизменния стремеж на писателя да открие общозначимото в изкуството, истинската човешка същност и непреходната красота.

Стилиян Иванов е автор и режисьор на повече от 40 документални филма, някои от които се излъчват в цял свят. Успехът на първата му книга „BG ТАЙНАТА. От Орфей до Ванга“ го убеждава, че трябва да продължи мисията си да събира знанието, опита и съветите на забележителни българи в полза на хората.

Настоящият том е съвременен пътеводител към щастливия, здравословен и хармоничен живот. „Рецепти за щастие от Лидия Ковачева и д-р Емилова“ е издание за хората, които искат да намерят лек не само за тялото, а и за душата си. Хиляди са съветите на световни учители по здравословен живот през вековете, които учат да се храним природосъобразно, за да черпим от силата и енергията на природата. Тази книга ни дава нещо повече, а именно знания за здравословното хранене, за лечебното гладуване и за това как храната може да повлияе на физическото и духовното здраве на човека.

„Рецепти за щастие от Лидия Ковачева и д-р Емилова“ ни запознава в детайли с лечебния ефект от гладуването по системата на Лидия Ковачева. Техниката и ефикасността на този метод са изключително популярни и признати в цял свят, но само петдесет лекари на планетата притежават официални права за прилагането му. Един от тези международнопризнати специалисти е българката Людмила Емилова.

Книгата позволява на читателите да опознаят системата на Лидия Ковачева чрез думите и практиката на нейната най-изявена ученичка – д-р Емилова, която избира да прилага системата на плодолечението като най-олекотена форма на лечебно гладуване. На страниците на изданието варненската лечителка споделя своя 20-годишен опит и натрупаните знания, подкрепяйки ги с академични и научни факти.

От книгата научаваме за Центъра за здравословен живот на д-р Емилова, работещ в абсолютна симбиоза между научната и природната медицина. Място, където академичните знания и отколешните традиции говорят общ език, а методът на Лидия Ковачева е приложен върху повече от 45 000 пациенти. Книгата ни запознава с историите на някои от тези хора, намерили сили да се излекуват, да подобрят живота си или да се преоткрият и да изградят един абсолютно нов начин на живот за себе си и своите близки.

Авторът ни дава възможност да научим за ефекта на лечебния метод и от любопитните истории на известни българи, доверили се на системата на Лидия Ковачева. Нешка Робева, Глория, Тони Димитрова, Славка Калчева, Къци Вапцаров, Мая Нешкова, Юри Ангелов, Марта Вачкова са само част от героите на тази книга. Самата д-р Емилова споделя на страниците на книгата своите лични съвети и рецепти за здраве, щастие и по-добър и хармоничен живот.

„Рецепти за щастие от Лидия Ковачева и д-р Емилова“ е безценна и кратка енциклопедия, която ни помага да намерим пътя към хармонията, баланса и радостта от живота.

Първата стъпка към нашата промяна е храната. Пристъпете напред!

Авторът

Стилиян Иванов е български режисьор, сценарист и автор на първата кинокнига, наложила се за отрицателно време като бестселър. Дипломира се със златен медал от Националната природо-математическа гимназия в София. През 1994 г. завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Хачо Бояджиев.
Стилиян Иванов е автор и режисьор на повече от 40 документални филма, 200 видеоклипа и 1000 телевизионни предавания. Популярни негови филми са „Насаме с Лили“ – филм за Лили Иванова, разпространяващият се в цял свят филм „Траките“, филмът „Лидия Ковачева между мита и науката“, както и документалните филми за Емил Димитров, Лили Димкова, Надка Караджова, Валя Балканска, Хачо Бояджиев, преподобна Стойна, Ванга, Вера Кочовска, Петър Димков, Теодоси Спасов и много други. Особено място в творчеството му заема филмът за Болшой театър.

Стилиян Иванов е автор и режисьор на повече от 40 документални филма, някои от които се разпространяват в цял свят. След успеха му в създаването на развлекателни видеоклипове и телевизионни предавания, той заснема първия си документален филм, посветен на пророчицата Ванга. Тогава авторът е само на 28 години, но лентата преобръща живота му – забавните предавания, които снима, вече не му носят радост и удовлетворение и той все по-често се обръща към сериозни, мистични и далечни за него теми. Вглеждайки се все по-навътре в себе си и изучавайки и опознавайки заветите на древните цивилизации и на духовните учители по нашите земи, той създава филми за Месопотамия, Анатолия, Орфей, преподобна Стойна, Вера Кочовска, Петър Димков, траките, дервишите.

Книгата „BG ТАЙНАТА. От Орфей до Ванга“ е базирана на контактите на автора с тези необикновени хора и в нея той е събрал възприятията, усещанията и опита, които те са му предали. „Написах тази книга, защото искам да споделя впечатленията си от преките и задочни срещи със забележителни българи, чиито уникални знания са в полза на всички хора. Разказът ми е искрен и честен. На моите филми гледам като на творчески продукти, с които не лаская егото си. Те са технически носители на идеи, които сега достигат до вас чрез тази книга“, споделя авторът Стилиян Иванов.

В книгата читателят ще открие духовните посланията на траките, ще се срещне с великия певец и учител на човешката душа – Орфей, ще навлезе в мистичния свят на дервишите и ще попие от хилядолетното им знание. Особено внимание авторът е отделил на големия лечител на България – Петър Димков и на неговата дъщеря Лили Димкова, която е цяла „вселена от знания и опитност“.

„BG ТАЙНАТА. От Орфей до Ванга“ описва впечатленията и срещите на Стилиян Иванов с хора, близки до пророчицата, за които самата Ванга казва: „Преподобна Стойна е била три степени по-горе от мен!“. Книгата разказва за способностите на феномените Вера Кочовска и Ванга и предава духовното наследство на пророчиците и заветите им към хората.

Голямата ценност на книгата е нейното практическо приложение. Тя синтезирано и достъпно представя полезни съвети за живота, здравето, любовта, приятелството, богатството и отговаря на въпросите за човешкото съществуване и безсмъртието на човешката душа.

Премиерата на „BG ТАЙНАТА. От Орфей до Ванга“ ще се състои на 29 февруари 2016 г. от 18,30 часа в Книжен център „Гринуич“.

Книгата ще представи известната астроложка и психотерапевт Оксана Хорват-Станчева. Специален гост на събитието ще бъде Лили Димкова – дъщеря на големия учител Петър Димков и неформален лидер на Бялото братство в България.

Видеотрейлър на книгата можете да видите тук:

За автора

Стилиян Иванов е български режисьор и сценарист. През 1994 г. завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Хачо Бояджиев.

До 2003 г. е работил в Българската Национална телевизия, а от 2004 до 2007 г. е изпълнителен директор и консултант на телевизия ББТ, създател на предаванията: „Звезден прах“, „Нарисувай се с песен“, „Чай или кафе“, „С вас е Васа“.

През май 2009 г. Стилиян Иванов създава Ти Ви Арт – телевизия и уебсайт за изкуство, култура, туризъм и пътешествия. Стартът ѝ е даден на 24 май 2009 г., а през 2010 г. започва да се излъчва и по кабелните мрежи на България.

Иванов е акционер и изпълнителен директор на ТВ Арт и съсобственик на продуцентска къща Dodofilm и радио „Антена“, преподавател по документалистика и интернет-телевизия.

Стилиян Иванов е автор и режисьор на повече от 40 документални филма, 200 видеоклипа и 1000 телевизионни предавания. Популярни негови филми са „Насаме с Лили“ – филм за Лили Иванова, разпространяващият се в цял свят филм „Траките“, филмът „Лидия Ковачева между мита и науката“, както и документалните филми за Емил Димитров, Лили Димкова, Надка Караджова, Валя Балканска, Хачо Бояджиев, Теодоси Спасов, Преподобна Стойна, Вера Кочовска, Петър Димков, Ванга и много други. Особено място в творчеството му заема филмът за Бoлшой театър.

Филмът му „Истината за Орфей“ е сниман в 14 държави, в които режисьорът заснема музейни артефакти и археологически разкопки, свързани с Орфей и орфизма. Филмът продава 20 000 копия на DVD и е прожектиран в България, Турция и Индия. Американска филмова компания забелязва проекта и откупува правата му, като поръчва на режисьора да разшири филма, превръщайки го в трилогия.

В края на 2010 г. Стилиян Иванов заминава за Коня – Турция, където снима филм за суфизма и персийския поет и мистик Руми. 56-минутният пълнометражен филм е част от поредицата „Репортажи за вярата“.

През 2006 г. по заръка на Ванга заснема филм за пророчицата, който е един от най-излъчваните филми в програмата на БНТ.

Стилиян Иванов е носител на редица международни награди и отличия, а Съюзът на руските журналисти му присъжда награда „За високи професионални постижения“.

„Итън Фром“ е публикуван в Америка през 1911 г., а това е първото самостоятелно издание на романа на българския пазар. Неговият необичаен и оригинален сюжет го превръща в произведение, задължително за всеки курс по американска литература, включително и в България. Историята е вдъхновена от реален злополучен случай с петима младежи. Едит Уортън намира идеята за трагичната катастрофа с шейна за неустоима метафора на тайната и забранена любовна връзка и умело развива историята до нейния неочакван край.

„Итън Фром“ е възхитителен роман за най-трагичния любовен триъгълник, описан в американската литература. Епопея за споделената, но невъзможна любов – разказ за изпитанията на един доблестен мъж и две коренно различни една от друга жени, които авторката умело движи към техните трагични съдби. Опустошителна, сковаваща сърцето история, разкриваща на какво са готови една за друга душите, които се обичат истински. Приказка за един съдбовен избор, за една унищожителна ревност и горчивина, която поражда желание за мъст.

Разтърсващият край на романа дълго остава в съзнанието на читателя, но е и причина съвременниците на Уортън да я обвинят, че „страданията, понесени от героите й, са прекомерни и неоправдани“. Това не е просто любовен роман, това е социална история за жестокостта на културата, която обгражда жените в този период, и за неразривната връзка на човека със земята.

Историята разказва за суровия живот на младия Итън Фром, хванат в капана на брак по сметка, който стоически се бори да запази поносимо съжителство с трудната си, подозрителна и хипохондрична жена Зина. Съществуването на Итън е тежко и безрадостно до момента, в който в дома им идва изпълнената с живот братовчедка на жена му – Мати. Тя става част от домакинството им, а Итън се оказва обсебен от нейната енергичност и привлекателност и от възможността за щастие, което тя може да му даде. Пълна противоположност на студената му и непривлекателна жена, Мати е извор на младежка жизненост и красота, едно истинско изкушение, подтикващо към грях.

Силен физически, но със слаб дух, Итън Фром се озовава в капана на страстта си – окован в разпадащ се дом, погребан под вечната зима, а лишаването му от свобода е необратимо като смъртта. У съпругата си Зина той вижда причината за своите осуетени мечти и повтарящи се провали, но ще има ли сили да се противопостави на нейния властен характер и да намери щастието, за което копнее? Пасивността на Итън и натрупаният копнеж стават причина той да позволи на Мати да направи последния избор и за неговия собствен живот. Какъв ще бъде краят и кое е по-добре – да намериш покой в смъртта или да позволиш на съдбата да измъчва душата ти в продължение на години?

„Итън Фром“ е завлядаващ роман за страстната и споделена любов, за унищожителния копнеж, импулсивното желание за смърт, за неизбежната гибел, пустотата, дълга… и за един ироничен и неподозиран обрат на събитията.

За автора

Едит Уортън е родена през 1862 г. в Ню Йорк. Тя произхожда от много заможно семейство, близка приятелка и привърженичка е на Хенри Джеймс. Сред приятелите ѝ са Синклер Луис, първият американец носител на Нобелова награда за литература (1930), Жан Кокто, Андре Жид, Кенет Кларк, президентът Теодор Рузвелт, както и младият Скот Фицджералд.

Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. „Невинни години“ е най-известният ѝ роман. Именно с това произведение тя става първата американска писателка, удостоена с авторитетното литературно отличие.

Една от най-силните творби на авторката е романът „Итън Фром“, издаден през 1911 г. Неговият необичаен и оригинален сюжет го превръща в творба, задължителна за всеки курс по американска литература, включително и в България.

Номинирана е и за Нобелова награда за литература през 1927 г., 1928 г. и 1930 г.

Написала е 23 романа, 17 сборника с разкази, както и много книги за архитектура, интериорен дизайн и за пътуване. Освен „Невинни години“ и „Итън Фром“ сред най-прочутите ѝ романи се нареждат още „Къщата на смеха“ и „Рифът“, които са многократно филмирани с участието на големи кино звезди като Лиъм Нийсън, Даниел-Дей Люис, Мишел Пфайфър, Уинона Райдър, Бен Кингсли, Ким Новак, Мира Сорвино и други.

Макар че живее в епохата на модернизма и разглежда теми на кризата на модерното общество, дълги години Едит Уортън е смятана за старомодна традиционалистка. От своя, вече далечен свят, Уортън спокойно отговаря: „Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност… Класическата творба не е класическа, защото се придържа към дадени структурни правила или се приспособява към някакви дефиниции. Класическата творба е такава заради своята вечна и неотразима свежест.“

Едит Уортън прекарва живота си в своите имения в Ню Йорк и Франция. Погребана е в Париж през 1937 г. в американското гробище във Версай.

Флобер е човек на силните чувства и крайните решения, неразделящ любовта от интелектуалните страсти. Всеотдаен и конфликтен, същевременно стеснителен и неуверен в себе си, той дълго пази любовното чувство като нещо свято. Едно юношеско вълнение разтърсва силно младежкия му емоционален свят – срещата с 26-годишната Елиза Шлезингер. „Имал съм една-единствена истинска страст. Тогава бях 15-годишен“, признава писателят. Смята се, че именно това определя замисъла на романа „Възпитание на чувствата“, а красивата Шлезингер става прототип на обвързаната Мари Арну.

Базирана върху младежкото увлечение на автора си към по-възрастна жена, книгата разказва за живота на Фредерик Моро, белязан завинаги от един женски поглед, който предначертава бъдещето му. „Ослепен от сиянието на очите ѝ“ Фредерик веднага се влюбва в обвързаната госпожа Арну. Решен да си осигури добро име и положение в обществото Моро прави планове, завързва нови познанства, но животът му остава в сянката на тази любов, а сърцето му неизменно го отвежда при любимата му.

В навечерието на революцията във Франция, Фредерик за пореден път не успява да завоюва сърцето на своята любима, а съдбата му прави резки обрати и поема по неочаквани пътища. Как се стича животът на младия Фредерик, белязан от нестихваща страст и невъзможна любов? Отвръща ли госпожа Арну на силните му и изпепеляващи чувства? Изводите, до които стига, поглеждайки към живота си от дистанцията на изминалото време, са силно изненадващи.

„Възпитание на чувствата“ е роман за объркващата сила на човешката емоционалност. История за голямата любов и неизбежната революция. На какво ни учи срещата с любовта и страстта, с привързаността и разочарованието, приятелството и предателството, лоялността и непочтеността, възхищението и презрението? На какво дължим развитието на живота си – на нашите собствени решения, на съдбата или е чист късмет?

За автора

Гюстав Флобер е роден през 1821 г. в Руан, в семейството на заможен лекар. Известен с перфекционизма си, той е един от водещите представители на френския реализъм. Флобер избягва неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия“. Флобер вярва в принципа на намирането на „le mot juste“ (правилната / точната дума), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота, понякога му отнема седмица да завърши страница, неудовлетворен от съчиненото.

Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от съвременниците му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.

Първата му цялостна творба е „Ноември“, повест, която авторът завършва през 1842 г. През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си „Изкушението на свети Антоний“.

През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Написването на романа отнема цели пет години и той е издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Голямото желание на Флобер е било да покаже на своите съвременници, че работата по една книга не е в сюжета, а в начина на изпълнението му. „Мадам Бовари“ е публикуван през 1857 г., след съдебен процес срещу писателя с обвинение за „накърняване на обществения и религиозния морал“.

През 1862 излиза вторият роман на писателя – „Саламбо“, написан в стила на омировски разказ и оценяван като най-изразителното и силното от всичките му произведения.

„Възпитание на чувствата“ е последният завършен роман на автора, публикуван през 1869 г. Това е творба, презирана от повечето критици по онова време, свикнали с познатите и неизменни форми в изкуството, но тя има и многобройни и възторжени почитатели, които я поставят на първо място сред произведенията на Флобер.

Романът „Невинни години“ е публикуван през 1920 г. Представен е за първи път в България през 1927 г., а огромният читателски интерес води до още едно издание у нас през 1994 г. Историята от книгата завладява читателите по света, като популярността ѝ не стихва и до днес. Истинско „възраждане“ на известността на „Невинни години“ идва през 1993 г., когато се състои премиерата на едноименния филм на Мартин Скорсезе с Даниъл Дей-Люис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър в главните роли. Лентата е отличена с 13 награди и 25 номинации в различни категории, както и номинации за „Оскър“, сред които за най-добра филмова адптация по книга.

„Невинни години“ проследява историята на представители на богати семейства от Ню Йорк в отчаян опит да избегнат любовен скандал. Трима заможни американци са оплетени в трагичен любовен триъгълник, разкриващ великолепието и лицемерието в отбраното общество от 70-те години на XIX век. Омагьосващ портрет на стаена любов и разкаяние. В свят на студена рутина и вековни традиции двама млади дръзват да нарушат правилата, водени от изпепеляваща любов. Една жена е обречена и отхвърлена само защото е красива и различна.

Нюлънд Арчър е известен адвокат, който тайно копнее за по-страстен живот. Сгоден за прекрасната, но твърде обикновена Мей Уелънд, Нюлънд се примирява с живот, изпълнен със спокойно доволство. Но когато необикновената братовчедка на Мей, графиня Елън Оленска, се връща в Ню Йорк след краха на своя скандален брак, Нюлънд е запленен от загадъчната ѝ репутация и изключителната ѝ красота. Сега той трябва да избере между Мей и света, който познава, и Елън и света, за който мечтае.

Макар че живее в епохата на модернизма и разглежда теми на кризата на модерното общество, дълги години Едит Уортън е смятана за старомодна традиционалистка. От своя, вече далечен свят, Уортън спокойно отговаря: „Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност… Класическата творба не е класическа, защото се придържа към дадени структурни правила или се приспособява към някакви дефиниции. Класическата творба е такава, заради своята вечна и неотразима свежест.“

Не случайно и до днес „Невинни години“ е сред задължителните четива във всеки курс по американска литература, включително и в България. През 2016 г. издателство „Апостроф“ ще зарадва почитателите на Едит Уортън с още един литературен шедьовър от писателката – романа „Итън Фром“.

За автора

Едит Уортън е родена през 1862 г. в Ню Йорк. Тя произхожда от много заможно семейство, близка приятелка и привърженичка е на Хенри Джеймс. Сред приятелите ѝ са Синклер Луис, първият американец носител на нобелова награда, Жан Кокто, Андре Жид, Кенет Кларк, президентът Теодор Рузвелт, както и младият Скот Фицджералд.

Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. „Невинни години“ е най-известният ѝ роман. Именно с това произведение тя става първата американска писателка, удостоена с това авторитетно литературно отличие.

Номинирана е и за Нобелова награда за литература през 1927 г., 1928 г. и 1930 г.

Написала е 23 романа, 17 сборника с разкази, както и много книги за архитектура, интериорен дизайн и за пътуване. Освен „Невинни години“ сред най-прочутите ѝ романи се нареждат още „Итън Фром“, „Къщата на смеха“, „Рифът“, които са многократно филмирани с участието на големи кино звезди като Лиъм Нийсън, Даниел-Дей Люис, Мишел Пфайфър, Уинона Райдър, Бен Кингсли, Ким Новак, Мира Сорвино и други.

Едит Уортън прекарва живота си в своите имения в Ню Йорк и Франция. Погребана е в Париж през 1937 г. в американското гробище във Версай.

Изданието включва специална селекция с най-верните тези на нумеролози и астролози. Настоящият кратък том представлява сбор от най-добрите описания на тайните на човешкия характер според хороскопа. Личностни и психологически характеристики, описани от гледната точка на астрологическата теория и практика.

Ако искате да научите повече за зодиакалните знаци или дори само за развлечение – тази книга е точно за вас. С нейна помощ ще можете да си направите персонален астрологичен портрет. Кои са любимите фрази, качествата и недостатъците на характера, какво е поведението в любовта и в живота на представителите на всички зодии – ще откриете всичко, което ви вълнува в това издание. То ще ви помогне да разкриете неподозирани черти от вашата същност.

В „500 истини за зодиите“ зодиакалните знаци са представени така, както никъде другаде – по нов и съвременен начин. Освен точна и ясна астрология за всеки, в тази книга има и много хумор. Специалното оформление и уникални илюстрации допълнително ще привлекат вниманието ви. Книгата е подходящ подарък както за любителите на астрологията и нумерологията, така и за тези, които искат да научат повече за зодиака.

Този кратък том не разчита на случайни практики и теории в гадаенето. В ръцете си държите изключителна находка. Настоящата книга представлява древен ръкопис, намерен край останките от храма на основното светилище на най-почитания гръцки бог Аполон в Делфи.

Делфийският оракул открил единствения начин смъртен да разбули тайните на бъдещето, да получи възможност да види отговорите на въпросите си, заплетени в нишките на съдбата му от великите мойри, богините на съдбата в древногръцката митология – чрез магията на папируса и вярата. Векове по-късно с помощта на астролози, културолози, езиковеди и лингвисти, гръцкият археолог и езиковед Димитрис Парапопулос разшифрова тайнствените комбинации и загадъчни символи, завещани от Оракула.

В книгата са посочени точни указания как да бъде използван наръчникът за гадаене, както и какви въпроси можете да отправите към Оракула. Чрез специални таблици от символи и знаци се извършва правилно разчитане на предсказанието. Единственото, което трябва да направите, е да откриете нужната глава, за да по-търсите вашата комбинация от звезди, защото срещу нея е изписан отговорът на въпроса ви. Някои от отговорите на Оракула са по-кратки, а други по-изчерпателни. Единствено, което трябва да направите, е да се вслушвате в съветите му и да ги помните.

Ако докоснете ръката си до лист хартия и с молив и отворено съзнание нарисувате нишките на живота си, ще получите отговор на въпроса, който ви терзае. Допирът на ръката ви с листа, всъщност оказва силна енергия и влияе на гаданието. За да се сбъдне пророкуването, за да са верни отговорите на Оракула, подходете сериозно и с непоклатима вяра във възможността да разплетете булото на неизвестността, да видите нишките на собствената си съдба.

Блогът Еden Flamingo, който всички четат тайно, се превърна в сензация. Превърна се и в книга. Повече от 30 000 посещения на ден. Хиляди воайори, които дебнат за поредната доза безпощадни думи и истини, поднесени директно и в прав текст.

Книгата излезе у нас под знака на издателство „Апостроф“.

„Царица vs пешки“ ще те накара да загубиш много илюзии, но ще спечелиш време, прекарано в размисли. Това е една книга, в която със сигурност ще можеш да намериш себе си. Или да се изгубиш. Това не е роман, това не е сбор от разкази. Това е експлозия от мисли, след която сам ще събираш парчетата от личната ти имплозия. Книга, която ще разклати кулата от карти, която си си построил, защото „кулите от карти винаги са въпрос на дърпане на една покривка“.

„Царица vs пешки“ ще те накара да се вгледаш в себе си. Това е книга за изборите в живота – дали са правилните, или не чак до там, става ясно винаги в ретроспекция. За изборите на хората до теб – хората, които са твоята визитна картичка пред обществото. За значимите хора, които оцеляват през годините и са винаги там – в емоционалния ти бекграунд, невидими режисьори на всичките ти действия. Хората, при които искаш да се върнеш. Хората, от които не искаш да си тръгнеш. Книга за връзките от разстояние и връзките от прекалено близо. Книга за красивите емоции при грозните обстоятелства. За миналото, което си е сложило етикет „Настояще“ и за бъдещето, което сам избираш дали ще те сполети. Книга за любовта, за първичната, сексуалната, нелогичната, безкомпромисната, потисканата любов, скрита зад въоръжения ти до зъби цинизъм.

„Царица vs пешки“ е книга-казино. Това е книга за теб. Лично за теб. Ако нямаш смелост да я прочетеш – добре, „можеш да си останеш средностатистическа пешка на черно-белите полета на собственото си псевдо рицарство. Шахът не е за всеки. Но за повечето пешки е мат в няколко хода.“

Еden Flamingo е синоним на остър език, придружен със силен шут от остро токче по самочувствието на всички онези мъже, демонстриращи неприемливи маниери. Авторът зад псевдонима Еden Flamingo е в сянка, силует на една силна жена. Покорителка. Победителка. Царица в собствената си игра. Неумолима, рязка и искрена. Желана. Един свеж, забавен и силен глас на фона на прикритите усмивки и премълчани забележки.

За Eden Flamingo

Авторът е мистерия. Авторът на тази книга предизвиква истерия. Еden Flamingo всъщност е блог, който всички следят и тайно четат. Една сянка, един силует на една дама, която не само ще пожелаете, но и ще искате още и още да четете от нея.

Това НЕ е книга за любов. Това е разказ за човешките отношения такива каквито са наистина. За хората, които срещаме през живота си – хора, които ни ограбват, но в същото време и подаряват част от тях. Част, която остава „наша“ през целия ни живот. Книга за онези, които упорито се опитваме да забравим, но никога не ни се получава. За избора на хората как да „играят“ с живота си, разказ за хората, които не допускат варианта той да ги надиграе. За моментите, в които мразим, обиждаме и сме разочаровани, но и обичани. За сродните души, които откриваме и губим. За хората, с които искаме да останем завинаги. За свободата, която направляват съдбите ни.

Рано или късно идва момент, в който човек си казва, че е време за промяна. „Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето.“ Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: „Тук принадлежа”.

В нестандартен стил и естетична визия „Никой не е твой“ ни разказва история, към която няма как да не останем съпричастни. Героите са толкова истински, сякаш всеки момент ще се разминем на улицата, в кафето или ресторанта. Бурната любов на ТЯ и ТОЙ вълнува от началото и края. История, разказана достоверно от мъжка гледна точка и неподправено от женска. Всъщност всеки читател ще се припознае малко или много в НЕЯ или НЕГО.

За Христина Мираз

Христина завършва специалност „Книгоиздаване“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2006 г. Съставител е на повече от 15 книги на различна тематика и от различен жанр. Работила е като журналист, PR и редактор.