Мари Кондо е лайфстайл знаменитост, която притежава чудотворната способност да помага на хората да въведат ред в домовете си завинаги. Тя е написала две книги, едната от които е „Магията на подреждането“ (издадена у нас под знака на „Бард“), и дори си е заслужила място сред стоте най-влиятелни личности на списание „Тайм“ за 2015 г.

Кондо помага на своите клиенти и читатели да подреждат домовете си по метода „КонМари“, който тя усъвършенства още откакто е била японска тийнейджърка с мания за подреждане.

Какъв е ключът ли? Пазете само нещата, които ви „носят радост“ или ви карат да се чувствате добре. Според Кондо, ако нещо в дома ви не ви носи радост, трябва да му благодарите за работата, която ви е свършило, и да се отървете от него.

За да разберете как да прилагате техниките на Кондо, вижте тези 19 лесни стъпки за прилагане на метода й.

1. Мари Кондо вярва, че трябва да прочистите дома си от всичко, което не ви носи радост. Като разчистите всичко наведнъж, „можете чувствително да промените умствената си нагласа“.

2. Преди да започнете с чистенето, си представете как искате да изглежда вашият дом и вашият живот. „Мислете в конкретна насока, за да можете ясно да си представите какво би било усещането да живеете в подреден дом без излишни вещи“, пише тя в „Магията на подреждането“.

3. Във втората си книга Кондо отбелязва колко е важно да си създадете ваше собствено дзен място, без значение дали това ще е спалнята, кухнята или ъгълът на някоя стая. Това място ще ви прави щастливи и ще ви дава енергия.

4. За да започнете с подреждането, съберете на едно място всички еднотипни вещи от цялото жилище, било то дрехи, книги или тенджери и тигани, и докоснете всеки предмет поотделно. Запитайте се дали ви носи радост.

5. Всичко, което не носи радост, се изхвърля. Ако дадена вещ ви радва, Кондо казва, че „ще усетите прилив на енергия.“

6. Разчиствайте в правилния ред. Започнете с дрехите, след това книгите, всички видове листове и документи, различните дреболии и чак накрая предметите със сантиментална стойност. Докато стигнете до вещите за спомен, вече ще сте се настроили на вълната на Кондо.

7. Не понижавайте дрехите си до домашно облекло. Ако няма да носите някоя тениска, я махнете. Кондо сравнява домашните дрехи с патерица, която ни помага да задържим това, от което би трябвало да се отървем.

8. Навик ни е да пазим и неща, които мислим, че може някога да ни потрябват. „Повярвайте ми, никога няма да потрябват – пише Кондо в последната си книга. – По-добре ще ви е без тях.“ Ако все пак ви потрябват, можете да си купите нови, които ще ви носят радост.

9. Също така не си правете труда да складирате сезонни дрехи. Според Кондо веднага щом изчезнат от погледа, си отиват и от съзнанието и ги забравяте.

10. Ако ви е трудно да изхвърлите нещо, помислете защо сте привързани към него? Купували ли сте рокля, която никога не сте носили? Благодарете на предмета, задето ви е служил в живота, и продължете напред.

11. Отървете се от всичко ненужно, преди да започнете да мислите за места за съхранение. „Щом се научите да подбирате притежанията си както трябва, ще ви останат само тези, които идеално ще се побират в пространството, с което разполагате в момента.“

12. „Експертите по съхраняване на неща са вещомани“, пише Кондо в първата си книга. Вместо да купувате разделители или да прилагате най-новите техники за нареждане, бъдете честни със себе си и първо се отървете от всички ненужни вещи.

13. Кондо твърди, че след прилагането на нейния метод всичките й клиенти са стигнали до момент, в който „изведнъж са знаели точно какво количество е достатъчно“. Тя го нарича „точния момент на прищракване“, след който никога вече няма да се върнете към старите си навици.

14. Щом подберете дрехите, които ви носят радост, е време да ги сгънете и приберете. Кондо смята, че сгъването трябва да е основен метод за съхраняване, и сгъва всички дрехи в идеално оформени правоъгълници, които могат да стоят изправени в шкаф.

15. Техниките за вертикално подреждане ще предпазят дрехите ви от намачкване. Също така ще можете да виждате всяка една дреха в шкафа.

16. Ако имате много чанти, най-добрият метод за съхранение е да ги слагате една в друга. Дръжте кожени чанти в кожени и платнените чанти – в платнени.

17. Създайте си навика всеки ден да изваждате всичко от чантата си, след като се приберете у дома. „Определете място на съдържанието на чантата“, настоява Кондо. С този навик ще позволите на чантата да си почине и никога няма да губите важни документи или разписки.

18. Недейте веднага да складирате новите си покупки. Махнете им етикетите и опаковките незабавно. „Приканвам ви да се въздържате от трупане на неща в излишък – пише Кондо. – Мисля, че чак когато разопаковате нещо, можете наистина да го наречете свое.“

19. Нека си го признаем – методът „КонМари“ е колкото предизвикателен, толкова и променящ живота. Но във втората си книга тя пише да не се напрягаме прекалено много заради него. Починете си, ако сте напрегнати, и запомнете, че „дори и да се провалите, къщата ви няма да гръмне“.

Мъдростта на Кондо

 Носи ли ви радост?

Методът „КонМари“, създаден от Мари Кондо и кръстен на нея, се състои в това да прегледаме всичко, ама наистина всичко в дома си и сериозно да се запитаме кое наистина ни носи прилив на радост. Ако не го прави, тогава си отива…

Хвърляй, хвърляй, хвърляй

Методът да пазим само това, което ни носи радост, означава да изхвърлим доста неща. Според Кондо средното количество изхвърлени вещи от нейни клиенти е двайсет-трийсет 45-литрови торби за двучленно семейство, а за тричленно се доближава до седемдесет торби. Тя споменава един случай за двойка, която изхвърлила 200 торби.

Отнасяйте се добре с чорапите си

Каквото и да мислим за хората, които си общуват с неодушевени предмети, това е част от чара на книгата. Според метода трябва да се отнасяме с уважение към притежанията си. Кондо е направо ужасена от начина, по който някои от клиентите й се отнасят с чорапите си. Те ги навиват на топка или здраво ги връзват (опааа!). Чорапите ни служат вярно и трябва да се отнасяме с тях по-добре, казва тя, затова е нужно да бъдат внимателно сгъвани и оставяни да си почиват след добре свършената работа.

Разпределяйте по категории, а не по стаи

Когато подреждаме последователно само по едно пространство, „не можем да възприемем цялостния обем и съответно никога няма да можем да приключим с чистенето“, казва Кондо. Според нея това противоречи на конвенционалните съвети за подреждане, но е от голямо значение за успеха на метода. „Трупането се причинява от това, че не знаем какво всъщност притежаваме“, казва тя. Но ако разделяме по категории (дрехи в единия ден, книги на следващия) и извадим всички вещи от категорията, можем да видим какво имаме и съответно какво трябва да изхвърлим.

Място за всичко

Методът е прост: трябва да знаем какво да задържим и да решим къде да го сложим. Така че определете място за всичко. Ако не последвате този съвет, домът ви много скоро ще се задръсти отново. „Успешното подреждане включва само две основни решения: изхвърляне и определяне на място за съхранение на вещите“, казва Кондо.

Научете се да сгъвате добре

„Сгъването всъщност представлява диалог между нас и гардероба ни“, казва Мари Кондо.
Като сгъваме дрехите си по подходящ начин (за който тя предоставя подробни инструкции), се отнасяме към тях с уважение. Те ще изглеждат по-добре, ще издържат по-дълго и с един поглед ще можем да виждаме какво имаме. Тя е привърженик на шкафове и чекмеджета, особено на евтините прозрачни пластмасови кутии. Препоръчва да подредим съдържанието на гардероба си така, че да виждаме веднага всичко, което имаме.

Благодарете на обувките си

Сваляйте обувките си, когато като се приберете вечер, благодарете им за усърдната работа и ги приберете. Същото се отнася и за дамската чанта. Когато Кондо се прибере вкъщи, тя благодари на обувките си, прибира ги, изпразва чантата си, маха от портмонето си разписки и каквото друго е събирала през деня, и изхвърля или слага всичко там където му е мястото. Така къщата й и чантата й не се задръстват с вещи и може лесно да открие всичко, когато й потрябва.

Не слагайте неща върху открити повърхности в банята

Кондо мрази да вижда шампоани и други подобни, оставени отвън. Според нея е също толкова просто да ни стане навик да прибираме всички неща и да ги изваждаме, когато са ни нужни. Това ни спестява почистването им и бъркотията, която създават.

Не слагайте неща на плотовете в кухнята

Същото се отнася и за нещата, които се трупат около кухненската мивка. Предвидете си място в шкафа под мивката за гъби, парцали и почистващи препарати, вместо да заемат пространство на плота.

Комоно – чекмеджето за всичко

На японски комоно се отнася за всички дреболийки и боклукченца, които държим в общ шкаф някъде в дома си. Кондо знае, че във всеки дом, който посети, ще има комоно – чекмедже или кутия, пълна с дребни монети, фиби, резервни копчета, талисманчета, батерии, които може и да не работят.

Направете чистка на боклука

„Не пазете вещи „просто защото…“ – казва тя. – Приканвам ви да направите инвентаризация на цялото си комоно и да запазите само онова, и то наистина само онова, което ви носи радост.“

Складирането не е решение

„Повечето хора се хвърлят на методи за съхранение, които обещават бързи и удобни начини за премахване на видимата бъркотия“, казва Кондо. Но прибирането на вещите „създава само илюзията, че проблемът с бъркотията е решен“.

Инвентаризирайте

Кондо споменава, че безброй клиенти се оплакват, че нямат достатъчно място, а истинският проблем е, че разполагат с много повече вещи, отколкото се нуждаят или искат. Тя вярва, че първо трябва да се сортира и изхвърля, а след това да се създаде проста система за съхранение.

Направете го веднъж

Често цитираната мъдрост, че трябва да се подрежда по малко всеки ден, не върши работа според Кондо. Тя смята, че всичко трябва да се свърши наведнъж и да се приключи, след което къщата ще е старателно подредена. Като се прави по малко всеки ден, никога няма да има край.
„По-добре е да разчистите бързо и да го приключите. Защо ли? Защото смисълът на живота не се свежда до чистене.“ Такива сладки слова са като мед за ушите на нас, разхвърляните хора.

Погрижете се за книгите, вестниците и хартиите

Според Кондо, като пазите само книгите, които обичате, можете да откриете истинските си интереси, „Пазете онези, които ви правят щастливи дори само като ги гледате на рафтовете“, казва тя.

Що се отнася до вестниците и хартиите, „моят основен принцип за подреждането им е да ги изхвърля всичките… Те никога няма да предизвикат радост“. Харесва ми как звучи, но не съм сигурна, че данъчните биха били на същото мнение!

Раздялата

„Може да ми потрябва някога“ или „срамота е да се изхвърли“ са някои от познатите възражения, които прилагаме, когато трябва да се разделим с нещата си. С моята склонност към трупане на вещи тази ситуация ми е много позната. Дънките, които някой ден може отново да ни станат, планинарските обувки, които може да обуем пак следващия път, когато тръгнем на 30-километров поход, дрехи, които може би пак ще са на мода след двайсет години… Списъкът продължава до безкрай, но всички тези вещи само ни пречат да се наслаждаваме на нещата, които имаме.

Така че ако изхвърлянето ви звучи като прахосничество, си помислете как ще се радвате повече на това, което имате, което пък може да означава, че ще купувате по-малко. „Повечето хора се изумяват от това, което притежават – казва Кондо. – За да цените наистина нещата, които са важни за вас, трябва първо да махнете тези, които са си изпълнили предназначението… Разделете се с тях с благодарност.“

Живейте в настоящето

Изхвърлянето на вещи е и начин да се сбогуваме с миналото. От всички снимки, стари училищни униформи, писма, бележници трябва да се пазят само тези, които „носят радост“. Така освобождавате място за настоящето.

Кондо има и много клиенти, които трупат, защото са несигурни относно бъдещето. Тя дава пример с клиенти, които имат 60 четки за зъби, 30 кутии с прозрачно фолио, 80 ролки тоалетна хартия. Те постоянно се тревожат, че нещо ще им свърши и сякаш никога нямат достатъчно от него. Чак когато направят основен преглед на всичко, осъзнават колко много неща са натрупали.

„Най-добрият начин да разберем от какво наистина имаме нужда, е да се отървем от това, от което нямаме нужда“, казва тя.

Сбогувайте се с подаръците

Много от нещата, които пазим, са подаръци от доброжелателни приятели и роднини. Не можем да си представим как ще се разделим с тях, защото са ни подарени от любими хора и не искаме да ги обидим дори когато тези неща не ни харесват и никога не ги ползваме. Просто благодарете на тези подаръци и ги махнете, приканва Кондо.

Пазете точното количество

Ако не си падате по минималистични пространства, не се тревожете. Домът ви със сигурност ще бъде по-празен, ако следвате методите на Кондо, но имайте предвид, че като задържите само това, което ви „носи радост“, все още можете да живеете в стила, който обичате. С принципа „Дали носи радост?“ е по-вероятно да запазите количеството вещи, което е подходящо за вас, в сравнение с други принципи, като „Ползвали ли сте го през последните шест месеца?“

Пазаруване в „Антрополоджи“ с Мари Кондо

Методът на Мари Кондо се основава на максимите „Първо хвърляйте, после прибирайте“ и „Нека подреждането да е специално събитие, а не всекидневно задължение“.

Наскоро трийсетгодишната Мари Кондо, която е японска консултантка по подреждане на дома и автор на „Магията на подреждането“ (с четири милиона копия, продадени в световен мащаб), намери време един следобед, преди следващото си промотиране, за да отиде на пазар. Гостуваше в Ню Йорк за галавечерята на списание „Тайм“.

Методът на Мари Кондо се основава на максимите „Първо хвърляйте, после прибирайте“ и „Нека подреждането да е специално събитие, а не всекидневно задължение“. Следващото издание на книгата на Кондо може да включва и притурка с правилата на КонМари за пазаруването.
Кондо избира най-големия магазин на „Антрополоджи“ в центъра „Рокфелер“. Марката се слави със своите ексцентрични бохемски рокли и флорални кувертюри. „Много са нежни и момичешки“, споделя тя с помощта на преводач.

Преди да започнете, си представете покупката си.

„В ума си имам образ на това, което искам, без значение дали е леко яке или гащеризон – казва тя, положила ръка върху купчина блузи. Позира за снимки на входа на магазина на своя съпруг, мениджъра и фотограф Такуми Кауахара. – Веднага мога да преценя дали това, което искам, го има в магазина.“ Кондо се стреми да пазарува само когато изникне нужда, но признава, че се случват и спонтанни покупки.

Всяка дреха играе различна роля.

Пазаруването започва с избора: „Това за професионалния ми живот ли е, или за личния?“. Облеклото й се състои от бял вълнен блейзър с три четвърти ръкави, тясна бяла рокля до коляното и черни лачени обувки. В професионалния си живот тя винаги се облича в бяло, защото цветът се свързва с чистота и подреденост. „Това е част от запазената ми марка – обяснява Кондо. – Моят отличителен цвят. Така лесно ме разпознават.“

Не се чудете за дрехи, които не са с вашия размер.

„Тъй като съм много ниска, първото нещо, за което мисля, е дали дрехите са с моя размер. Ако някоя дреха е твърде дълга, дори не я поглеждам.“ В раздела за дребни жени Кондо открива по-малък размер на синьо-бялата рокля „ Ева Франко“, която си беше харесала в друг раздел.

Отминавайте дрехи, които не ви носят радост.

Докато минава покрай рафтове с дънки и тъмносини раирани тениски, тя не докосва почти нищо. Споделя, че рядко носи панталони, защото преди няколко години престанали да й носят радост.
Първо обиколете целия магазин и вземете всичко, което искате да премерите.
Преди да слезе на долния етаж на магазина, Кондо възкликва: „Магазинът е огромен!“
Взема една къса роба с цвят на морска пяна, с бродирани червени цветя. „Обикновено не си избирам толкова много дрехи. – Мъжът й вече държи десет закачалки. – Много рядко се случва.“

Пазарувайте сами.

Успешното пазаруване изисква меренето на много дрехи, което би било изнервящо за всеки, който ви придружава. Кондо предпочита да пазарува сама, но понякога е в компанията на своя съпруг, чието мнение тя иска дори когато вече е взела решение. Продавач-консултантка с леопардови обувки нарежда роклите в съблекалнята и я уверява: „Изобщо не са толкова много!“.

Обичайте своя размер.

Кондо очаква първото си дете тази година, но споделя, че не се притеснява как ще изглежда тялото й след това. „Ще купувам само това, което ми става Ако искам да отслабна, първо ще направя това и след това ще пазарувам.“

Намалявайте бройката в съответствие с вътрешното си чувство.

От десетте рокли, които мери, Кондо избира само две. „Роклята с цветята беше симпатична, но не ми трябва наистина“, обяснява тя. Подава избраните дрехи на съпруга си, който ги плаща на касата и се връща с плик с марката на магазина.

Кондо излиза от магазина сияеща и щастлива, наметната с голям тренчкот. Изглежда изпълнена с радост.

Сега Упи се е заела да развенчае всички онези писания за любовта, насаждащи фалшиви очаквания с отживелите си съвети за интимния живот.

Тя споделя откровено мнението си защо бракът не е за всеки, защо уединението носи удовлетворение и защо животът, който ви се иска да имате, не е животът, който другите очакват да изградите. Защо най-същественото е да си изясните кои сте и какво ви прави щастливи. Мъдри, закачливи и провокативни, посланията на Упи докосват милиони хора по света.

Голдбърг казва: „Постоянно слушам мненията на различни хора за любовта и брака и се замислих защо процентът на разводите е толкова висок. Хрумна ми, че моят богат опит в тези житейски дела може да е полезен на някого. Трудно е да се отгатне какво се върти в главата на човека до теб, но каже ли ти някой: „Ти ме допълваш“, БЯГАЙ!“.

Коричната цена на книгата е 14.99 лв., а от сайта на издателство БАРД може да се поръча за 11.99 лв.

ОТКЪС

Оставете го на Бийвър

През последните седем-осем години бях една от водещите на „Вю“ – токшоу, посветено на проблемите на жените. Трябва да призная, че останах донякъде изненадана от реакциите на много от тях по обсъжданите теми. Сториха ми се странни, защото и аз съм жена все пак, нали така? Не можех да проумея голяма част от онова, което чувах и продължавам да чувам в шоуто за взаимоотношенията между хората. А щом като не мога да проумея онова, което чувам от други жени за техните желания, ясно е, че имаме голямо разминаване. Това ме подтикна да обърна повече внимание на проблема.

Преди да се гмурнем в същността на въпроса, да започнем от самото начало. Началото си остава една много добра отправна точка.

Всички ние имаме повече или по-малко промити мозъци от неоправдани очаквания.

Няма грешка – промити мозъци.

Например представете си, че гледате по „Нейчър Ченъл“ филм за чифтосването на животните – да кажем лъвовете. Лъвът живее в прайд или глутница. Това е неговото голямо семейство: мама-лъвица, татко-лъв и малките лъвчета. Всички са заедно и хич не помислят да кръшкат насам-натам. Мама-лъвица тръгва на лов, хваща някоя газела и довлича плячката. Първо яде тя, останалото предоставя на татко-лъв – или пък обратното. Важното е, че те са едно голямо щастливо семейство.

Ами пингвините? Знаете какви са симпатяги. Майката пингвин прекосява тундрата, за да снесе яйцето, баща се нагласява да го мъти, докато партньорката му броди и плува, също като във филма „Весели крачета“. После майката донася храна, за да нахрани всички. И всички са едно голямо щастливо семейство.

Погледнете маймуните. Маймуните са моногамни. Така са и китовете. И още много други животни. Гибоните и маймуните тити. Лебедите. Черноглавият лешояд. Френската ангелска риба, наречена още бодлоперка (но не и американската, която, изглежда, е склонна към изневери по стара френска традиция…). Албатросът. Термитите. Гологлавият орел. Забулената сова. Прилепите. Обикнованите полевки (които приличат на малки плъхове). Гургулиците. Плоските червеи Schistosoma mansoni.

Искам да кажа, че от най-ранното си детство вие сте получавали доказателства за това какво е любов, брак, семейство. Някои хора дори намесват религията и твърдят, че според Божията воля двама души се обвързват за цял живот.

Но не всички видове се придържат към моногамията.

Такива са делфините. Те обаче имат способността да създават силни, дълголетни отношения помежду си и някои от тях дори се движат с няколко поколения членове на семейството. Например косатките – които всъщност са делфини – често са забелязвани да плуват с по три поколения от семейството си в едно стадо. Въпреки това делфините се чифтосват само с партньори извън своето стадо, за да предотвратят кръвосмешение, както го наричат хората. Всъщност повечето делфини са много сексуални животни и е известно, че имат по няколко партньори на година. Някои делфини дори могат да се чифтосват по всяко време на годината, за разлика от китовете, които си търсят партньор само по време на размножителния период. Различните видове делфини се чифтосват по различен начин през годината.

Аз обаче, повлияна от митовете и легендите, разпространявани за взаимоотношенията между половете, винаги съм си мислела, че делфините са моногамни. Това продължи, докато лично не проверих информацията и научих, че не е точно така.

Сигурно сте забелязали, че в списъка с моногамни животни и в информацията, която учените дават за тях, никъде не присъства Мъжът като индивид.

Нито пък Жената.

Струва ми се, че ние сме единственият вид, който може да избира кога и с кого да прави секс. Ние не сме като животинските видове, които се чифтосват с единствената цел да се възпроизвеждат.

Освен маймуните – те също си падат по секса. Просто за кеф. Не знам защо. Особено шимпанзетата и малката им разновидност бонобо. Те не подбират. Маймуните са най-близо до човешкия род от всички други представители на животинския свят, което не означава, че и ние трябва да караме наред. Макар че някои от нас правят точно това…

Та, като вече казах, човеците не фигурират в списъка с моногамните биологични видове. Според мен това е много красноречив факт. Може би, ако знаехме, че когато се обвързваме с някого или встъпваме в брак, не е нужно то да е за цял живот, бихме се справяли по-добре.

Детството ми мина под знака на идеалите от сериала „Оставете го на Бийвър“ и от всички нас се очакваше да ги следваме. Израснах в жилищен квартал в Челси, Ню Йорк, където живееха най-различни хора – черни, бели, азиатци, жълти, кафяви, оранжеви, гейове, хетеросексуални, джуджета, каквито ви дойде наум (ако съм пропуснала вашата етническа група, размера на обувките ви или ориентацията ви – добавете ги). Всички тези хора живееха заедно.

Самотните работещи майки бяха обичайно явление. Моята майка отгледа брат ми Клайд и мен съвсем сама, като ходеше на работа всеки божи ден. Беше елегантна и жизнерадостна, но не беше Дона Рийд .

Момент. Знаете ли коя е Дона Рийд? Не? Ами Карол Брейди ?

Няма значение. Майка ми превъзхождаше тези идеализирани майки. Беше по-упорита, по-силна, по-строга и само от един поглед ти ставаше ясно, че никак не се шегува.

И ако майка ми не беше Карол Брейди, то и по-големият ми брат, Клайд, не беше луничавият Бийвър Клийвър…, нито Боби Брейди. Ако всеки си имаше саундтрак на живота, този на Клайд би бил като от „Шафт“. Толкова страхотен беше.

Майка ми и брат ми ми дадоха всичко: обич, подкрепа, увереност, която ми беше нужна, за да поема своя път и да стигна дотук. Имах усещането, че сме си съвсем нормални. По някаква причина обаче в днешния свят семейства като моето не се възприемат като нормални.

Представата за „нормален“ човек и „нормално“ семейство не звучи приемливо за много хора. Ако ли не за всички. Въпреки това постоянно ни казват към какво трябва да се стремим.

Втълпена ни е представата, че срещаш някого и оставаш с него завинаги, или поне до края на живота си, но пък до миналия век колко ли хора са надживявали четиресет години? Просто не са имали време за повече от един-двама брачни партньори. Не са имали друг избор освен да останат заедно, защото преди да се усетят, вече са били мъртви…

Е, добре де, може и да е малко пресилено, но разбирате какво искам да кажа.

В наши дни живеем много по-дълго и следователно имаме много повече време да оплескаме нещата, както и правим. Често сами си създаваме проблемите – важи и за мъжете, и за жените. Няма изключения… освен че… понякога… може би намираме извинения за мъжете, когато се издънят, защото си представяме, че те просто не могат да си удържат мераците, че ангелът им е слаб – макар да знаем, че нещата не са толкова прости.

Като зряла жена някак си имам усещането, че трябва да гледаме на човека като на отделна личност. Всеки си има специфична индивидуалност.

Аууууу.

Няма по-сложно нещо от човека. Хетеросексуален, хомосексуален, черен, бял или „различен“ – все едно. Поставяме се в невероятно комплицирано положение – и то защото сами го правим такова. През последните няколко години усилено проучвам как да живея в некомплицирано положение (разбирай отношения).

Като четете тази книга, имайте предвид, че това са моите решения. Това са изводите, които съм направила сама за себе си. Споделям ги с вас, защото ми се иска някой да ми беше казал преди време: „Хей, я се позамисли!“. Ето това бих си казала, ако можех да напиша писмо до младото си Аз.

Както и: „И не бързай да изхлузваш гащите“.

Научих, че трябва да съм откровена за онова, което искам.

Повечето от нас – независимо момчета или момичета – още от ранна възраст са си изградили романтична представа за любов като в приказките, за птички, които пърхат над главите ни и се хранят от шепите ни, а ние вървим към залеза, хванати за ръце и очакваме, че всичко ще е прекрасно, фантастично и отношенията ни ще са съвършени.

Само че обикновено не се получава така.

На 7 декември у нас излиза уникалното колекционерско издание, включващо десетки смайващи черно-бели рисунки от световноизвестните илюстратори Ивон Гилбърт, Джон Хау, Томислав Томич, Адам Стоуър и Леви Пинфолд.

В един свят, където сватбите са червени, огънят е зелен, а дълговете се изплащат в злато, безброй образи изскачат от страниците благодарение на изумителната сложност, ярката постановка и фините детайли. Почитателите на прочутата сага за пръв път имат възможност да се възхитят на тази старателно пресъздадена вселена, която оживява с всеки меч, магически знак и замък.

Книгата вече може да се поръча от сайта на издателство „Бард“.

Оценката ще става на базата на изпратени снимки на адрес borsa@bard.bg до 10 декември. Те ще бъдат качени на фейсбук страницата на издателството, като лайковете на читателите ще подпомогнат журито, което ще определи най-харесваната витрина.

Не забравяйте да посочите име, адрес на книжарницата и телефон за контакт. Ако ви потрябва вдъхновение, потърсете в Мейкомб, Алабама, съветват от „Бард“.

Как ще изглежда продължението на „Да убиеш присмехулник“ на български – това решават читателите в референдум за избор на корица на книгата „И страж да бди на пост“ от Харпър Ли, организиран от издателство „Бард“.

Всеки може да посочи един от предложените три варианта. Гласуването става във фейсбук или на електронната поща на издателството – borsa@bard.bg), с числата от едно до три. Крайният срок е полунощ на 18 октомври. Всеки потребител може да участва само веднъж.

„Да издаваш книги като „И страж да бди на пост“ – продължението на „Да убиеш присмехулник“, е и слава, и кръст: мнозина ще мърморят и ще търсят кусури на най-чаканото заглавие в книгоиздаването (повече от 50 години). Затова сме вложили в книгата най-доброто, с което разполагаме. Преводът е поверен на Любомир Николов („Властелинът на пръстените“), редакцията е отговорност на опитния Иван Тотоманов, а едно от най-трудните и отговорни решения – изборът на корица – е във ваши ръце. Решете тази задача и десет от вас ще получат книгата в знак на благодарност“, обещават от „Бард“.

Отпечатани само от едната страна, илюстрациите могат да се оцветяват с каквото пожелаете, включително акварели.

Книгата съдържа също така репродукции на картините с оригиналните цветове, както и бележки с кратка информация за всеки художник.

Авторът Ласло Бок е ръководител на „Човешки операции“ в „Гугъл“ – компания, която получава повече от 2 милиона молби за работа годишно и е едно от най-желаните места за работа на планетата. След успешна кариера в „Маккинзи & Ко“ и „Дженерал Електрик“ Бок се присъединява към „Гугъл“, където лансира революционни методи за привличане, анализиране, развитие и задържане на талантливите служители в един все по-конкурентен свят.

„Новите правила“ – вече определена за една от най-добрите бизнес книги за 2015 от „Бизнес Инсайдър“ – е иновативна, изненадваща и предлага съвсем различна от общоприетата логика при наемането на персонал в 21. век. През януари тази година „Вашингтон Пост“ включи „Новите правила“ в своята класация „12 книги за лидерството, които трябва да прочетете през 2015 г.“, британският вестник „Телеграф“ я нареди сред „бизнес книгите, които трябва да прочетете през 2015 г.“, а „Хъфингтън Пост“ обяви, че тя е сред „15-те нови книги, които трябва да прочетете през 2015 г.“.

Ето пет от златните правила на Ласло, които могат да бъдат приложени във всяка сфера на икономиката, във всяка компания и организация:

• Ограничете властта на мениджърите над техните служители. Един от крайъгълните камъни на корпоративната култура на „Гугъл“ е здравословният скептицизъм по отношение на йерархията. Традиционните мениджъри контролират възнаграждението, повишението, натоварването, работното време и дори кой да получи дадена работа и кой не. В „Гугъл“ решенията, свързани с наемането, уволнението или издигането, се вземат от комисии. Отнемането на тази власт от ръцете на един единствен мениджър ни предпазва от злоупотреби с нея.

• Накарайте най-добрите и най-лошите служители да дадат всичко от себе си. Онези 5% от служителите, които се намират на дъното на класацията за ефективност във вашата компания, крият най-голям потенциал за израстване и подобряване на цялостното представяне на компанията. Защо да ги оставите да напуснат и да си навлечете нови разходи за подбор и обучение на нови служители? Вместо да правят това, най-добрите мениджъри на „Гугъл“ работят с тези служители, за да им помогнат да подобрят качеството на своята работа или да се реализират успешно в други звена на компанията.

• Плащайте „несправедливо“ (така е по-справедливо!). Справедливостта по отношение на изплащаното възнаграждение не изисква всички да получат еднакво или близко (в рамките на няколко процента) възнаграждение. Справедливостта изисква възнаграждението да отразява приноса на всеки служител към компанията.

• Не се доверявайте на инстинкта си. Всички знаем, че първите пет минути от интервюто предрешават шансовете за успех на кандидата. Тези прибързани оценки обаче се базират на подсъзнателни механизми и са неточни и вредни както за кандидата, така и – в крайна сметка – за компанията. Използването на факти и данни, които да предскажат вероятността даден служител да успее в компанията, е единственият начин да наемете точния човек, който ще работи добре и ще се чувства добре във вашата среда. Тази книга предоставя практичен подход към превъзмогването на подсъзнателните преценки – като бихейвиористични и ситуационни интервюта, които оценяват когнитивните способности, добросъвестността и лидерските умения на кандидатите.

• Заложете на прозрачността. Добрият мениджър не бива да се страхува да споделя информация със своите служители. Прозрачността е вторият крайъгълен камък в корпоративната култура на „Гугъл“. „Отворен по подразбиране“ (Default to Open) е израз, който често се използва от хората, които работят с програми с открит код. Крис ДиБона, човекът, който ръководи усилията на „Гугъл“ в тази насока, му дава следното определение: „Да предположиш, че цялата информация може да бъде споделена с екипа, вместо да предположиш, че никаква информация не може да бъде споделена с него. Ограничаването на информацията би трябвало да бъде съзнателно усилие, затова не бива да се прави без сериозна причина. Когато работиш с открити кодове, криенето на информация противоречи на самата същност на този бизнес“.

„Новите правила“ показва как да намерите баланса между творческото начало и корпоративната структура, баланс, който води към успех и този успех може да бъде измерен както посредством пазарния дял на компанията, така и посредством качеството на живот на нейните служители. Читателите ще научат как да създадат по-добра компания – при това „отвътре“, а не „отгоре“ – и ще възкресят удоволствието от това, което правят.

Списаниe FORTUNE поставя ГУГЪЛ под №1 в своята класация за „100-те най-добри компании за работа“ (за пети път) за 2014 г.!

НЯКОИ ФАКТИ ЗА ГУГЪЛ:

• Ласло Бок е първият вицепрезидент, отговарящ за „Човешки операции“ в „Гугъл“. Той заема тази длъжност на 33 години.
• „Гугъл“ наема едва 0,4% от всички 2 милиона кандидати, което прави компанията 25 пъти по-селективна от Харвард или Станфорд.
• Ласло Бок е избран за личност на годината от списание Human Resource Executive едва на 37 години.
• Според LinkedIn най-желаното място за работа на планетата е именно „Гугъл“.

За автора:

Ласло Бок ръководи всички дейности, свързани с човешките ресурси в „Гугъл“. Работата му обхваща всички сфери, свързани с привличането, развитието и задържането на служителите в компанията, а те са повече от петдесет хиляди, разпределени в над седемдесет офиса по цял свят. Откакто Ласло е в компанията, „Гугъл“ е получил над сто пъти признание като изключителен работодател, включително: „Най-добър работодател“ в Съединените щати, Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Франция, Индия, Ирландия, Италия, Япония, Корея, Мексико, Холандия, Полша, Русия, Швейцария и Великобритания; най-добър работодател по отношение диверсификацията на персонала; най-желан работодател за студентите, бакалаврите и магистрите в куп страни; най-добра компания за жените, които работят в областта на високите технологии, и още множество признания, като например максимална възможна оценка, дадена от Кампанията за човешки права (Human Rights Campaign – най-голямата правозащитна и лобистка организация в подкрепа на сексуалните малцинства.)

Ласло е работил и в „Дженерал Електрик“, и в „Маккинзи & Ко“, където е обслужвал интересите на клиенти в областта на технологиите, инвестициите и медиите и е решавал множество оперативни и стратегически проблеми, включително превръщане на проблемни компании в печеливши. Преди това е работил в друга консултантска фирма и в начинаеща хайтек компания, като актьор и съосновател на благотворителна организация, подкрепяща младежи в рисково положение. Той е член на настоятелството на колежа „Помона“ и е бил член на съвета на директорите на няколко компании, финансирани от фондове за рискови инвестиции.
Защитил е бакалавърска степен по международни отношение в колежа „Помона“ и магистърска степен по бизнес администрация в Йейл.

Ласло е изказвал мнението си по въпросите на имиграционната реформа и трудовите отношения пред Конгреса. Издания като „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“ и тв токшоу „Тудей“ са го представяли пред обществеността.

През 2010 г. Ласло Бок е обявен за „служител на годината в областта на човешките ресурси“ от списание Human Resource Executive. През 2014 г. същото издание го включва в класацията на „10-те най-влиятелни личности в областта на човешките ресурси,“ като той е единственият висш мениджър по човешки ресурси в нея. Съвсем за кратко е държал световния рекорд за танцуване на сиртаки заедно с още 1671 служители на „Гугъл“. На 3 ноември 2012 г. заема първо място в света по брой убийства, извършени за този ден в играта Assasins’s Creed III на Xbox. Той притежава много комикси. Страшно много комикси.

Отзиви

„Това е разказ за начина, по който мислим за нашите хора, за това какво сме научили през последните петнайсет години и какво може да направите, за да поставите хората на първо място и да преобразите начина, по който живеете и ръководите.“
Ласло Бок, ръководител на „Човешки операции“, ГУГЪЛ

„Проницателен поглед към съвременното работно място, основан на огромно количество информация. Ласло Бок разкрива нетрадиционни практики, които могат да доведат до фундаментални промени в света на бизнеса.“
Индра К. Нуи, президент и главен изпълнителен директор на „ПепсиКо“

„Новите правила“ няма да ви разочарова. Тя е основана на задълбочени познания от кухнята на този бизнес и изобилства с факти и контраинтуитивни заключения, които позволяват на всеки да промени работното си място към по-добро.“ Forbes

„Интригуващите истории от самото основаване на „Гугъл“ насам, съчетани с прозрения върху теорията на мениджмънта, психологията и икономиката на поведението, водят до написването на една удивителна книга, при това достъпна за всеки.“
Publishers Weekly

„Най-удивителните съвети към мениджърите, свързани с наемането на персонал.“
The Economist

„Бок пише добре и с тази книга повдига по-широко от когото и да било завесата около това, което се случва в тази корпорация.“
Guardian

„Тази книга е скучна.“
Анабел Бок, петгодишна

Книгата, която взриви училището през 70-те години на миналия век, ще се появи в родните книжарници на 21 септември.

„Малкият червен учебник“ е написан от двама датски писатели –  Сьорен Хансен и Йеспер Йенсен. Първото издание в Дания е от 1969 г. За две години става най-популярната скандална книга в света. Преведена и публикувана с известни изменения в Белгия, Финландия, Франция, Федерална република Германия, Гърция, Исландия, Италия, Холандия, Норвегия, Швейцария, Австрия и Люксембург. Излиза през 1971 г. и в Австралия, но веднага е забранена заради наличие на сексуално съдържание.

Първото английско изданеие от 1971 г.

Авторските права за Великобритания на учебника са купени през септември 1970 г. Тиражът на първото английско издание е конфискуван в навечерието на публикуването му – 1 април 1971 г. Причината са множество сигнали от страна на учители, родители и журналисти. Издателят е осъден по Закона за непристойните публикации и глобен. На 15 ноември 1971 г. излиза преработено издание на учебника.

През 1976 г. издателят на конфискувания и забранен учебник – Ричард Хендисайд, собственик на издателство „Stage 1“ в Лондон, подава жалба в Европейския съд в Страсбург. Делото е известно като „Хендисайд против Обединеното кралство“ и завършва с поражение за издателя.

От 1969 г. до днес тази мъдра книжка дръзко шества по света и предизвиква бурни реакции – от яростен отпор до овации.

Папата я заклеймява като аморална. Във Франция и Италия е забранена. В Швейцария е обект на злостна политическа кампания. В Австралия едва не сваля правителството. Издателят й в Гърция е вкаран в затвора…

Каква е причината за това?

Откритият разговор по всички проблеми, вълнуващи младите хора, неизбежният сблъсък между поколенията, образователните идеали и новия модерен светоглед.

Целева аудитория – ученици, учители, родители, институции, общество.

Коментирани теми – образователна система, обучение, дисциплина, наказания, оценки, изпити и тестове, учители, ръководство, ученически съвети, приятели, секс, наркотици, алкохол, тютюнопушене…

Обвинения – подстрекава младите хора към анархия в училищата и ги насърчава да ревизират установените норми; срива моралните ценности и ерозира социалната тъкан на обществото; подкопава авторитета на възрастните, като ги оприличава на „хартиени тигри“…

Предговор

Когато двамата с Йеспер Йенсен написахме „Малкият червен учебник“ и той беше издаден за пръв път през 1969 г., това беше един вид протест срещу авторитарната викторианска училищна система и нейната нечовешка дисциплина. Читателите на книгата бяха предимно учители и родители, но освен това тя намери широк положителен отзвук сред учениците в много страни, от Япония до Мексико. За да бъде задоволен читателският интерес, книгата бе преведена на 20 езика. В Австралия тя почти предизвика сваляне на правителството. Папата я заклейми като аморална. Издателят й в Гърция беше вкаран в затвора за това, че се е осмелил да я предложи на обществото. Британските власти я конфискуваха от офиса на издателството. След това издателството заведе дело в Европейския съд по правата на човека, но загуби.

За щастие, авторитарният викториански тип училище вече не съществува. След внимателно извършени промени днес се използват по-хуманни методи, за да бъдат научени децата на ред и дисциплина. Младите хора са поставени в конкурентна среда. Образованието вече не е процес на личностно израстване, в резултат на който детето става възрастен. Сега всичко е изпити, категоризации, единен учебен план, интелектуализация, класации и т.н. Творческите дисциплини останаха в миналото. Най-важното е да си по-добър от останалите. От това губят учениците.

За съжаление, смятам, че тази книга все още е необходима.

Сьорен Хансен, 2014 г.

Увод към първото британско издание

Настоящата книга е издадена за пръв път в Дания през 1969 г. Оттогава е била публикувана също и във Финландия, Германия, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария, а в момента се подготвят издания и в САЩ, Италия и Испания. Явно учениците във всички страни срещат общо взето едни и същи трудности. Не бива обаче да забравяме, че проблемите на децата в богатите държави, в които е излязла книгата, са много по-малки в сравнение с проблемите на милионите деца в по-бедните страни, които гладуват и нямат възможност да ходят на училище.

Условията в различните държави и училища са различни. В много страни има една основна държавна образователна система, но във Великобритания съществува изключително голямо разнообразие от училища, както държавни, така и частни. Въпреки различията в детайлите, описаните в настоящата книга проблеми се отнасят за всички видове училища.

Тази книга би трябвало да служи като справочник. Идеята е не да я прочетете само като роман отначало докрай, а поглеждайки съдържанието, да намерите и да прочетете това, което ви интересува и за което искате да научите повече. Дори вашето училище да е изключително прогресивно, книгата пак може да ви предложи много идеи за подобрения.

Настоящото британско издание е редактирано от малка група деца и учители с помощта на много други хора – специалисти и общественици. Постарахме се да направим това издание колкото се може по-полезно, но с ваша помощ то може да стане още по-ценно.

Пишете ни и ни разкажете за други проблеми, които не са засегнати тук. Споделете с нас дали книгата ви помага да разберете нещата по-успешно и да подобрите положението в своето училище. Ако имате щастието да учите в добро училище, разкажете ни как са били решени някои конкретни проблеми при вас.

С помощта на вашите идеи, предложения и критики бъдещите издания на книгата ще станат още по-полезни. Ако имате конкретни проблеми, ще се постараем да ви свържем с други хора, които имат същите проблеми, за да се опитате да ги решите заедно.

При всички положения ще се радваме да ни пишете и да споделите мнението си за книгата. Дори ако тя изобщо не ви е харесала, пак ни пишете и ни кажете защо не ви харесва.

Пожелаваме ви приятно четене и се надяваме, че книгата ще ви бъде от полза.

Алан, Елизабет, Хилари, Ричард, Роджър и Рут

Всички възрастни са хартиени тигри

Много от вас си мислят: „Няма смисъл. Никога нищо няма да постигнем. Възрастните решават всичко, а приятелите ни се страхуват или не им пука“.

Вярно е, че възрастните имат много власт над вас – те са истински тигри. Но в крайна сметка не могат да ви контролират напълно – и в този смисъл те са хартиени тигри.

Тигърът всява страх. Но ако е направен от хартия, той не може да изяде никого. Вие вярвате прекалено много в силата на възрастните, но не вярвате достатъчно в собствените си възможности.

Децата и възрастните по принцип не би трябвало да са врагове. Но възрастните нямат реален контрол върху собствения си живот. Те често се чувстват безпомощни пред икономическите и политическите сили. От това страдат децата. Ако възрастните разберат това и се опитат да променят нещата, тогава ще могат да си сътрудничат с децата.

Ако обсъждате проблемите си с други деца и активно се стремите към промяна, можете да постигнете много повече, отколкото предполагате. Надяваме се, че настоящата книга ще ви подскаже как да промените живота си. И ще ви помогне да разберете, че възрастните са просто хартиени тигри.

Сьорен Хансен и Йеспер Йенсен, 1969 г.

Образование

Всички искаме да притежаваме достатъчно знания. Образованието трябва да ни помогне да получим необходимите знания и да ни даде възможност да развием докрай личните си заложби и интереси.

Проблемът е, че малко хора знаят как се прави това. Тези, които знаят, или поне имат добри идеи, на практика нямат контрол върху образователната система. Системата се контролира от хората, които дават парите, и именно те решават, пряко или косвено, какво и как да учим.

Независимо какво говорят учителите и политиците, образователната система във Великобритания няма за цел да създаде най-добрите условия за развитието на личните ни заложби.

Отраслите и фирмите, играещи водеща роля в икономическата система, се нуждаят от сравнително малък брой високообразовани специалисти, които да полагат висококвалифициран труд, и голям брой недотам образовани хора, които да извършват нискоквалифициран труд. Образователната система е устроена така, че да произвежда тези два типа труженици в необходимото съотношение – въпреки че и това не се случва. Ето защо училищата във Великобритания като цяло не предлагат качествено образование. Преди всичко те не получават достатъчно средства и това води до редица отрицателни последици. Повечето училищни сгради са крайно неподходящи. Учителите са нископлатени. Има недостиг на учители. Повечето паралелки са прекалено големи и това пречи на индивидуалната работа с всеки ученик. Учебниците също не достигат.

Вместо да ни помага да се развиваме като личности, училището е принудено да ни учи на това, което икономическата система иска да знаем. Учи ни да се подчиняваме на авторитетите, вместо да задаваме въпроси, също както изпитната система ни кара да се съобразяваме с общоприетите възгледи, а не да бъдем личности. Онези учители (и не само учители), които са против системата, не могат сами да променят нещата.

Настоящата книга няма да ви научи как да решите този основен проблем. Тя може да ви насочи как най-добре да се възползвате от съществуващата система. Ползата от образованието до голяма степен ще определи какво ще ви донесе животът като цяло. Затова имате право и сте длъжни пред самите себе си да настоявате да получите най-доброто възможно образование. Необходимо е да знаете как функционира сегашната система и какви са недостатъците й. Това обаче не бива да ви спира да настоявате за качествено образование.

Уилбър Смит изстрелва с продължението на „Целувката на гепарда“ – една грабваща история за алчност и отмъщение.

Семейството на Хектор Крос е подложено на брутална атака. За да отвърне на удара, Хектор събира екип от най-верните си приятели и воини.

Скоро обаче Хектор разбира, че заплахата не иде от неговите стари врагове, а от миналото на жена му Хейзъл. Жесток злодей от нейното семейство – човек, когото тя дори не е срещала – се е завърнал и този път неговият план е толкова зловещ, че го прави противник, с какъвто дори Хектор досега не се е сблъсквал. Противник, за когото нищо не е достатъчно ужасно и който ще въвлече Хектор във верига от престъпления, толкова брутални, че за него не остава друг избор, освен да реши проблема… този път може би окончателно.

Тази книга ще ви шокира, въпросът е само дали вие ще издържите! Предупредени сте…

В този роман, съвсем необичайно, Дарио Фо, абстрахирайки се от скандалните или чисто исторически възстановки, ни разкрива цялото човеколюбие на Лукреция Борджия, като я освобождава от клишето на развратната кръвосмесителка. В играта влизат и папа Александър VI, най-поквареният сред папите, пъкленият брат Чезаре, а после и съпрузите на Лукреция Борджия – гонени, убивани, унижавани, както и нейните любовници. Всички те – пешки в най-безмилостната игра за власт. Истинска академия на непотизма и безсрамието сред балове и оргии. Също като днес. Защото романът за фамилията на Борджиите е най-вече маска, зад която се крие нашето време. А то, видяно през призмата на онази епоха, ни изглежда още по-отчайващо и покварено.

Книгата излиза на български на 24 август под знака на издателство „Бард“.

Дарио Фо е лауреат на Нобеловата награда за литература (1997). Наградата предизвиква не само гнева на Ватикана – заради редовното осмиване на папата, а и на консервативните политици и академици, които често са мишена на шутовското остроумие на автора.

Фо е автор на повече от 50 пиеси и книги. Неговият политически театър продължава да е модел за поколения наред.