Над 1000 души посетиха първите за тази година зелени библиотеки в столичните паркове. Август стартира с читални в Южния парк и в Градската градина.

Инициативата е на Столичната библиотека, която за пета поредна година организира лятна кампания за насърчаване на четенето и привличане на нови читателски публики.

Всяка събота столичани и гости на града ще могат да прочетат хубава книга сред природата, да се срещнат с писатели, поети и музиканти, както и да участват в инициативата „Споделени книги“, като вземат интересна нова или оставят вече прочетена на специални места в парковете.

Читателите ще могат да се възползват от възможностите на мобилната библиотека „Библиобус“, който разполага с над 1500 тома от най-новите книги художествена, научно-популярна и детска литература от съвременни и класически български и чуждестранни автори.

През август и септември летни читални ще бъдат открити в парковете в „Света Троица“, в „Гео Милев“, в „Люлин“ и в „Заимов“. Ще бъдат включени и нови локации като парковете в „Дружба“ и в „Младост“.

Директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова съобщи, че само за ден са били издадени около 200 безплатни читателски карти и допълни:

„Не сме нечетящи. Напротив. Читателите ни вече след 5 години от 32 000 са 55 000. Най-важното – 280 000 са заетите книги до месец юли от Столична библиотека, което е с 30 000 повече, отколкото през миналата година“.

Следващата „Зелена библиотека“ ще е на 10 август 2019 г. в парка „Заимов“.

Студенти откриват първата денонощна библиотека у нас. Това ще се случи на 1 октомври на улица „Акад. Жак Натан“ 10 в Студентски град до Висшето училище по телекомуникации и пощи. Инициатори са Мартина Георгиева и колегите й Лъчезар Йорданов и Цветомира Гяурова, съобщи БНР.

Нощем в помещението ще има постоянно видеонаблюдение.

„Всеки студент ще си закупува карта от нас и чрез тази карта може да влезе по всяко едно време. Независимо че няма човек, ние знаем кой се намира в самото място, можем да следим каква активност се извършва вътре и реално това е направено с цел да не притесняваме самите студенти вечер“, каза в предаването „Преди всички“ Мартина Георгиева.

Библиотеката ще разполага с 50 места, както и с по-малка зала с до 20 места.

„Както ще има физическа литература, така ще има и специализирана литература, която ще бъде компютърно издание, тъй като имаме няколко обособени места с компютри. Нашите ползватели ще могат да се възползват от регулярни събития, които ще извършваме, както и от няколко добавени услуги към своята карта.“

Организаторите планират картата да дава отстъпки от различни курсове, измислили са и изненади.

Картата ще струва 30 лева на месец и ще осигурява постоянен 24-часов достъп до помещението.

„Ние реално сме сдружение с нестопанска цел. Приходите от тези карти няма да се разпределят между нас. Те отиват за фасилитирането и поддържането на самото пространство, защото това в своята същност е идеален проект и той цели да помогне на студентите, а не ние да го развиваме като бизнес“, подчерта Мартина Георгиева.

За създаването на денонощната библиотека студенти са организирали няколко благотворителни базара. Създателите на библиотеката предвиждат там да се състоят литературни четения.

Ще създадат още единна база данни с информация, която да информира студентите какви права имат във всеки университет.

Боклукчии са направили библиотека от изхвърлени книги в квартал Чанкая в турската столица Анкара.

Първоначално библиотеката била предназначена само за служителите на фирмата за почистване и техните семейства. Впоследствие литературното богатство, събрано от контейнерите за смет, станало достъпно за всички граждани.

„Започнахме да обсъждаме идеята за създаване на библиотека от „боклукчийските“ книги. И когато всички я подкрепиха, този проект се случи“, разказва бившият кмет на Чанкая Алпер Тасделен.
Библиотеката разполага вече с над 10 000 книги. Има и детски раздел с комикси и цяла секция за научни изследвания. Книги на английски и френски също са на разположение.

Колекцията станала толкова голяма, че книги сега се отпускат на училища, образователни програми и дори в затворите. Градската управа пък назначила библиотекари на пълен щат. Библиотеката често е пълна с деца на общински служители и ученици от близките училища. На разположение също така има салон за читатели и шахматни дъски за посетители.

„Преди исках да имам библиотека в къщата си. Сега мечтата ми се изпълни“, каза 32-годишният хигиенист Серхат Бейтемур.

Книжното богатство се помещава в стара тухлена фабрика в централата на градския отдел на ВиК.

Ценни писмени паметници от Хърватия ще бъдат представени на 9 юли в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. Изложбата се казва „Изкуството на книгата в Хърватия“ и ще бъде открита от 11 часа в Централното фоайе. Автор на експозицията е Милан Пелц.

Историята на изкуството на хърватската книга е представена на 21 табла. Фокусът на изложбата е върху творби, които могат да се нарекат „носители на естетическа наслада“.

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” на Националната библиотека е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на зала “История на книгата” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Борисовата градина може да се сдобие с детска библиотека.

Предложението за това е внесено в Столична община – район „Средец“, от Сдружението за градски читални.

Идеята е на детската площадка със слончето да се оформи кът за четене. Вносителите предлагат той да е на мястото на съществуващата там лавка за кафе и бира.

„От една страна, близостта до място за игри би способствало за развиването на читателски умения още от най-ранна детска възраст, което е изключително важно за по-нататъшното развитие на подрастващите, както по отношение на образованието им, така и за развитието на индивидуалните им способности за възприемане и водене на писмена комуникация. От друга страна, зелената площ до площадката (символично обособена между паметниците на големи наши писатели като Иван Вазов, Алеко Константинов, Димитър Талев и Димитър Димов) и в момента представлява любимо място за четене на открито, което допълнително само може да бъде развито. Именно в тази връзка се надяваме, че ще обърнете сериозно внимание на нашето предложение и ще поправите един от съществените пропуски на проекта за ПУП на Борисовата градина – липсата на каквито и да било предвиждания за изграждането на пространства за библиотечно-информационно обслужване на посетителите на парка“, пишат от Сдружението за градски читални.

Искането е внесено в последния ден за предложения по новия план за Борисовата градина.

Снимка: БГНЕС

Улична библиотека „Рапана“ заработи на входа на Морската градина във Варна.

Идеята за това дойде от дългогодишния библиотекар Богдана Сиракова, която работи в библиотеката при НЧ“Развитие-1873″, гр.Пещера. Тя ни изпрати вдъхновяващата история на младата авторка Николина Барбутева, която публикуваме.

Николина Барбутева

„Искам да разкажа за пътя на едно дете, обикнало книгите, израснало сред тях в нашата библиотека. Усвоило знанията от тях и превърнало се в успешен млад човек в България. Работи и се занимава с това, което харесва. Пише вече самата тя книги и не е прекъснала връзката си с библиотеката. Това е историята на младата авторка Николина Барбутева. А ето какво разказва самата тя за себе си :

„Книгата е била мой пътеводител от момента, в който се научих да чета. Тя ме учеше на всичко необходимо в житейски план. Тя стана огледало на моята същност. Светът на книгите е омайващ и вдъхновяващ за всяко дете. Книгата дава живот на душата. Може понякога да не си даваме ясна сметка как книгите въздействат върху нас, но влиянието им е впечатляващо. Те са моята скъпоценност, която ме превърна в това, което съм днес и смея да твърдя за себе си, че се изградих като успешна личност, развила възможно най-добрите качества.

Но да разкажа повече за любовта си към четенето. Тя е тясно свързана с един от храмовете на познанието – библиотеката. Аз съм от онова последно поколение, което остана незасегнато за „високите технологии”, които направиха толкова модерен нашият съвременен свят. Днес приятел на детето е компютърът, а за мен беше книгата. И се радвам, че в моя случай книгата беше преди компютъра. В библиотеката още от малка срещнах съмишленици сред нейния екип, които откликваха на това, че виждаха пред себе си едно любознателно дете. Това ги и подтикна да ме включват в различни доброволчески мероприятия на читалищната библиотека, в които се включвах с ентусиазъм. Това бяха забавни моменти и мигове, в които можех да помогна на хората, които ме подкрепяха всячески. Тази практика на взаимопомощ  не е спряла  и до ден днешен.

Съмнявам се, че щях да стана толкова ревностен читател, ако не получавах насърчение от библиотечните дейци, защото за да обикнеш една книга, понякога ти трябва човек, който да те насочи към правилната посока и да ти разкрива магията на творческото писане. Да, творческото писане … то ме грабна, когато постепенно започнах да навлизам в юношеските си години. В крайна сметка това е и логично продължение на интереса към книгите. Защо пък и аз да не се опитам да стана писател, който ще докосва сърцата на читателите? Е, в началото има и съмнения, че надали ще си много добър, но когато ги отхвърлиш и се заемеш с работа, се изненадваш от резултата. А когато написаното се хареса на теб и на някой твой близък, си казваш, че можеш и още по-добре да се представиш следващият път. Ставаш по-самоуверен и готов да се откриеш пред света, защото разбираш, че със свои думи претворяваш онова, което мнозина премълчават или не знаят как да изкажат.

В моя творчески път родното ми читалище и библиотеката към него никога не са ме изоставяли, за което покорно им благодаря. И резултатът е три стихосбирки отпечатани с тяхна помощ и роман, за който активно споделят с всеки изявил желание да го има. В днешния момент аз съм това, което съм – благодарение на библиотеката. Не бих могла да се изградя като успешен творец и преподавател без безценните знания, които натрупах чрез нея. Обичам я като част от себе си, защото тя е и се надявам да вдъхновя повече деца с моя пример. Аз съм едно от децата на библиотеката. Бъдете и Вие!”

Николина Барбутева е родена в Пловдив. Завършва средното си образование в Пещера. През 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ „Паисий Хилендарски”. От 2012 г. е учител по история в ОУ „Васил Петлешков”, Пловдив.

Авторката има издадени три стихосбирки – „Пътят към любовта , страданието и надеждата”‚ ”Силата на жената” и „Звезда на любовта”. Освен с поезия , Николина се занимава и с белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й „Афера”. Има две издадени авторски песни – „Your name” и „Всеки миг”. Победител е в множество конкурси за есе с различна тематика.

Очакваме историите и на други успели „деца на библиотеката“ на е-mail: office@dvatabuka.eu

Уредът отстранява прах и микроорганизми с помощта на специални антистатични естествени четки и чрез стъкловиден екологичен филтър. Разполага с отделен изнасящ се вакуумен механизъм с прахоулавящ микро филтър и поглъщаща шума система, обясниха от библиотеката. Машината е съгласувана с европейските стандарти и директиви за опазване на културни ценности.

Вижте как става почистването.

„Има два пътя – кой ще изберете ?”

В конкурса могат да участват ученици от 7-и до 12-и клас. Есетата трябва да бъдат авторски, в тях да личи отношението на пишещия към темата, както и да показват езиковата му култура. Парични награди за спечелилите конкурса осигурява НЧ”Развитие-1873”.

Срокът за внасяне на конкурсните есета е до 18.00 часа  на 21.04.2017 г.
Конкурсните материали се приемат в Общинската библиотека на място или по поща на адрес: 4550 гр. Пещера, ул. „Димитър Горов” № 4, както и на e-mail: razvitie_pestera@abv.bg  или  biblioteka_peshtera@abv.bg

В пощенския плик на отделен лист изпратете данни за себе си: трите имена, възраст , адрес, клас, училище, телефон за контакт.

Номинираните за отличия ще бъдат поканени на връчването на наградите на 11.05.2017 г. – Ден на библиотекаря.

На пет места в планината са разположени мобилни библиотеки на открито – Дендрариума, Детски еко стационар „Бели брези“, Момина скала, хижа „Алеко“ и Черни връх. Всеки може да вземе напълно безплатно книга от мобилните планински къщички. Заетите книги могат да се връщат в удобно за потребителите място – в планината, в централната сграда на библиотеката или в някой от филиалите й, като срещу връщането на книги ще бъде издадена и безплатна читателска карта.

Всеки желаещ да обогати тези планински библиотеки може да го направи, като постави в тях книги. Вече са направени първите дарения от посетителите в планината в къщичката на „Момина скала“.

На 28 август 2016 г., когато е отбелязването на 121 години от началото на организираното туристическо движение в България и традиционният поход за изкачване на Черни връх, на хижа „Алеко“ от 10:00 ч. Столична библиотека ще проведе планински четения. Участие в тях ще вземат поетите Илиана Илиева, Петър Чухов и Анжела Димчева – лауреати на Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша“, организиран от Столична община.

На 27 август пък от 10:00 до 15:00 ч. в парка „Заимов“ (срещу входа на театър „София“) ще се проведе четвъртата Зелена библиотека в парка, организирана от Столична библиотека. На нея с нас ще бъдат писателят Марин Бодаков и поетесата Кристин Димитрова. Читателите ще могат да получат книги с автограф от авторите. Всички читатели на Столична библиотека ще имат възможност да вземат книги за в къщи, а тези, които не са – да получат безплатни едногодишни читателски карти. Децата ще могат да оцветяват книжки и да рисуват и техните рисунки ще бъдат изложени в Детския отдел на библиотеката. Всички писатели и поети, участвали в Зелените библиотеки, ще получат безплатни едногодишни читателски карти.