Това пише за новата си книга поетесата Божана Апостолова. „Книга за смъртта, която е около нас и в нас“, казва Силвия Чолева. „Книга отвъд предела, която връща значението на най-високото изкуство – познанието да се обичаме и да си казваме това непрекъснато, с разбирането, че смъртта наистина всеки миг може да превърне във вечна всяка наша раздяла, дори когато тя е за десет минути“, отбелязва Йордан Вечлев.

„Написах книгата на един дъх – стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!“, споделя Божана.

От книгата „За теб“

Р А З П О З Н А В А Н Е

Ще стоя на ръба на душата ти,
за да съм с тебе.
Не е важно за мен
колко те има и колко те няма
в бита ни за двама.
Не е важно за мен
дали ти си човекът
в отсъствие на съвършенството.
Любовта ми е дошла за тебе.
И толкоз.

Р А З Г О В О Р

Стоя до възглавницата му
с лъжица в ръка.
– Отвори уста, казвам, моля те,
на болестта ти й трябва силна храна.
А той, излязъл от дълбокото:
– За какво ми е храна,
щом синът ми е до мене?

И З С Т Р А Д А Н О

Синът ми
седи с часове до леглото
на болния си,
безмълвен баща.
„Дишаме си заедно“ –
написа на другия ден.
И обобщи
с изстрадано прозрение:
„Бащите никога не си отиват,
отиват си синовете,
за да станат нечии бащи“.

О П А Ш К А Т А Н А С В Е Т Л И Н А Т А
(в отговор на Андрей Захариев)

Разбира се,
че животът си има началото и края.
Защо да мисли за това?
Все имаше нещо да върши
и почти никога не излизаше
от затвора на битието.
…Но веднъж…
(а това беше първият път)
стъпките му се загубиха
в ритъма на несъответствията.
И чак тогава
срасналите се с бита му сетива
успяха да видят
как се изнизва
опашката на светлината.
Имаше само миг да каже „Обичам те“.
Мракът вече захлупваше сърцето му.
Бог го чу.

Д О Т Е Б С Ъ М

Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
…За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

Л Ю Б О В Т А

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията й.
Без да мислиш.

* * *
Въздухът ми тежи
повече от самотата.
Тръгвам.

„България си отива. И е възмутително, че днес, когато всички, начело с журналистите, трябва да полагаме усилия за спасяването на страната и нацията ни (която вече напълно загуби духовността си), сутрешните блокове, а и не само те, ни занимават с новия съпруг на Наталия Кобилкина, или с клюки около Евгени Минчев, или… Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце“, призовава Апостолова и продължава:

„Не виждате ли, че е дошло е време не за алабализми, а за целенасочена политика към оцеляването на България и на българите като цяло. Унищожихме заводи, предприятия, работни места, които хранеха българите. Нямаме икономика, нямаме средна класа, нямаме… В момента българският народ не усеща бездната, към която върви, защото европейските фондове някак си закърпват дереджето. Но ви питам – след две години и половина, когато фондовете свършат, какво се случва с България и българите? Ако през оставащите няколко години правителството не тръгне към създаване на икономика, към подкрепяне и умножаване на нацията, към създаване на средна класа, България няма да я бъде. Уверявам ви, България си отива. Както казва Труман Капоти – погубѝ духа и духовността на една нация, а територията си тя сама ще напусне. И тя вече я напуска! Два и половина милиона са извън България“, алармира Божана Апостолова.

„Къща се строи само при здрави основи. Моля ви от сърце, нека положим взаимни усилия, нека подкрепим духовността, културата на нацията, както и бизнеса, за да спасим единственото, което все още (макар и болно) имаме – България. Каня ви да създадем Комитет за защита на България. И да натискаме правителството, да се борим, да изискваме, да помагаме на властимащите – кой с каквото може, но в правилната посока, адресирана към спасението на страната ни. А не като сега – на хавая“, апелира в заключение Апостолова.

Божана към Бойко: Държавата абдикира от библиотеките

„От началото на управлението Ви до днес се налага един болезнен извод – държавата отсъства от духовното израстване на българина“, пише Апостолова, цитирана от в.“Сега“.

„Държавата е изцяло абдикирала от попълване на фондовете на библиотеките с книги. За цяла година например, Велинградската библиотека е закупила една книга. Това е съдбата всъщност на повечето читалищни библиотеки в страната, хората все по-малко четат, което води до морален срив в обществото, насилие, грабежи, убийства“, пише още издателката.

Апостолова обръща внимание, че липсва държавническо отношение към превеждането на български книги и представянето им в чужбина, а ДДС върху книгата в България продължава да бъде 20%. „Уверявам Ви, че в света няма държава с такъв убийствен данък“, твърди тя.

В заключение Апостолова пише: „Мисля, че е абсолютно наложително образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от Вас и Вашето правителство. Издаването на българска литература в страните от Европа (а и защо само от Европа) е престиж за България, изграждане на нов образ на българина и е недопустимо правителството да се прави, че не забелязва този налагащ се факт. Необходимо е да предвиждате от 10 до 15 милиона лева годишно за закупуване на книги от читалищата и библиотеките. Ако не можете да си позволите това, то бъдете така добър да върнете 20-те процента ДДС, които прибирате от всяка издадена българска книга. И както каза колегата Карабашлиев, не виждаме смисъл да плащате милиони за заплати в Министерството на културата, а бедният български читател да не може да си купува книги, нито да ги чете, заемайки ги поне от библиотеките“.

Чета интервюто на Николай Хайтов „Механизмите на разрухата“. В него той казва: „У нас правителствата се купуват. Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше въпросът за отпускането на 400 милиона долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше 400 млн. долара, при условие че 60% от тях самите те ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържаха. Останалите 40% беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това Световната банка си запазваха правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование“.

Господи, трябва ли да си голям писател, за да прозреш, че България с главата си вече е в тинята и размахва крака, опитвайки се да намери спасение. Трябваше ли Николай Хайтов и мъртъв да ни напомни, че в споразумение между Световната банка и България има „нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение“ и че „Световната банка се поставя следователно над законите на България“!?

И какво става с нас, българите? Самоунищожаваме се с поредното си мълчание, със завидната си търпимост към всичко, което ни се случва и към което, за жалост, вървим. Но приятели, помислете само какво става в другите страни от източния блок. Защо само нашата България бере душа? Защо само нашето земеделие разстреляха? „В нито една страна от бившия соцлагер не допуснаха глупостта да връщат земята в реални граници.“ Защо другите източни държави не се отрекоха от културата си, от писателите си, от художниците си? Защо няма и десетина години след смъртта на гениалния Радичков забравихме и книгите му? И на Константин Павлов, и на Вера Мутафчиева, и…, и… ? Защо не защитихме художниците си от миналия век (та те са едни от най-големите), не ги показахме на света, не им отдадохме значимото?

Защо допускаме предавания като Big Brother (говоря за българския вариант, а не въобще) цинично, тъпо и омерзително да промиват мозъците на децата ни с нестойностни участници, с цинични послания и срамни примери. Още ли гледате, уважаеми приятели, тази гадост?

А сега предлагаме на поколения българи стрийт-изкуство, разгъваме край Марица басейн, изсипваме две каруци пясък, продаваме лимонада по три лева, а за този „велик“ проект общината плаща 300 000.

Кого лъжем? Чии мозъци промиваме? Не се ли срамуваме от бъдещето, което предлагаме на деца и внуци? Какво правим?

Нямам против стрийт-изкуството, но имам против, че за истинските, за големите изкуства, за големите писатели, художници, музикални изпълнители и композитори не говорим, не ги слушаме, не ги четем. Изпитвам болка и гняв едновременно, защото си отиваме като траките, защото допуснахме Световната банка да ни одобрява учебниците, защото се оказахме уродливи внуци на велики бащи.

Моля себе си, моля и вас (всички, които прочетете краткото ми послание) – нека се върнем към духовността. Тя ще спаси България. Нека се върнем към себе си и си пожелаем едно наистина щастливо бъдеще, чиито жалони не са в посланията на Big Brother, а в природата, в нас, в завещаното от дедите ни.

Само заедно ще успеем да спасим себе си и тази нещастна педя земя, наречена България.

И НАКЪДЕ?

Сама и обща в себе си живея.
От себе си изтичам и се вливам
в пороя на деня, където всичко
за мен отдавна е удавило представите
за нещо хубаво.

Училище за глухонеми е душата ми.
Там всеки ден
се уморявам от мимични жестове
и все по-рядко себе си разбирам.
Дали защото
думите са абортирали от смисъл
или защото смисълът е абортирал от човека?
Не знам.
Но подозирам, че безутешната стихия на века
са изродените представи за човечност
в мухлясалия саркофаг на чувствата.
Така че нищото е мярката на мойто можене,
а имането е платената ми съвест
на цивилизования мой живот,
че и нататък –
отвъд израстъците изкусителни на мисълта ми,
отвъд измислените блудства с идеала…

Но ето… сутрешната ми закуска пак е болка.
И сякаш губи смисъл всякакво завръщане
към себе си,
към себе си,
към себе си.

Моят път беше много труден, но имах вниманието и любовта на хората около мен. Това е най-голямата милост на Бога, най-големият подарък. Днес може да си успял, утре да си в блатото. Парите се менят, напускат те, връщат се, пак те напускат, каза Божана Апостолова след грандиозния поетичен рецитал в нейна чест.

Празникът по случай 70-годишния й юбилей и 50-годишния й творчески път препълни зала 7 на НДК. „Имаше настроение, хората не искаха да си тръгнат, личеше си, че не бяха дошли формално. Получих един камион цветя, не знам дали ще получа толкова на погребението си“, разказа с присъщото си чувство за хумор поетесата пред bTV.

„Аз съм труден характер, човек, който казва каквото мисли, директно и категорично, без значение кой е срещу него. Досега не съм се ударила в стена, която да ми разбие главата. Въпреки че, както казва един мой колега от Пловдив, голям олигарх – „Божана е със змийски език“. Но отровата, ако е в малко количество, лекува. Така че всичко е наред“, каза още Апостолова.

Тя с вълнение разказа защо юбилейният й рецитал се нарича „Сама и обща“. Тези думи всъщност са изречени в съня й от нейния покоен баща: „Ти не разбра ли – казал й – сама и обща в себе си живееш. В този живот принадлежиш само на Бог. До един мъж, ако се доближиш, той ще умре.“

Божана цитира и едно свое прозрение от книгата си „Делнична Библия“: „Животът ни е провидение и характер. Провидението ти е дадено още със самото раждане, то е като хард диск , който ти е вкаран в главата. А характерът е едно допълнение, което е свързано с твоя път, който ще изминеш“. Хората ми се радват, защото казват, че съм човек, който абсолютно сам е постигнал всичко. Но аз бих казала – не абсолютно сама, моят съпруг и моят син винаги са били до мен“, призна Божана Апостолова.

По време на поетичния рецитал директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев обяви инициативата на НДК за удостояването на Божана Апостолова с орден “Стара планина” – за всичко, което тя е направила през живота си, за да съхрани българската литература. “Ако има човек, който да е повлиял на литературата и българския литературен контекст през последните 20 години, то това е именно Божана – и като издател, и като поет, и като обществена фигура”, посочи Желев.

На празника в НДК бяха представени петте тома „Избрано“ на Божана Апостолова, издадени от „Хермес“. На 7 май от 18,30 ч. поетичният рецитал ще се пренесе в камерната зала на Драматичния театър в Пловдив.

Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.

Петте тома „Избрано“ от Божана Апостолова ще бъдат представени на юбилейния поетичен рецитал „Сама и обща“ на 5 май в зала 7 на НДК. Специалното участие ще вземе виртуозът на кавала Теодосий Спасов, а Захари Карабашлиев ще бъде модератор. На 7 май от 18,30 часа поетичният рецитал ще се пренесе в камерната зала на Драматичния театър в Пловдив.

Божана Апостолова – поетеса, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.

Два месеца преди 10 ноември 1989 г. Божана напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията – събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и книжната борса „Жанет 2001“.

Автор е на 9 стихосбирки, 3 романа и 11 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици. Последната й преведена книга с поезия излезе буквално преди месец в Република Турция.

Създател на литературния фест „Пловдив чете“ и перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява най-престижната годишна национална награда за поезия „Иван Николов“.

Петте тома „Избрано“ от Божана Апостолова излизат под знака на ИК „Хермес“

Том 1. Избрани стихотворения

Том първи представя прецизно подбрани от авторката 140 стихотворения от деветте й книги, писани в продължение на 50 години творчески живот.

Румен Леонидов: Поезията на Божана Апостолова е странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост. Стиховете й издаваха труден характер, закодиран в сърцето и в данните на поетесата. Обаче въпреки хиромантията на известеното, никой не успя да прочете докрай неочакваното и ново избухване на тази саморазрушаваща се, но и самосъздаваща се поетична същност.

Неотдавна у Божана Апостолова нещо изригна и на бял свят се явиха няколко десетки стихотворения, които хем приличаха на предишните й словесни рожби, хем сякаш бяха сътворени от различни бащи. Прочетох потресен тези извънземни послания, възхитих се на изящността и извисеността на устремената поетична линия, в очите ми заседнаха цяла шепа златни словесни зрънца, които повечето празнични поети не могат да разровят в себе си през целия си дълъг и прозаичен живот…

Сякаш не стихосбирка е това, а свободна, разтворена на поляната и разпъната направо на тревата памучна трапеза, върху която има за всеки добронамерен по нещо – и за жадния за небесност, и за гладния за земност. Книгата й „Възел“ се явява развръзката към творческото й умение да бъде удобен инструмент в ръцете на Бога, да бъде преводач на Неговите трепети, да бъде словар, писар и хроникьор на Тайната, наречена поезия.

Том 2. Делнична библия.
Преживени истории
(Книга първа)

Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза.

Ивайло Петров: Книгата си заслужава. Божана Апостолова е искрена и наблюдателна. Има места в книгата й, на които могат да завидят много писатели. Тя успява да преодолее суетата си и да сподели с нас някои интимни истини. Така тя разширява границите на своята искреност, а това е много трудно при спомените за преживяното. Вярваме й, защото гледа на себе си и на света с разума на сърцето си.

Том 3. Делнична библия.
Преживени истории
(Книга втора)

Антон Баев: Който е разбрал, че богатството е нещо твърде относително и дори временно, да хваща тая книга. Който не го знае, пак да я чете, защото „Делнична библия“ търси: измеренията зад сделката, зад преговорите, зад бизнес партньора. Това вероятно е амбициозен план, но автоиронията, която е третата (с болката и опрощението) вдъхваща живот струя на животописа, я спасява от пледоарниченето, от плоското наливане на ум на непросветени. Тъкмо автоиронията, усмивката в себе си и към себе си, заедно с прошката и болката към и за всички, превръща животописанието на Божана Апостолова в една от малкото човечни книги на прехода. Прави така, че най-ценното усещане от първата до последната страница да е: И ти го можеш, само го поискай силно!

Том 4. Малката Божана
(Съвременни приказки)
Божана Апостолова

Очаквайте от 7 май!

Първата поредица с общ герой в българската литература за деца. Включва излезлите досега 9 книжки. Илюстратор Костадин Костадинов.

Камелия Спасова: Приказката е великолепна! Отваря и врата към фантастични светове, и апетит за четене, което ми се струва най-важно. Езикът, през който мисли и говори малката Божана, е напълно неподправен, заразителен, сякаш чуваш гласът й да звънти и да се рее в пространството… Тук иронията и сериозното са така неразчленимо и завладяващо свързани, че правят приказката философска и вълнуваща не само децата!

Том 5. Сама и обща
(Думи от и за Божана Апостолова)

Очаквайте от 7 май!

Включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

“Ти сама и обща в себе си живееш…”

За Божана Апстолова тези думи са сън и съдба. Затова и поетичният рецитал, с който тя посреща своите два юбилея – творчески и житейски, е озаглавен „Сама и обща“.

В навечерието на рождения си ден – 9 май – поетесата събира читатели и приятели в София и Пловдив. На 5 май от 19 часа е поетичният рецитал в зала 7 на НДК, а на 7 май от 18,30 ч. – в Пловдивския драматичен театър (камерна зала). Специално участие ще вземе виртуозът на кавала Теодосий Спасов.

Ще бъдат представени петте тома, издадени от „Хермес“, в които е събрано творчеството на Божана. Тя е автор на девет стихосбирки, три романа и 11 книги за деца.

Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”

Междувременно издателската къща на Божана Апостолова – „Жанет 45“, организира поредния маратон от литературни събития в Пловдив:

29 април 2015, сряда, 18.30 ч.

* Литературен салон „Spirt & Spirit“ и „Жанет 45“ представят автора Диана Маркова и книгата „Момичешка стая“ в клуб „Петното на Роршах“, down level.
Казвам се Диана Маркова. Родена съм на 11 ноември 1986 г. Като дете съм яла кисело мляко и праскови с удоволствие, така пише в тефтера на мама. Ученическите ми години минаха в бедност и опознавателен екстровертизъм към продуктите и хората. Забавлявах се с това.Понякога са ми достатъчни чаша вода и хубаво време, които да изживея на терасата.

* „Жанет 45“ и Йохан Девлетян представят книга с разкази „Мъж и половина“ от Йохан Девлетян
С участието на Божана Апостолова и Митко Новков, в арт клуб „Библиотеката“, ул.“Л. Странгфорд“ 5
Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със слаби сърца. Те затова така се и казват – Мъж и половина“. Но не са и за хора със силни, просто са за хора със сърца – топли, туптящи, търсещи. Живи и биещи. Живи за истинските стойности в живота и биещи по фалшивите. И ако не знаете как да отделите едните от другите, а искате да се научите – прочетете тези разкази. Те ще отворят очите ви и ще разбудят сърцата ви. Гарантирано!
Митко Новков

30 април 2015 (четвъртък) от 13 до 15 ч.

* Людмила Миндова – среща със студенти в Пловдивския университет, Заседателна зала, етаж 1

* Код червено: Литература представя Елеонора Пенева, арт клуб „Библиотеката“, ул.“Л. Странгфорд“ 5

5 май 2015, (вторник), 19.ч.
* Росен Карамфилов гост в Литературен салон „Spirt & Spirit“, клуб „Петното на Роршах“

7 май 2015, (четвъртък), 18.30 ч.,
* Юбилеен поетичен рецитал на Божана Апостолова
Драматичен театър Пловдив (камерна зала), вход свободен
Със специалното участие на Теодосий Спасов (кавал)

25 години медиите бягат от книгата, не говорят за духовност, за образование, демонстрират чрез предаванията си, че животът е щракане с пръсти. Затова се стига до там деца да раждат деца. Духовната мярка отсъства от живота. Това каза издателката Божана Апостолова в интервю по bTV.

„Душата ме боли. Много са виновни медиите. Но въпреки усилията им, народът търси душата си и я намира в книгите. Там е спасението. На всеки от нас спасението му е в книгата“, категорична е Апостолова. Тя обвини правителството и Министерството на културата за това, че не купуват книги за фондовете на библиотеките.

Според нея от писане може да се изхранват само утвърдени писатели като Георги Господинов и Милен Русков. За последния месец от романа „Възвишение“ на Русков са продадени 2500 бр. Заради тази книга писателят бе удостоен с Европейската награда за литература.

Издателката разкри, че била изненадана, когато разбрала, че Русков е повтарял девети клас, не е бил отличник и е бягал от училище. Споделил й, че загубил голямата си любов, искал да стане научен работник, но и там вратата му се затворила. На 35 г. разбрал какво иска и седнал да пише книги.

Много талантливи творци обаче не могат да се издържат от писане. Апостолова посочи Мария Станкова, която е „родена за писател, а в Италия чисти къщи и бърше задници“.

Издателката издаде също, че наскоро Бойко Борисов си купил книги от щанда на ИК“Жанет 45″. „Може да има промени навсякъде, ако той самият се обърне към себе си и проумее колко е важна книгата. Моите момичета се смееха, че казал „Кажете на Божана, че купих 3 чанти книги“. Като го видя, ще го питам коя му е харесала“, каза Апостолова.

Тя си спомни за тежкото си детство и пътя си към книгите. „Аз не казвах, че умирам от глад. Аз си измислях игри на които да играем, за да ме нахранят другите, без да личи, че съм гладна.  Може би това по-късно направи бизнесмена в мен“. За да я забележат другите, започнала да пише стихове и открила художествената литература.

„И най-лошата книга казва нещо хубаво“, твърди Божана Апостолова.