Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалния свят се веят „косите на нощта”, а по „хълбока на мраморния хлад” се изкачва мъчително човешкото познание. Това е квинтесенцията на лирическата философия на автора. В думата „далнина” са кодирани духовните пейзажи, които го мамят и разгръщат бездната на неговите мисли, чувства, прозрения, представи и настроения. Боян Ангелов се интересува от екзистенциалната драма на малкия човек, усеща драматизма на социалното битие, лиричния му щрих е акварелен и лекокрил, той владее багрите на думите.

„В поезията му няма място за отстъпление, когато става дума за националните и общочовешките идеали, ценности и принципи. В поетическата далнина на Боян Ангелов прозира трансцеденталното, предизвикателството на познанието, изкушението на духовните скиталчества. Затова тук често се натъкваме на съзерцанието, понякога дори на аскетичното себевглеждане и самосъд“, пише Иван Гранитски.