На 24 май 1940 г. е роден Йосиф Бродски – руски поет и писател, който е прокуден от родината си и емигрира в САЩ. Напуска училище едва 15-годишен, за да работи, но се самообразова в различни области, като чете книги дори от боклука. През 1987 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Ето част от житейските напътствия, които Бродски дава на абсолвентите от Мичиганския университет в знаменитата си реч на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:

1. Съсредоточете се върху точността на вашия език. Старайте се да обогатявате речника си и се отнасяйте към него така, както се отнасяте към банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличавате дивидентите си.

Целта не е в това да подобрите своето красноречие в спалнята или за професионалния ви успех – макар че впоследствие е възможно и това. И не в това, да ви превърнем в светски умници. Целта е в това да ви бъде дадена възможност да изразите себе си колкото може по-пълноценно и точно. С една дума – целта е вашето равновесие. Защото натрупванията на неизговорено, на неизказано може да ви доведат до невроза.

Всеки ден в човешката душа се променят много неща, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността да се изясняваме изостава от опита. Това влияе пагубно на психиката. Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив.

За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжен червей. Трябва просто да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога и книга със стихове.  Но речниците имат първестепенна важност. Наоколо ги има много, към някой от тях е приложена лупа. Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите сред тях (снабдените с лупа) струват значително по-малко, отколкото посещението при психиатър.

Ако все пак решите да посетите психиатър, по-добре е да се обърнете към него със симптоми на „речников алкохолизъм“.

2. Старайте да бъдете добри със своите родители. И ако това ви звучи твърде подобно на „Почитай баща си и майка си (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава“, какво пък. Аз искам само да кажа: старайте се да не въставате срещу тях, защото най-вероятно те ще умрат преди вас, така че най-малкото можете да се избавите от този източник на вина, ако не и на мъка.

Ако ви е нужно да се бунтувате, бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним. Родителите са твърде близка мишена (така както впрочем братята, сестрите, съпругите или съпрузите) – дистанцията е такава, че не можете да пропуснете.

Бунтът срещу родителите с всичките „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас“ по същество е извънредно буржоазен, защото дава на бунтуващия се най-висшето удовлетворение – душевно удовлетворение, получавано от убеждението. Колкото по-късно стъпите на този път, толкова по-късно ще се превърнете в духовен буржоа. Тоест, колкото по-дълго останете скептици, съмняващи се, интелектуално неудовлетворени, толкова по-добре за вас.

От друга страна, разбира се, това мероприятие с „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас“ има практически смисъл, доколкото вашите родители по всяка вероятност ще ви завещаят всичко, което имат – и бунтовникът късметлия ще получи цялото състояние. С други думи, бунтът се оказва много ефективна форма на спестяване, макар че процентът е непечеливш и обикновено води до банкрут.

3. Старайте се да не се осланяте прекалено на политиците, на една или друга политическа партия, доктрина, система или проект – не само защото те са неумни или безчестни, както е обикновено, но и заради мащаба на тяхната работа, който е твърде голям дори за най добрите сред нас. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобрението, от етична гледна точка то винаги ще бъде пренебрежимо малко, защото винаги ще има хора, дори и само един човек, който няма да има полза от това.

Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света, той ще стане по-голям, тоест по-многолюден, но без да се увеличават размерите му.

Колкото и справедливо да ви обещава да подели тортата човекът, когото сте избрали – тя няма да стане по-голяма, а порциите задължително ще станат по-малки. В светлината на това, или по-скоро в сенките – вие трябва да разчитате на собствена домашно приготвена храна, тоест да управлявате света самостоятелно, или поне тази негова част, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.

Въпреки това, осъществявайки това, вие сте длъжни да се подготвите и за горестното осъзнаване, че даже вашата собствена торта няма да стигне. Вие сте длъжни да се подготвите за това, че най-вероятно ще ви се наложи да вкусите по равно и благодарности, и разочарования.

Това е най-трудният за усвояване урок – да не губите усърдие в кухнята, защото, поднасяйки тази торта макар и само веднъж, вие създавате маса очаквания. Попитайте се, по силите ли ви е непрекъснато да приготвяте торти, или повече разчитате на политиците? Какъвто и да е резултатът от това самовглъбяване, попитайте се – може ли светът да разчита на вашата торта?

Започнете още сега, като настоявате банки, корпорации, училища, лаборатории или там, където ще работите, там, където помещенията се отопляват и охраняват денонощно от полицията, да пуснат бездомните през нощта сега, когато навън е зима.

4. Старайте се да се не изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и много скоро ще бъдем много повече. Това катерене за място под слънцето непременно става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че ви се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.

Освен това всичко, което ще видите от тази гледна точка, ще е човешкото море плюс тези, които, подобно на вас, са заели сходна позиция – видна, но в същото време много несигурна: тези, които наричат богати и известни.

Изобщо винаги има нещо неприятно в това да си по-благополучен от себеподобните си, особено когато тези себеподобни са милиарди. Затова трябва да добавя, че богатите и известните в наши дни също са цели тълпи и там, на върха, е много тясно. Така че, ако искате да станете богати или известни, или и едното, и другото, на добър час, но не се отдавайте на това изцяло.

Да желаеш това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност, от друга страна, то, разбира се, стимулира масовото производство. Но доколкото вие живеете само веднъж, би било разумно да избягвате най-очевидните клишета, включително подаръчните издания на книги.

Съзнанието за собствена изключителност, имайте предвид, също подкопава вашата уникалност, да не говорим за това, че то стеснява вашето чувство за реалността до постигнатото за момента.
Да се блъскате между тези, които, отчитайки техният доход и външност, представляват в последна сметка теоретично неограничен потенциал, е много по-добре, отколкото членството в който и да било клуб.

Старайте се да приличате повече на тях, отколкото на тези, които не приличат на тях, старайте се да носите сиво. Мимикрията е защита на индивидуалността, а не отказ от нея.

Аз бих ви посъветвал също така да говорите по-тихо, но се боя да не решите, че отивам твърде далеч. Но помнете, че винаги редом с вас стои и някой друг: вашият ближен. Никой не ви моли да го обичате, но се старайте да не го безпокоите прекалено и не му причинявайте болка. Старайте се да го настъпвате по краката внимателно и ако се случи така, че пожелаете жена му, помнете поне, че това е свидетелство за недостатъците на вашето въображение, вашето неверие в безграничните възможности на живота или незнанието за тях.

В най-лошия случай, постарайте се да си спомните колко отдалече – от звездите, от дълбините на Вселената, може би дори от нейния противоположен край – е дошла молбата да не правите това, също както и идеята да възлюбите ближния си повече от самия себе си. Явно звездите знаят повече за силата на привличането и за самотата от вас, защото те са очите на желанието.

5. Всякак избягвайте да си приписвате статуса на жертва.

От всички части на тялото си следете най-внимателно показалеца си, защото той жадува изобличение. Показалецът е признак на жертвата, той е синоним на капитулация, за разлика от вдигнатите в знака Victoria среден и безимен.

Колкото и отвратително да е вашето положение, старайте се да не вините за това външни сили: историята, държавата, началството, расата, родителите, фазата на луната, детството, несвоевременното слагане на детското гърне и т.н. Менюто е обширно и скучно и самата му обширност и скучност са достатъчно оскърбителни, за да се възпротиви разумът срещу използването им.

В момента, в който прехвърляте вината върху нещо си, вие подкопавате собствената си решимост да промените каквото и да било. Може да се каже дори, че жадуващият изобличение показалец се мята така неистово, защото тази решителност не е била достатъчно твърда.

В крайна сметка стасутът на жертва не е лишен и от някаква привлекателност. Той предизвиква съчувствие, отличава ви и цели страни и континенти се отпускат в сумрака на менталните отстъпки, понасяни като съзнание на жертвата. Съществува цяла култура на жертвата, простираща се от личните адвокати до международните заеми. Без значение от заявената цел на тази система, чистият резултат от нейната дейност е задължително снижаване на очакванията, когато жалкото преимущество се възприема или се провъзгласява за сериозно постижение.

Разбира се, това е терапевтично и отчитайки оскъдието на световните ресурси, дори е хигиенично, тъй като поради липса на по-добър материал може да се задоволим и с такъв – но старайте се да се съпротивлявате на това.

Колкото и изчерпателна и неопровержима да е очевидността на вашия неуспех, отричайте го пред себе си, докато устните ви могат да произнасят „не“.

Изобщо старайте се да уважавате живота не толкова заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те представляват част от играта и хубавото е, че не са измама. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете: това е животът, който говори с вас на единствения му добре познат език.

С други думи, старайте се да бъдете малко мазохисти – без привкуса на мазохизма смисълът на живота е непълен.

Ако това някак ще ви помогне, старайте се да запомните, че човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, че то е несъвсместимо със специалните искания, че то се крепи на отрицанието на очевидното.

Ако ви се стори, че този довод е донякъде подвеждащ, помислете в крайна сметка, че приемайки себе си за жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демоните и демагозите, защото парализираната воля не радва ангелите.

6. Светът, в който се готвите да пристъпите, не се ползва с добра репутация. Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Той не е мило местенце, както скоро ще откриете, и се съмнявам, че ще бъде много по-приятно по времето, когато ще го напуснете. Но той е единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше, няма гаранции, че би била много по-добра от тази. Там, отвън е джунгла, а също така и пустиня, хлъзгав склон, блато и т.н. – буквално, но и метафорично, което е още по лошо.

Но както е казал Робърт Фрост: „за да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш директно“. И още, казва той в друго стихотворение, „да живееш в обществото, означава да прощаваш”.

Бих искал да завърша с няколко забележки точно върху това „директно преминаване“. Старайте се да не обръщате внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначени. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но веднага щом се отървете от тях, ги забравете. Преди всичко се опитайте да не разказвате за несправедливото отношение, което сте понесли от тях. Избягвайте това, колкото и съчувстваща да е аудиторията ви. Разказването на такива истории удължава съществуванието на вашите противници, много е вероятно те да разчитат на това, че сте словоохотливи и ще съобщите и на други опита си. Сам по себе нито един индивид не заслужава упражнението по несправедливост (или даже по справедливост).

Отношенията не оправдават усилията, ценно е само ехото. Това е главният принцип на всеки потисник, независимо дали е спонсориран от правителството, или се ръководи от собственото си „аз“. Затова прогонвайте или заглушавайте ехото, не позволявайте на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да ви отнема повече време, отколкото е било нужно, за да се случи. Това, което правят вашите неприятели, придобива собствено значение или важност според това как вие реагирате на него. Затова бързо притичвайте покрай тях, все едно те са жълтата, а не червената светлина на светофара. Не се задържайте върху тях мислено или вербално, не се гордейте с това, че сте им простили или забравили за тях – на първо място ги забравете. Така ще избавите клетките на мозъка си от безполезна възбуда, може би дори ще спасите тези тъпаци от самите тях, защото перспективата да бъдеш забравен е по-кратка от перспективата да бъдеш опростен.

Превключете канала: не можете да спрете излъчването, но е по силите ви най-малкото да намалите рейтинга му. Това решение едва ли ще хареса на ангелите, но то непременно ще нанесе удар по демоните, а в дадения момент това е най-важното.

Къщата, където нобеловият лауреат Йосиф Бродски е живял по време на заточението си в Русия, ще стане музей. Той ще бъде открит през април в село Норинская, Архангелска област.

Губернаторът Игор Орлов съобщи, че скромната селска къща вече е реставрирана. „Сигурен съм, че това място ще стане притегателен център за всички, които обичат Бродски“, заяви той.

Интериорът на колибата, в която Таисия Пестерева е приютила бъдещата световна знаменитост, е възстановен по исторически фотографии. Създаването на музея струва 4,5 млн рубли.

Бродски е арестуван през 1964 година по обвинение в тунеядство и е осъден от Ленинградския съд на 5 години заточение в селото, където той прекарва 18 месеца.

Къщата, където е живял

В Архангелска област почитат поета, като ежегодно се организират културни събития в негова чест: литературни вечери, дискусионни клубове, конференции. В музея в Коноша има експозиция, посветена на него.

По време на заточението си Бродски е писал стихотворения и даже ги е публикувал в местния вестник. За да се прехранва, се е занимавал и с други неща. Бил е работник във ферма, помощник-механизатор в колхоз, пътуващ фотограф. По селата поетът е снимал сватби, погребения, семейни тържества, портрети за документи. Помагал е на хазяйката си да цепи дърва и да носи вода.

По разкази на очевидци Бродски е понасял трудно неуредиците на селския живот и физическото натоварване. Още тогава се проявяват проблемите му със сърцето. Пребиваването си в архангелската пустош поетът разнообразявал с посещения в районната библиотека и четене на книги.

Въпреки всички преживени трудности, по-късно Бродски с носталгия си спомня за своето заточение. „Един от най-хубавите периоди в живота ми. Имало е и не по-лоши. Но по-хубави, може би не е имало“, пише той.

През юни 1972 г. поетът е принуден да напусне родината си завинаги. Бродски умира през януари 1996 г. в Ню Йорк.

Тези житейски съвети са част от речта на Йосиф Бродски, която той произнася на стадиона пред възпитаниците на Мичиганския университет през декември 1988 г.

1. Съсредоточете се върху точността на вашия език. Опитайте се да разширите речника си и да го третирате по начина, по който се отнасяте с банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличите своите дивиденти.

Целта е да ви даде възможност да изразите себе си колкото е възможно по-пълно и точно. Накратко, целта е вашето равновесие. Натрупването на неизказани правилно неща може да доведе до невроза.

За да избегнете това, не е задължително да се превърнете в книжен плъх. Просто трябва да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога – и книга със стихове. Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите са много по-евтини от едно посещение при психиатър.

2. Опитайте се да бъдете добри с родителите си. Извинявайте, ако това ви звучи като „Почитай баща си и майка си“. Просто искам да кажа: опитайте се да не се бунтувате срещу тях, защото по всяка вероятност те ще умрат преди вас, трудно ще се отървете от чувството на вина.

Ако имате нужда да се бунтувате, направете го срещу тези, които не са толкова лесно уязвими. Родителите са твърде близка мишена (каквато впрочем са братята, сестрите, съпругите или съпрузите). Дистанцията е такава, че не може да пропуснете.

3. Опитайте се да не разчитате твърде много на политиците. Не толкова, защото са простаци или мошеници, както често се случва, а заради мащабите на техните възможности. Те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Дори да постигнат някакво подобрение, винаги ще има недоволни.

Светът е несъвършен. Трябва да разчитате на това, което сам си сготвите. Но дори и тогава трябва да сте готови да срещнете и благодарност, и разочарование.

4. Опитайте се да бъдете скромни. Дори и сега ние имаме твърде много – и много скоро ще имаме още повече. Това боричкане за място под слънцето винаги става за сметка на някой. Това, че се налага да настъпите някого по крака, не означава, че трябва да се качите на раменете му. Така че, ако искате да станете богат или известен, или и двете – на добър час, но не се отдавайте напълно на тази цел.

Винаги помнете, че до вас има някой. Никой не ви кара да го обичате, но се опитайте да не го притеснявате много и да не го наранявате.

5. Избягвайте да играете ролята на жертва. Колкото и да е тежко положението ви, опитайте се да не обвинявате за него външни сили: историята, държавата, началниците, расата, родителите, фазата на луната, детството – менюто е дълго и досадно.

Когато прехвърляте вината, вие подкопавате собствената си решимост за промяна и увеличавате вакуума на безотговорността.

Въобще, опитайте се да уважаваме живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта, и хубавото е, че не са измама. Всеки път, когато сте отчаяни или на ръба на отчаянието, когато сте в беда или затруднение, не забравяйте: този живот ви говори на единствения език, който знае.

6. Научете се да прощавате. Светът, в който живеем, няма добра репутация. Това не е хубаво място. Но все пак е единственият свят на разположение: няма алтернатива, а дори и да съществува, няма гаранция, че ще бъде много по-добре. Така че не обръщайте внимание на тези, които се опитват да направят живота ви нещастен. Такива ще има много.

Това, което правят враговете ви, придобива значение и стойност от вашата реакция. Подминете ги. Така ще спасите мозъчните си клетки от безполезно вълнение. Превключете канала: не можете да спрете излъчването на предаването, но може да намалите рейтинга му.

adme.ru

Какво е свързвало Чеслав Милош и Йосиф Бродски – на този въпрос се опитва да отговори проф. Ирена Груджинска-Грос в книга, посветена на съдбите на двама от най-забележителните поети на 20-ти век.

Тя ще представи лично българското издание на „Милош и Бродски. Магнитното поле“ в Полския институт в София на 8 октомври от 18 часа. На срещата ще бъде и Анджей Франашек, автор на биографията на Чеслав Милош и на сценария на филма „Милош“.

Водещ ще е проф. Амелия Личева – поетеса, литературовед, преподавател в катедрата по теория на литературата на Софийския университет. Стихове на Милош и Бродски ще чете актьорът Богдан Глишев, преводач на книгата. След това ще има прожекция на най-новия документален филм „Милош“ (2013 г.) на реж. Катажина Гондек, със субтитри на български език, съобщиха от института.

Какво е свързвало Чеслав Милош и Йосиф Бродски – на този въпрос се опитва да отговори Ирена Груджинска-Грос в книгата, посветена на съдбите на двама от най-забележителните поети на 20-ти век. Нобеловите лауреати са представени чрез своите биографии, отношение към историята, политиката и езика. Съставените по този начин „успоредни жития“ отразяват не само отношенията Милош-Бродски, но често са ключ към поезията им.

Проф. Ирена Груджинска-Грос е литературовед и историк на идеите, есеист и публицист.  Защитава докторска дисертация в Колумбийския университет, Ню Йорк. Преподава в Еmory University в Атланта и в Нюйоркския университет. Ръководител на програма за Централна и Източна Европа към Фондация „Хенри Форд“ (1998–2003). През 2003–2008 е директор на Института по хуманитарни науки на Бостънския университет. В настоящия момент преподава във факултета по славянски езици и литература в Принстънския университет; професор в Института по славистика на ПАН. Автор и съавтор на много книги, публикува на полски и английски, в т.ч. Стигмата на революцията. Кюстин, Токвил, Мицкевич и романтичното въображение (1995, 2000), Mилош и Бродски. Магнитното поле (2007), Златна жътва. За това, което става в покрайнините на унищожението на евреите (съвм. С Ян Томаш Грос, 2011). Последната й книга с есета е озаглавена Honor, horror i klasycy (Чест, ужас и класици).

Aнджей Франашек е литературен критик, редактор в отдел култура  на сп. „Tygodnik Powszechny”, завършил полска филология в Ягелонския университет. Изследва творчеството на съвременните полски писатели. Автор на много книги, в т.ч. : „Тъмен извор. Есе за страданието в творчеството на Збигнев Херберт” (2008), „Пропуск от ада. 44 скици за литературата и приключенията на душата“(2010), „Mилош. Биография” (2011),  многобройни очерци и сценарии на документални филми.