А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.

Това написа министърът на културата Вежди Рашидов в писмо до БНТ от 4 юли, ядосан от критичния тон в предаването „Денят започва с култура“. Всъщност това е най-културната част от съчинението на министъра, посветено основно на лични нападки към водещия Георги Ангелов, когото съветва „да не иронизира непрекъснато държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“.

По този повод театрали, музиканти, издатели, писатели, библиотекари и прочие културтрегери, на които министърът е изсипал всички тези милиони, му поискаха за пореден път оставката. Седмица след разразилия се „културен“ скандал със свое отворено писмо излезе и Асоциация „Българска книга“, за да попита къде са парите за книги и библиотеки. Публикуваме го едно към едно.

О Т  В О  Р  Е  Н О    П  И  С  М  О

До:
Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

До:
Вежди Рашидов
Министър на културата

До:
Медиите

От:
Веселин Тодоров
Председател на УС на Асоциация „Българска книга“

Във връзка с писмото на министър Вежди Рашидов до БНТ от 4 юли 2016 г., касаещо лоялността на обществените медии, Асоциация „Българска книга“ би желала да изрази своето становище:

1. Като независима и единствена организация на българските книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, чиито членове дават на България близо 95% от нейната книжна продукция, ние заявяваме твърдата си и непоколебима подкрепа в полза на свободата на словото в обществените медии. Обсъждането, дебатът,  несъгласието и критиката към закони, респ. проектозакони, както и към действия и решения на политиците и правителството, са част от естествения процес на консултация с обществото и следва да се приемат като такъв и с подобаващ респект от целия политически елит. Като представител на правителството, заклело се да служи на българския народ, всеки един министър, вкл. министър Рашидов, е длъжен да се вслушва във всяка изява на критическо мислене и считаме за недопустими намеците за финансова зависимост на обществените медии от същото това правителство, както и саморазправата с изразителите на обществените нагласи, журналистите.

2. Категорично не приемаме говоренето „ангро“ от страна на овластени политици, което води обществото до заблуждения. В отговора на министър Рашидов четем следното:

А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.

Като представители на издателския бранш, не считаме, че сме компетентни и че е в нашите правомощия да вземаме отношение по въпроси на финансирането на останалите сфери на културата. Но относно книжовността и библиотеките, най-масовата културна институция и гръбнакът на културата във всяка една страна, институция, призвана от ЮНЕСКО да бъде центърът за равен и свободен достъп до знание и информация по места за всички граждани на държавата – от деца до пенсионери – истината е съвсем друга. Няма да обсъждаме средствата за комплектуване на библиотеките, по-точно липсата на такива, през изминалите години и ще се спрем само на настоящата 2016 г., която обсъжда министър Рашидов.

Ще си позволим да опишем случая по-подробно, защото той поставя доста генерални въпроси за прозрачността на извършените действия.

През 2015 г. – с шест години закъснение – бе приет Стандартът за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки. По силата на този стандарт в българските библиотеки трябва да влизат книги на стойност 8 222 000 лв. (по ок. 1,13 лв. на човек от населението) и периодични издания на стойност 2 756 000 лв. (Искаме да отбележим в скоби, че за първата година приетият брой книги на глава от населението, формиращ тези стойности, е 2,25 пъти по-нисък от минималния, даден от ЮНЕСКО). Министерството на културата реши (по неясни и досега критерии) да поиска от бюджета сумата 3 милиона. Но дори тези три милиона „изчезнаха“ от бюджета между първо и второ четене на Закона в Народното събрание. Досега ресорното на министър Рашидов министерство не е дало официален отговор къде са били пренасочени тези пари.

И така, пари за книги и периодични издания за библиотеките за 2016-а няма – нито в бюджета на Министерството на културата, нито в централния бюджет. Не знаем какво е имал предвид министър Рашидов, споменавайки „пари за библиотеките“ – дали е визирал мизерното увеличение на заплатите на библиотекарите, извоювано в съвместна битка с други  служители на Министерството, или е дал израз на своето желание да поправи „грешката“. Ако е второто, ще го призовем да го направи по-скоро с оглед на технологичното време, необходимо на библиотеките да изготвят своите проекти. А отговор на въпроса къде са били пренасочени парите за библиотеките Министерството на културата и неговият титуляр дължат на цялото ни общество, защото ощетените са всички негови членове.

Поканата на сопотчани към министъра бе отправена лично от кмета на града Веселин Личев и директора на Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот Стефан Филчев. Те подариха на Рашидов портрет на Иван Вазов.

Тържественото отбелязване на двете годишнини в Сопот включва богата програма през цялата година. На 9 юли министър Рашидов ще връчи националната литературна Вазова награда. Честването на 165-годишнината от рождението на Иван Вазов в национален мащаб започва на 5 февруари с изложбата „Обичаният Вазов” в Галерия „Средец” на Министерството на културата. Експозицията включва над 30 ценни картини – лични подаръци на писателя.

Редят изложба с подаръци на Вазов

Любослава Русева

Докато „Титаник“ потъва, оркестърът продължава да свири:

„Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов ще открие дискусия на тема „Българската културна политика – визия за развитие и модели на управление“, организирана от депутатите от ГЕРБ от парламентарната комисия по култура и медии. Форумът ще се състои в парламента, а основната му цел е да бъдат обсъдени в широк кръг творчески идеи и предложения за развитието на българската култура, съобщават от пресцентъра на партията.“

Ако беше 1 април, щях да помисля, че „Дневник“ ни бъзика. Но не, три пъти проверих – съобщението е публикувано на 15 юли 2014 г. в 07.21 ч. От него става ясно, че в дискусията ще участват „представители на културни и творчески индустрии, творци, представители на сдружения, гилдии, професионални съюзи в културата и изкуствата, както и представители на неправителствени организации и експерти в областта на културата.“ За Вежди Рашидов няма и дума, но като депутат от ГЕРБ и член на ресорната комисия, той би трябвало да е в центъра на грандиозното събитие.

А то впрочем идва съвсем навреме и си е съвсем на мястото:

Първо. Няма нищо по-естествено от това тъкмо ГЕРБ да начертае визии за развитие на културата, при положение че гуверньор на БНБ е Иван Искров, а главен прокурор – Сотир Цацаров. Нарича се оксиморон, т.е. „съчетание на несъчетаеми, притовоположни понятия, което създава контрастна изразителност на тяхната образност“.

Второ. ГЕРБ има опит и предлага много прости решения за реформа в областта на културата. По време на своето управление закри няколко театри, а когато отново дойде на власт, вероятно ще закрие и останалите. Освен това в партията обичат музиката. Репертоарът е богат – от „Батальонът се строява“, та чак до „Цъфнал ГЕРБ“. Лично лидерът се срещна и с такива звезди като Лепа Брена и Весна Змиянац.

Трето. След като се разбра, че бившият културен министър къта 2.5 млн. лв. в КТБ, очевидно знае формулата как да се забогатее от изкуство. „Това са парите ми, които съм спечелил с чук и длето в ателието си в продължение на 60 години“, обясни Вежди Рашидов. Всички му повярвахме, понеже години наред стиска в ръцете си пура и бокал с уиски, пардон! – чук и длето. За мощта на твореца свидетелстваха и други негови думи: „Ако се случи най-лошото и си загубя парите, ще стане гражданска война!“

Представете си само как Вежди повежда гражданството и брадата му гордо се вее над изпепеленото статукво…

Би се получило хубаво произведение на изкуството, стига обаче да не си посегне. А лидерът му Бойко Борисов предупреди за такава опасност – в своето отчаяние Рашидов бил пред самоубийство. Той за един невръчен орден “Стара планина“ орева орталъка, че ще емигрира, та за 2.5 милиона ли ще се сдържи?

Е, тогава не емигрира, което дава известна надежда, че ще продължи да ни радва със световно признатото си творчество. Казвам „световно признато“, защото малцина от нас са го виждали на родна земя и обективно погледнато няма как да са го признали. Като изключим, разбира се, лъвчето на „Мултигруп“ и няколко скулптури, за които само настоящият спортен министър проф. Мариана Георгиева разполага с езиков ресурс да опише.

Я как само звучи: „Несъвместимостта с езикови експликации, първо, и достатъчността им да представят предикация, да имат информативен статус, второ, отделя този комуникативноналичен формат в особеност на човешката потребност от знание. Битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса, естествено.“

Иначе проф. Георгиева пише за междуметията „ах, ох, трас, пляс и грух-грух“…

В този ред на мисли не е лошо да се помисли дали в бъдещото правителство професорката по синтаксис да стане министър на културата, а Вежди Рашидов – на спорта. Предвид все по-задълбочаващата се интимна връзка между ГЕРБ и ДПС, това най-малкото ще е принос към коалиционната култура. Така ще се осъществи и плавен преход, както се изрази президентът Плевнелиев, да не говорим, че ще се развие дисциплината „хвърляне на чук“. Все пак повече подхожда на един спортен министър да каже: „Всички се продадохте на един дебел грозен лайнар, да ви еба путката майна!“, докато финтифлюшките на Георгиева са за по-деликатни сфери на обществената дейност. Там, където човек има мегдан да изпадне в интровертност на духа, че и да се дозира по принципа на ветрилото на резултативната политика, няма място за неезиков синкретизъм.

Сега ми хрумна и друга идея: именно чрез „неезиковия синкретизъм“ да се описва случващото се в държавата. Няма смисъл да коментираме надълго и нашироко идиотщините, които се творят минута по минута, от абсолютно всички институции. Искров казал нещо? Пляс! Ама не било така, както го казал? Трас! Прокуратурата обаче се задействала? Грух! Да не би пък да става дума за преврат? Их! Но иначе Борисов е голям държавник. Ах!

Това е напълно достатъчно, но могат да се добавят и други звукоподражателни междуметия като мяу, бау, бее, мее и пр. Самата държава пък отдавна може да бъде описана с едно-единствено „ох“.

Но не бива да сме песимисти! Ето какво казва самият Рашидов: „Всички съзнаваме, че кризата удря първо културата, но пък в кризисни времена се създават и най-хубавите произведения.” Оттук нататък, значи, ще  очакваме само шедьоври.

Между другото, със своята „Пърдиада“ (с работно заглавие „Пръц“), поетът Пеньо Пенев, който и без запорирани 2 млн. лв. сложил край на живота си, доказал, че кризата е източник на космичесто вдъхновение:

„Пърдете, братя, без стеснение!
Не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

…

Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш.
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж – създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!“

Между другото, не смятам поемата за по-неприлична от факта, че Бойко Борисов окткрива дискусия за културата. Нещо повече – в страната на победилите оксиморони и на пълната институционална самодейност точно тя трябва да е нашият химн.

Редута.бг