Из „Москва-Петушки“

Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.

Нашето утре е по-светло от нашето вчера и нашето днес. Но кой може да гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?

Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена…

Този кръг, порочният кръг на битието, ме е стиснал за гушата!

Трябва да тачим, повтарям, тъмните дълбини на чуждата душа, трябва да надзъртаме в тях, дори и нищо да няма там, дори да има само гнусотии — все едно: надзъртай и тачи, надзъртай и не плюй…

Умря от мъка и от прекомерна склонност към обобщаване.

Човек не бива да е самотен — на такова мнение съм аз. Човек трябва да се отдава на хората, дори и ако не искат да го вземат.

И ангелите се разсмяха. Знаете ли как се смеят ангелите? Те са позорни твари, сега го знам — да ви кажа ли как се разсмяха те? Веднъж много отдавна в Лобня, близо до гарата, влакът прегази един човек и го прегази по необясним начин: цялата му долна половина стана на парченца и се разпиля по платното, а горната му половина, от кръста, остана като жива и стоеше до релсите, както стоят бюстовете на постаментите си. Влакът си замина, а тая половина продължи да си стои и по лицето му се четеше някаква озадаченост, и устата му беше полуотворена. Мнозина не можеха да гледат това и се извръщаха, пребледнели и с болка в сърцето. А едни деца се завтекоха към него, три или четири дечица, намериха някъде пушеща угарка и му я натикаха в мъртвата полуотворена уста. И угарката димеше ли, димеше, а децата подскачаха наоколо и се радваха на тази смехория… Та и ангелите сега така ми се смееха. Те се смееха, а Бог мълчеше.

Из бележниците на Ерофеев

Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното — значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.

Всичко истинско идва оттам, откъдето и всичко лъжливо.

Той вплете във венеца ми две-три свои лаври, а после все се чудех откъде вони.

Онова, което мислех за пътеводни звезди, се оказаха глупави фойерверки.

И Христос също: щял да разруши този храм и за три дни да го издигне. Защо за три, като може за секунда? Защото е по-убедително за еснафа.

На Родината-майка да й се отнемат родителските права.

Адам е от мека глина, а Ева — от твърдо ребро.

Живея в епоха на поголовна невменяемост.

Човек — това звучи горко.