Поетът Мартин Спасов спечели Националната литературна награда „Владимир Башев” със стихосбирката си „Аз мога да цитирам тишина” (2013 г., ИК „Хермес”).

Отличието ще му бъде връчено на 11 юни от 11,30 часа в зала „Проф. Васил Геров“ на Националния дарителски фонд „13 века България“ в София. Наградата се присъжда на всеки две години за издадена стихосбирка на автор до 32 години – възрастта, на която си отиде Владимир Башев.

Стихосбирката „Аз мога да цитирам тишина” е дебютна за Мартин Спасов. Тя вече му донесе наградата на издателство „Хермес“, наградата „Усин Керим“ и „Южна пролет“.

Във връзка с 80-годишнината от рождението на Владимир Башев журито реши да връчи и три  съпътстващи отличия. Те са за книгите: „Няма места за сбогуване” (2014 г., „Жанет 45”) на Иван Брегов, „Разговор с водата” (2014 г., ИК „Знаци”) на Емилия Найденова, и „Сенки и бонбонки” (2014 г., Изд. „Потайниче”) на Елена Денева.

Победителят в конкурса и удостоените със съпътстващи отличия поети са определени от жури, председателствано от поета Георги Константинов. В състава му са още директорът на Националния литературен музей Катя Зографова и поетите Валентина Радинска, Михаил Белчев, Надя Попова и Мариана Кирова – завеждаща Литературен кабинет „Владимир Башев.

Всички наградени ще получат почетен диплом, а носителят на Националната литературна награда „Владимир Башев” – и литография на художничката Емануела Ковач. Картината по традиция се дарява от НДФ „13 века България”.

На тържеството за отбелязване на годишнината ще бъде представена книгата с интимна лирика на Владимир Башев „Искам да те нарисувам…“, в която са включени най-хубавите му любовни стихове.

Творби на поета ще рецитира артистът от Младежкия театър Светослав Добрев, а маестро Валентин Стамов ще изпълни композиции на пиано.

Из стихосбирката „Аз мога да цитирам тишина”  на Мартин Спасов

Гърдите ми се пълнят с времена,
които няма как да ти разкажа.
Аз мога да цитирам тишина.
Запомних я, защото беше важна.
Послушно я научих наизуст
и сам я разделих на два куплета.
Единия ти казах. После – трус
разсече като праскова небето.
И точно като плод потече сок
във вените на сухите ми рани.
Прощавам си последния порок –
когато всички тръгнат, да остана.
Да мога и след тях да помълча.
И с пръст да пипна всичките миражи.
Аз мога да цитирам тишина.
Но втория куплет не ще ти кажа.

***

Отучих тишината да боли
и ням щурец в ухото ми засвири.
Сърцето ми е глупав пилигрим –
пътува и се кланя на кумири.
Напълних самовара с липов цвят
и гледах как потича щедростта му.
Помислих си: „Приятел без ръка
е по-добре, отколкото без рамо“.
На чашата ми кацна гълъб син
и тихо в аромата се удави.
Сърцето е наивен пилигрим.
Разбра, че няма път.
Но продължава.