Георги Константинов е автор на повече от 35 стихосбирки, сред които „Една усмивка ми е столица“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“. По негови текстове са създадени много естрадни песни, които се превръщат в хитове. Поезията на Георги Константинов е превеждана на английски, френски, руски, японски, немски, гръцки, арабски, хинди и др. езици.

Авторът е носител на национални и международни награди.

Ето и две от стихотворенията, намерили място в новата му книга.

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си –

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия –

теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута?

Колко причини в света са създавали

тази минута! –

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми –

ти си до мене.

Ти ме издигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

БЕЗКРАЙНОСТ

Животът, тоест любовта…

Франсис Бейкън

Животът, тоест любовта,

пулсира в мене неусетно.

Подобно

земното въртене.

И приливите на морето.

Ръми тъга от свода сив.

Но с теб денят

е по-различен…

Навярно затова съм жив,

защото още те обичам.

Животът, тоест любовта,

и в нас ту гасне, ту възкръсва…

От първи сняг

до есента,

до твоята милувка късна…

С гласа ти, стоплил вечерта,

и с твойта слънчева походка

аз чувствам –

няма край животът…

Животът, тоест любовта.

„Обществото ни боледува – не само физически, но и духовно. Има статистика, че немалко млади хора у нас са неграмотни!… Чуваме всякакви политически щуротии в обществото, но никой не надига глас против днешната духовна убогост, която ни заобикаля. Да не говорим за материалната бедност, обхванала най-малко два-три милиона души. Често говорим за свобода и демокрация, а не си даваме сметка, че бедността е също вид несвобода“, казва Константинов.

В новата си споменна книга той е воден от особено чувство за истинност и справедливост, с което се стреми да завладее и своите читатели. С лекота и голяма доза поетичност ни запознава със своите преживявания и ни кара да се замислим над важните неща в живота.

Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва СУ „Климент Охридски“ – специалност „Българска филология“. Работи като телевизионен журналист (1967–1969 г.), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983 г.) и на сп. „Пламък“ (от 1983 г.). Бил е народен представител в VII ВНС (1990–1991 г.), заместник-министър на културата (1995–1997 г.). От 2000 година е председател, а от 2013 г. – почетен председател на българския П.Е.Н. център. Автор на над 30 книги с поезия, както и на книгите за деца „Магаре с крила“, „Приказки за Румпи-Румп“, „Туфо Рижия пират“ и „Папагалчето Браво“. Стиховете му са преведени на английски, френски, немски, руски, полски, фламандски, японски, хинди, фарси и др. езици.

В нея авторът е воден от особено чувство за истинност и справедливост, с което се стреми да завладее и своите читатели. С лекота и голяма доза поетичност той ни запознава със своите преживявания и ни кара да се замислим над важните неща в живота.

За книгата

…И моят живот не се отличава от всекидневието на повечето българи: финансови трудности, несигурност в делничната ми работа, огорчение от някои прояви на колегиална завист, сблъсък с уличната невъзпитаност…

Обществото ни боледува – не само физически, но и духовно. Има статистика, че немалко млади хора у нас са неграмотни!…

Чуваме всякакви политически щуротии в обществото, но никой не надига глас против днешната духовна убогост, която ни заобикаля. Да не говорим за материалната бедност, обхванала най-малко два-три милиона души. Често говорим за свобода и демокрация, а не си даваме сметка, че бедността е също вид несвобода…

За автора

Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва СУ „Климент Охридски“ – специалност „Българска филология“. Работи като телевизионен журналист (1967–1969 г.), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983 г.) и на сп. „Пламък“ (от 1983 г.).

Бил е народен представител в VII ВНС (1990–1991 г.), заместник-министър на културата (1995–1997 г.). От 2000 година е председател, а от 2013 г. – почетен председател на българския П.Е.Н. център. Автор на над 30 книги с поезия, както и на книгите за деца „Магаре с крила“, „Приказки за Румпи-Румп“ и „Туфо Рижия пират“, „Папагалчето Браво“. Стиховете му са преведени на английски, френски, немски, руски, полски, фламандски, японски, хинди, фарси и др. езици.