На 26 май излиза преработено издание на „Дами канят“ – романът, по който е направен един от най-гледаните български филми, съобщиха от издателство „Хермес“.

Само преди дни авторът на книгата Георги Мишев получи и поредното си отличие. Той стана носител на наградата „Стоян Михайловски“, която му беше връчена в Град Елена на 11 май.

За автора

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“, “Вилна зона“, „Мир на страха ни“ и др.
По негови сценарии са заснети ленти, които днес са в златния фонд на родното кино: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

За книгата

Ето какво пише проф. Тончо Жечев за „Дами канят“ през 1988 г.:

Няма въображение, което може да сътвори такова нещо. Само животът може да „измисля“ така богато и пищно, всичко страшно мирише на истина, толкова страшно, че ти се иска да е художествена измислица.

А най-потресаващото е това, че обществото, средата на героите, техните съграждани и роднини гледат на тоя шабаш, на тоя сериал на морални изроди, хитри схватки, ловки ходове, шмекерии и долно мошеничество, като на работи в реда на нещата, завиждат, учат се от героите как и те да се подредят така, да си уредят същия лек и приятен, а иначе мерзък живот…

„Трябва да преодолеем егоизма си и да обичаме Бога и ближните си“, каза Мишев в Добрич, цитиран от Дарик. Според Георги Мишев е необходимо творбите на Йовков да се изучават от прогимназията до академията, защото в тях има всичко нужно за доброто възпитание на българската нация в нейните устои.

„Доста сме се отдалечили от Йовковото творчество, защото май престанахме да говорим с Бога, а минахме на дребни разправии помежду си, което няма да ни доведе доникъде. Прекъснем ли връзката с духовното, с истински човешкото, ще се върнем при ония, които не могат да говорят“, добави той. Писателят пожела също да премахнем границите между хората, защото не е толкова страшно това, че се местят държавните граници, а по-страшни са нашият егоизъм и границите, които поставяме между братя и сестри.

Наградата на Георги Мишев бе връчена от кмета на Добрич Йордан Йорданов. Отличие за принос в изследването и популяризирането на Йовковото наследство получи д-р Кремена Митева от добричкия музей. На тържеството Мариус Донкин прочете Йовкови разкази. Сред гостите на празника бяха родственици на писателя – Румяна и Никола Лазарови и неговият внук Боян Попов.

Премиерата на новото издание на „Патриархат“ ще бъде по време на Пролетния базар на книгата в НДК – на 19 май (вторник) от 18,00 ч., ляв полуетаж. Романа ще представи Марин Георгиев.

За книгата

Още като юноша долових нарушеното природно равновесие дори в малкото селце, където бях се родил. Наскоро бе минала – като вълна цунами – червена армия и бе отнесла към града мъжете на селото. Край огнищата отново бяха останали самотните наши майки, баби, лели – клетите представителки на съвременния матриархат. От съчувствие към участта им написах по това време (1967 г.) едноименна книжка, като първа част на уравнението за въпросния дисбаланс. Във втората част трябваше да потърсим причините за злото, довело до сполетялата ни беда.

Но как да стане? Реалсоциализмът наричаше пещерен антикомунизъм и най-плахия опит да се говори истината. Трябваше да се дочака залезът му, да рухне Берлинската стена, за да се разбере, че бяхме живели в лъжа, в Марксовата утопия, която всъщност ни бе върнала в атавистични, пещерни времена…

Кадри от филма „Патриархат“, сниман по едноименния роман

За автора

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“ и др.

По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

Носител е на много признания и награди:
•    Заслужил деятел на културата (1981)
•    Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
•    Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.
•    Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003)
•    Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
•    На 27 април 2006 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ – за принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина.
•    На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч и журналистика в Софийския университет.
В периода 1958–1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч и е член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“. През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967–1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в киностудия „Бояна“, София.
Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино.
Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII Велико народно събрание (1990–1992).
Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.