При първата кандидат-студентите трябваше да съпоставят цитатите:

„Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра…”

Христо Ботев, „Борба”

и

„Кой

излъга нашата вяра?”

Гео Милев, „Септември”

Втората тема, по която кандидатите можеха да пишат, е „Изпитание и избор в разказите на Йордан Йовков”.

Заявление за участие в надпреварата са подали 1281 души, съобщиха от СУ. Доц. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет, поздрави кандидат-студентите за смелостта да се явят на изпита по български език и литература и им пожела успех, а председателят на изпитната комисия проф. Милена Кирова ги увери, че ще се справят и им пожела през следващата учебна година да се срещат в тази сграда като преподаватели и студенти.

Изпитът по български език и литература е писмен с продължителност 4 астрономически часа. Всеки от кандидат-студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1: създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Изпитна задача 2: създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Премиерата е на 6 март от 18 часа в зала № 7 на Националния дворец на културата, съобщават от издателство „Захарий Стоянов“.

Повече от 20 години Маринска има изследователски интереси в полето на модернизма. Естествено те са фокусирани върху личността и делото на Гео Милев – безспорно най-ярката фигура на модерното движение в България в годините след Първата световна война.

Книгата „Гео Милев и изкуството”  е издадена и в памет на Леда Милева, с която Ружа Маринска има дълго сътрудничество и приятелство във фондацията „Гео Милев”. Авторката е събрала текстове, писани в различно време и ги е подредила по хронологичен ред.

Първите й срещи с изкуството на Гео Милев са неговите ранни детски рисунки и няколко автопортрета, за да открие всичко, рисувано от него, да го опише и осмисли. И така, колкото повече „се вглежда” , разбира, че Гео Милев не е само апологет и мотор на българския модернизъм, но и участник и с художествените си опити в това движение.

В книгата е очертан и кръга художници – съратници и сподвижници на Гео Милев, Ружа Маринска преоткрива Димитър Караджов, Георги Велчев, Николай Абрашев, Пандо Киселинчев, Христо Каварналиев, Борис Стефчев, Петър Дачев, Иван Бояджиев и много други. Проследено е запознанството на Гео с Иван Милев, в утвърждаването на модернизма на страниците на „Везни” участват Чавдар Мутафов и Сирак Скитник, братята Николай и Стоян Райнови и др.

Описано е и особеното явление на българския културен хоризонт – немският художник, театрал и критик Макс Мецгер. Отделни изследвания Ружа Маринска е посветила на „Гео Милев и модернизмът на европейското изобразително изкуство”, „Гео Милев и „Der Sturm”, „Гео Милев и художественото оформление на „Guazi una fantasia” от Боян Дановски”.

Изданието е богато илюстрирано и е двуезично – на български и английски.

На 15 януари 1895 г. е роден Гео Милев – поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература.

Ето как самият той описва рождения си ден в своето Експресионистично календарче за 1921:

ЯНУАРИ

В този ден съм аз роден.

В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала — бяла — от лед; между блестящите и ледни зъби — разтрошеният диск на Полярната звезда.

Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.

Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива — замръзна, моята съдба.

В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.

Аз видях, че прозрачен светъл ангел донесе между своитенежни пръсти сърцето ми — далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.

В този дан съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.

Не любя аз. Сърцето ми е лед — камък, желязо — жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!

О, книга на враждите!

Аз грабвам в ръка сърцето си — огромен леден камък — и чакам: готов за бой.

Горко на меките чела!

Преди 2 г. община Раднево купи отново сградата за 76 хил. лв., за да възстанови музея в нея. Той бе открит в средата на септември, като събитието бе част от тържествата по случай 50 г. от обявяването на Раднево за град.

Гео Милев е роден на 15 януари 1895-а в тракийското градче. По това време баща му Мильо Касабов бил учител там, а семейството му живеело на квартира, докато детето навърши 5 г. Тази къща била музей от 1973 до 1989-а.

Когато го закриват, най-ценното в експозицията му била сбирка от оригинали на списание “Пламък”, в което за първи път е отпечатана поемата “Септември” на Гео Милев. Тя е предадена за съхранение в радневския археологически музей “Марица-изток”.

Останалата част от тогавашната експозиция била само от фотокопия, така че нищо ценно не е изгубено през годините, казват местни. След като си откупи къщата обратно, общината разработи проект за реконструкция и основен ремонт на сградата на стойност 179 702 лв. Идеята бе половината от средствата да бъдат от общинския бюджет, а другата половина – по програма “Красива България”.

Проектът обаче не се класира на 2 пъти по тази програма и общината се принуди да извърши първия етап от преустройството на бившата кръчма със свои пари. За него бяха отделени 90 хил. лв. Извършен бе ремонт на покрива, санираха цялата къща, като смениха дограмата, ремонтираха и оградата.

Идейният проект за експозицията в Раднево е дело на екип с ръководител Георги Янев – дългогодишен главен уредник в къщата музей “Гео Милев” в Стара Загора – това е домът, който семейството на Гео Милев строи и живее в него след 1900 г. Целта на екипа е в експозицията на новия стар музей да има разказ както за бащата Мильо Касабов, учител и книжовник, така и за сина Гео Милев. Да се откроява философията на двамата, да се покаже част от наследството на интелектуалеца Гео Милев.

Част от експонатите в Раднево са копия от оригинали, които притежава музеят в Стара Загора. Посетителите например ще могат да видят копие от акта за раждане на Гео, написан собственоръчно от баща му Милю Касабов. Той е скрепен с подписите на майката и двете баби на поета.

Интерес представлява и копието от устава на културно-просветно дружество “Просвета” в Раднево, създадено 13 дни след като Гео идва на бял свят. Той също е написан собственоръчно от баща му. По-късно това дружество издава в Стара Загора в. “Независимост”, станал основа на “Земеделско знаме” с редактор Александър Стамболийски.

Подобаващо място е отделено и за дъщерята на Гео Милев – Леда Милева, която почина навръх рождения си ден 5 февруари през 2013 г. на 93 г. Приживе поетесата приела с възторг новината за жеста на община Раднево да възстанови музея на баща й. “Преди време Леда Милева ме закле да направя необходимото, за да разполага музеят в Раднево и с филма за баща . Той е правен през 1986 г., но и до днес не е остарял. В него се разказва и за Раднево. Разбира се, че ще изпълня това нейно желание”, казва Георги Янев.

Кътът за Леда стана възможен, след като нейната снаха Виолета Цонева дари на община Раднево лични вещи на поетесата след смъртта . Сред тях е пишещата машина на авторката на “Зайченцето бяло”, която тя използвала до последно, макар да познавала компютъра.

Привлича вниманието и ръчният  часовник, който не е навиван след смъртта . Част от дарението са и няколко чифта очила, които Леда никога не изхвърля, макар собственоръчно да е написала бележка, че не са  удобни. Сред дарените вещи е и вазичката, в която Милева винаги поставяла първото за годината кокиче – нейното любимо цвете.

Тук е и куфарът, с който тя е пътувала по света. Дарението включва и снимки, показана е и нейна визитка от парижкия  период. Снахата на поетесата изпрати в Раднево и бастуна на Леда – подарък от Истанбул. С него поетесата си помагаше едва в края на 93-годишния си живот.

Бъдещите посетители на музея в Раднево ще видят и френския несесер с гримовете и огледалцето, с помощта на които Леда Милева поддържаше безупречния си външен вид до преклонна възраст.

Раднево получи и комплект дискове със записи на гласа на обичаната поетеса. Върху манекен е облечена една от любимите рокли на Леда, наметната с шала . Дарен е и нейният портрет, който близките избрали да стои до ковчега на поетесата по време на поклонението при погребението  в София.

“През втория етап от преустройството на къщата ще бъде изградена и зрителна зала, в която ученици от цялата страна ще могат в подходяща атмосфера да провеждат свои уроци по български език и литература”, сподели пред “24 часа” Петя Вълева от община Раднево.

В съседство с къщата е и гранитният паметник на изчезналия безследно поет Гео Милев, дело на скулптора Иван Варчев. Той е поставен преди половин век, когато тогавашното с. Раднево е обявено за град.