Ценни писмени паметници от Хърватия ще бъдат представени на 9 юли в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. Изложбата се казва „Изкуството на книгата в Хърватия“ и ще бъде открита от 11 часа в Централното фоайе. Автор на експозицията е Милан Пелц.

Историята на изкуството на хърватската книга е представена на 21 табла. Фокусът на изложбата е върху творби, които могат да се нарекат „носители на естетическа наслада“.

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” на Националната библиотека е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на зала “История на книгата” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.