Из „Под игото“, глава I – Гост

Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земеделци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излизаха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение. Той имаше едно славолюбие – да бъде избран за училищен настоятел в градеца си – Бяла черква. И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почест и доверие. На тая скромна обществена дейност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облаги, а особено – от конака.