На 2 ноември 1950 г. умира известният писател Джордж Бърнард Шоу – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925). С пиесата си „Пигмалион“ той взима и „Оскар“.

* Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.

* Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.

 * Демокрацията трансформира избора на мнозинството некомпетентни лица в назначаване на малцинство от корумпирани типове.

* Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.

* Идеалите са като звездите – ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях.

* Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш.

* Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост.

* Който не умее да се учи, преподава.

* Колко пъти съм ви казвал да пускате колкото искате врагове пред вас, но да не оставяте никой от тях зад гърба си

* Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.

* Любовта е огромното преувеличаване на разликата между един човек и всички останали.

* Мислите скачат като бълхи, но не всекиго хапят.

* Мъченичеството е единствения път към славата, който не изисква никакви умения.

* Най-големия ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.

* Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.

* Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.

* Не мога да уча езици. Хора с обикновени възможности научават санскрит за по-малко време, отколкото на мен ми е необходимо, за да си купя немски речник.

* Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.

* Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.

* Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.

* Никога не се пазя от изкушението, защото съм забелязал, че нещата, които ми вредят, не ме привличат.

* Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.

* Няма по-искрена любов от тази към яденето.

* Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.

* Песимист – някой, който смята, че всички са толкова лоши колкото него и затова ги ненавижда.

* По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър.

* Приятелството е като чая – трябва да бъде силно и не много сладко.

* Разумният човек се опитва да се приспособи към света. Неразумният – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.

* Светът се управлява от младите, които са остарели.

* Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.

* Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?“.*

* Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.

* Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.

* Щастие през целия живот?! Никой не би понесъл нещо такова! Това би бил ад на земята!!!

Сечивото върви в комплект с плакет, на който пише: “С тази лопата Бърнард Шоу засади черница в обществената градина в Грейт Малвърн навръх 80-ия си рожден ден, 26 юли 1936 година. По-късно той я подари на Хари Бачълър Хигс – неговия градинар и предан приятел за 34 години.”

Бредбъри получава лопатата като коледен подарък. На търга ще бъде предложена и непубликуваната му поема, озаглавена „ДБШ и лопатата”, в която той описва влиянието на Шоу върху себе си:

Държа скъпоценната лопата в ръцете си
нейните вибриращи мълнии ме удрят
и се плъзгат по ръцете ми
духът на Шоу се катери върху мен
чувствам парливост върху брадичката си
усещам гръбнака си
стоя изправен, все едно ме е ударила гръмотевица
неговият стар глас шепне в ушите ми
мило момче, намери Троя, давай, дълбай дълбоко, намери Троя, намери Троя!

Търгът ще се състои онлайн на 25 септември и ще предлага голяма част от колекцията на Бредбъри с произведения на изкуството.