Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.

За този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.

Аз не искам да правя жертви. Искам да правя долари!

Полковник Каткарт беше преизпълнен с демократичен дух: той вярваше, че всички хора са родени равни и затова с равни усилия се опитваше да смачка всичките си подчинени.

Вие сте американски офицери. Офицерите в нито една друга армия по света не могат да се похвалят с подобно нещо. Замислете се над това!

Ти не искаш да се омъжиш за мен, защото съм луд, а казваш, че съм луд, защото искам да се оженя за теб. Струва ли ти се нормално?

Хората имат право да правят всичко, което не е забранено от закона, а закон против лъжите няма.

Проституцията й даваше възможност да се среща с повече хора. Благодарение на професията си тя прекарваше повече време на свеж въздух и се занимаваше с физически упражнения.

Най-дълбоките тайни на Сътворението се разясняват от хора, които поради невежеството си са неспособни да разберат механизма, по който дъждът пада на земята.

Той губеше дори когато лъжеше, защото хората, които искаше да излъже, винаги лъжеха по-добре от него.

Летейки, той се проявяваше като пълен психопат и получаваше правото да не лети, но възползвайки се от това право, той се превръщаше в нормален и не можеше да се освободи от полети.

Британски преподавател е открил неизвестна досега пиеса на Джоузеф Хелър.

Едмънд Ричардсън, лектор в университета в Дърам, се натъкнал в архива два екземпляра на текста, озаглавен „Хоу и Хамел“. Това е комедия за двама реално съществували нюйоркски адвокати, разказва Ричардсън в сп.“Хазлит“.

Хелър е написал пиесата през 1962 година, една година преди да излезе романът му „Параграф 22“. Той е сключил договор с театрален продуцент за създаване на комедиен мюзикъл. Самият писател е разглеждал театралния си дебют като възможност да припечели пари. Герои на постановката е трябвало да станат реално съществувалите нюйоркски адвокати Уилям Хоу и Ейбрахам Хамел, работили в Ню Йорк през втората половина на XIX век. Те са се прочули с авантюрите си и с това, че са защитавали в съда известни престъпници. Фирмата им е сключвала договори с почти всички бандити, политици и убийци в Ню Йорк. Когато полицията е извършила арести в 74 публични дома и е задържала 74 души, всички те са били представлявани в съда от Хоу и Хамел.

Едмънд Ричардсън твърди, че „Хоу и Хамел“ е произведение със същата сатирична сила, както и „Параграф 22“. Самият Хелър обаче очевидно не е смятал пиесата за успешна и е развалил договора, след като продажбите на дебютния му роман са започнали да растат.