Българинът отдавна не е обичал родината си и е отвикнал да я обича. Отвикнал е да обича въобще – той бди за прехраната и живота си и се опитва да пее не свои песни. Но той не познава чуждата песен, която е чужда душа, и мълчи…

Това пише Илия Бешков в своя дневник, който бе публикуван за първи път от издателство „Изток-Запад”. Представянето му ще е на 30 март от 18:00 часа в галерия „Академия“ на НХА-София.

Самият Бешков нарича дневника си „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат света. Книгата се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял.  В нея е публикувано и полицейското му досие. Има и албум с най-известните му карикатури, както и снимки от архива на семейството му.

Докато Бешков пише дневника си през 50-те години на миналия век, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност –  и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.

Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил пò земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция…“

Ето няколко реда от досието:

Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.

Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в  академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.

В навечерието на годишнината  издателство „Захарий Стоянов” пусна на книжния пазар книгата „Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г.”.

Оказва се, че през годините проф. Пенчо Данчев си е водил дневник. Тези записки излизат със съдействието на близките му. Те, както и издателите са убедени, че литературните историци ще намерят в записките детайли, които ще обогатят изследванията им, а масовият читател, който възприема литературните и обществените събития с повече емоции, ще може да отдели положителното от осъдителното, забележките от същественото, моментното от трайното.

От записките се вижда как отблизо и изкъсо е контролиран литературният живот от най-високо равнище. Те ни разкриват както литературните нрави, изпълнени с боричкания, така и драмата на демократите с леви убеждения по онова време.

Книгата „Полемични записки” от проф.Пенчо Данчев ще бъде представена на 11 февруари (вторник) от 18 ч. в големия салон на НАТФИЗ. Премиерата се организира от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и издателство „Захарий Стоянов”.

Мавританец от „Ал Кайда“, лежащ в затвора Гуантанамо от близо 13 години, прави шокиращи разкрития за изтезанията, на които е бил подложен. Дневникът на Мохамеду Улд Слахи ще бъде публикуван на 20 януари, а британският вестник „Гардиън” пусна големи извадки от него, съобщи АФП.

44-годишният Слахи описва т.нар. от него околосветско пътешествие по мъченията и унижението. Той е бил арестуван през 2001 г. в Мавритания, след което е лежал в затвори в Йордания, Афганистан, а от 2002 г. до ден днешен – в Гуантанамо.  Твърди, че е бил измъчван, бит, унижаван и заплашван със смърт много пъти.

Карали са го да пие солена вода, отвели са го с плавателен съд навътре в морето, където е бит в продължение на три часа. За да спрат да го изтезават, направил фалшиви самопризнания за планиран атентат срещу кулата на Си Ен Ен в Торонто.

„Дневникът от Гуантанамо” е първата публикувана книга, написана от все още лежащ в Гуантанамо затворник. Тя ще се появи на пазара в 20 страни след дълга процедура по декласифициране на документа.

Според „Гардиън” съдържанието й е било редактирано и изменяно повече от 2500 пъти. Вестникът допълва, че издателите се надяват да могат да публикуват нецензурирана версия на книгата, когато Слахи бъде освободен. Той е в затвора, защото е заподозрян в участие в терористична група, свързана с атентатите от 11 септември 2001 г., предаде БТА.