Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“.

Може и да не съм стигнал там, където възнамерявах, но мисля, че се озовах там, където имах нужда да бъда.

Често срещана грешка, която хората допускат, когато се опитват да съставят нещо напълно просто, е да подценят изобретателността на пълните глупаци.

Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.

По-скоро бих бил щастлив, отколкото прав всеки ден.

Ето какво казва Пътеводителят на Галактическия Стопаджия по въпроса за летенето.

Има чалъм, казва той, в летенето, или по-скоро се иска умение.

Умението се състои в това, да се научите да се хвърляте на земята и да не я уцелвате.

Изберете си един хубав ден, предлага той, и опитайте. Първата част е лесна.

Всичко, което се иска в нея, е просто да се хвърлите напред с цялата си тежест и да не Ви пука, че ще Ви заболи.

Тоест, ще Ви заболи, ако не-успеете да пропуснете земята.

Повечето хора не успяват да я пропуснат. И дори действително да полагат необходимото старание, почти сигурно е, че твърдо няма да я пропуснат.

Очевидно именно тази втора част, пропускането, създава трудности.

Единият проблем е, че земята трябва да се пропусне случайно. Няма никакъв смисъл от опитите за съзнателно пропускане, по простата причина, че това няма да стане. Трябва по средата на пътя вниманието Ви внезапно да бъде отвлечено от нещо друго, така че повече да не си мислите за падането, или за земята, или колко много ще Ви заболи ако не успеете да я пропуснете.

Забележително трудно е да отклоните вниманието си от тези три неща през онази част от секундата, която имате на разположение. От тук идват и неуспехите на повечето хора, а също и крахът на илюзиите им относно този весел и зрелищен спорт.

Ако, все пак, сте достатъчно късметлия да разсеете вниманието си в критичния миг, да речем, с някой пищен чифт крака (пипала, псевдоноги, според филността и/или личните предпочитания) или с някоя бомба, която се взривява наблизо, или ако внезапно съзрете някой екземпляр от изключително рядък вид буболечки да пълзи върху близкия клон, в този случай за свое учудване няма изобщо да уцелите земята, а ще се полюшвате на няколко инча над нея с леко глуповат вид.

Това е моментът за превъзходна и несъзнателна концентрация.

Полюшвайте се и плавайте, плавайте и се полюшвайте.

Зарежете всякакви разсъждения относно тежестта си и просто се оставете да се понесете по-нависоко.

Не слушайте никого какво ще Ви каже в този момент, защото няма да може да Ви каже нищо полезно.

Най-вероятно е да Ви кажат нещо от сорта „Мили Боже, не можеш да летиш!“

Жизнено важно е да не им вярвате или внезапно те ще се окажат прави.

Носете се все по-нависоко и по-нависоко.

Пробвайте няколко пикирания, отначало нежно, после се понесете над върховете на дърветата, дишайки равномерно.

НЕ МАХАЙТЕ НА НИКОГО!

След като направите това няколко пъти, ще установите, че моментното разсейване се постига все по-лесно и по-лесно.

После ще научите и всичко за това, как да контролирате полета си, скоростта, маневреността си, като номерът обикновено се крие в това, да не мислите прекалено много за нещата, които искате да направите, а да ги оставите да станат от само себе си, все едно, че така или иначе ще се случат.

Ще се научите също как да се приземявате правилно, с което сигурно ще се сблъскате и то ще се сблъскате лошо, още при първите си опити.

Има и частни клубове за летене, към които може да се присъедините и което ще Ви помогне да постигнете най-важното, разсейването. Там се наемат хора с удивителни тела или идеи, които да изскачат иззад храсталаците и да ги показват и/или обясняват в критичния момент. Малко истински стопаджии могат да си позволят членството в тези клубове, но някои от тях успяват да намерят там временно работа.