На 23 септември 480 г. пр.н.е. е роден древногръцкият поет и драматург Еврипид. Буквалният превод на името му означава означава „мъдър, преуспяващ“. Предполага се, че е написал около 90 произведения, но до нас са достигнали само 19 от тях. В неговото творчество драмата изживява своя апогей. Един от най-великите древногръцки автори на трагедии. Остава неразбран от съвременниците си заради своето новаторство.

• Ако цениш живота си, то помни, че и другите ценят не по-малко своя.

• В учтивостта има и чар, и изгода.

• Да се наричаш свободен човек е най-голямото богатство.

• Животът е борба.

• Както боговете, така и хората малко си дават сметка за постъпките си.

• Когато боговете искат да накажат човека, те най-често го лишават от разсъдъка му.

• Владетелят трябва да помни три неща: че управлява хора, че трябва да ги управлява според законите и че няма да управлява вечно.

• Между приятели всичко трябва да бъде общо.

• Наглостта е най-лошата от всички човешки болести.

• Най-добрият пророк е този, който най-добре пророкува.

• Не умрелите трябва да оплаквате, а родените за тежка борба с несгодите на живота.

• Никога не вярвай на жените, дори и да казват истината.

• Предпазливостта е истинската смелост.

• Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите.

• Съществува ли по-силно и по-мъчително страдание от бягството от родната страна?

• Хората не биха могли да живеят, ако боговете не ги бяха дарили със способността да забравят.

• Човешкият език може да направи пожар и от малката искра.

• Чудесно е казано, че в спора между две страни съдът трябва да изслушва и двете.