Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук… — начало на мемоарната му книга „Спасеният език“

Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.

Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!

Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.

Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.

Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.

Най-трудно би ни било да понесем такъв Бог, какъвто сами си измислихме.

Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.

Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.

Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.

Умен е този отговор, който прекратява въпроса.

Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменитостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.

В процеса на писане има нещо безкрайно.

В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.

Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.

Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.

Всеки въпрос е нахлуване.

Всеки език има свое мълчание.

Всеки човек е център на света, точно така – всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.

Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.

Езикът, разглеждан като система, немее.

Заплахата, както и преди, живее във всяка една заповед.

Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.

Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.

Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно.

Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.

Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.

Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.

Където отиват мнозина, там отиват и другите.

Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.

На никого не би му попречило да се вгледа в себе си по време на хранене.

Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.

Най-много ти се иска – каква скромност! – безсмъртие, за да четеш.

Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.

Невинен въпрос е този, който остава сам за себе си и не влече след себе си други.

Няма нищо по-отегчително от това да бъдеш обект на поклонение. И как само Бог издържа всичко това.

Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.

По-добре да презират, отколкото да се боят.

Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем.

Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.

Ръцете не вършат едно и също едновременно.

Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчения в пределите на собствената си персона.

Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?

Новия идол го издигат сред отломките на предишния.

Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.

Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.

Човекът е животно, забелязващо, че убива.

Паметник на Елиас Канети ще бъде поставен на едноименния площад в Русе до 25 юли, когато се навършват 110 г. от рождението на единствения Нобелов лауреат за литература на България.

Монументът тежи 2,5 тона и е изработен от известния скулптор Георги Чапкънов – Чапа, съобщи главният архитект на общината Живка Бучуковска.

Паметникът представлява двуметров каменен постамент с бюст на Канети. В ухото на писателя „шепне“ сова – символ на мъдростта. С едната си ръка Канети е облегнат върху книги, а с другата пише.

Площад „Канети“ ще се впише в обновения център на Русе по ул. „Александровска“, който се финансира с 5,408 млн.лв. по ОП „Регионално развитие“. За официалното откриване в петък се очаква да пристигне регионалният минисътр Лилна Павлова.

В раздел „Белетристика“ са постъпили 37 предложения за творби на 28 писатели. Сред тях са  Теодора Димова, Катерина Хапсали, Недялко Славов, Костадин Костадинов, Людмил Тодоров, Радослав Парушев, Емилия Дворянова, Евелина Ламбрева – Екер, Галин Никифоров, Георги Грозев, Павлина Павлова.

В раздел „Драматургия“ предложението е само едно – Георги Тенев за драмата „Злият принц“. Всички предложения може да видите ТУК.

Предстои сформирането на комисия, назначена със заповед на кмета на Русе, която ще определи номинираните автори и ще излъчи носителите на наградата за 2015 г. Имената на носителите в двете категории ще бъдат оповестени на тържествена церемония в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември.

Националната литературна награда “Елиас Канети” е учредена от Община Русе със съдействието на МД „Елиас Канети“ през 2005 г. по повод 100-годишнината от рождението на родения в Русе световноизвестен писател нобелист. Първият носител на отличието е писателят Константин Илиев с романа „Поражението“. Следват Алек Попов – за романа „Черната кутия” през 2007, Ивайла Александрова – за романа „Горещо червено” през 2009, Галин Никифоров – за романа „Къщата на клоуните” през 2011, Милен Русков – за романа „Възвишение“ през 2013.