ПЕНЕЛОПА НА ХX ВЕК

1

ИЗМЕСЕНИ СМЕ от утайките на миналото.

Незнайно напластени с вековете в нас,

те оцветяват алената или синя наша кръв,

те отсеняват светла или тъмна нашата душа.

И ето – има ли костица в моя череп,

овал на мойта плът, на пръстите ми нокът,

полет на моя дух и порив в моето сърце –

които нямат своята прамайка или праотец?

О, минало! Ти – неизбежно зло или добро,

ти – бреме тъмно или светъл дар –

скъперник, сбиращ купища от смет и злато,

неуморим, неумолим, безсънен архивар –

живееш въпреки протеста или волята ни в нас –

натрупал стари инвентари в нашето сърце,

записал равносметката на нашите победи

и каталозите на нашите омрази и любов!

И ние – алчущи или творци на свобода, –

ний само сме марионетки в твоите ръце:

жестикулираме, вървим напред-назад,

крещим и борим се, и падаме, и ставаме…

О, тези страшни и невидими конци,

които ти отпущаш или дръпваш, но не скъсваш,

които теглят нашите съдби и свързват ни

с умрелите прапрадеди и се неродените правнуци!

Бих искала с един безумен скок в безкрая

да скъсам всички възли – и да видя

сама, освободена – себе си – лика си

без минало, без родословия, без възраст, име!

2

НЕ СЪМ аз древноелинската Пенелопа –

смирено да тъка и разтъкавам

и чакам двадесет години Одисея –

зареян по море и суша, запленяван

от нимфите на острови незнайни, –

за да се върне някога при мене, но тогава,

когато дори кучето едва го би познало.

Не искам да мъждея и трептя като кандилце

в монашеска килия,

да се топя като забравена свещица

в безплодния си пламък,

да плача над разпънатата карта

като над плащеница,

да гоня с мислите си ширините

и странни заливи,

да се боя от всички Еви по земята –

от бялата студена северянка

до тъмната и пламенна южнянка…

Не ми са доста всичките открития,

безкрайнита антени, кабели,

уплели въздуха, земята и водата,

за да ми тракат лаконическите телеграми

на твоята разнесена любов!

Аз искам да я сещам тук, животрептяща,

с най-първобитните изобретения –

петте с живота дадени нам сетива –

като последния човек на туй кълбо,

като най-бедното създание в света,

като последната и първата жена!

3

О, ПОЕМЕТЕ МЕ, безбройни пътища,

змии извити, съскащи в небето

и по земята, и в моретата.

Вземете моя непокой и светла жажда

и понесете ги от край до край в света,

и разлюлейте океаните,

от бреговете да излязат и залеят

на масите човешки океаните,

и да измият от земята тинята,

от дъно да разтърсят вкорененото

и вкостененото бездушие

на този век, потънал в тъмна алчност!

И в тоя земетръс да видя – в гръм победен

и в мълния, запалила небето –

да се яви мъжът – човек – творец.

4

ВИЖ МЕ – пак съм твоята, добрата,

предана и любеща жена.

Блика пак в душата ми съгрята

живата оная светлина,

като слънце, всякога що грее

твоето сърце и твоя път

и в духа ти, скитнишки зареян,

пее злите да заспят.

Завърни се в тихото огнище

подир толкоз лутане в света

и живота разглобен, разнищен

моите сълзи ще осветят.

Ти не знаеш с колко твърда мъка

моя път самотен е постлан,

в тези дни и нощи на разлъка

колко светъл плам е разпилян.

Виж ме – съща сред безброй промени,

виж ме – чиста в чиста светлина,

виж ме – първата и сетне – мене,

твоята и вечната жена!

Поетесата Елисавета Багряна получи реабилитация относно участието й като свидетел в съдебното дело срещу Никола Вапцаров. Това стана на премиерата на книгата „Обич безумна и свята“ в къщата музей „Вапцаров“.

В книгата за пръв път се публикува документ, от който става ясно как е протекъл разпитът на Багряна по време на процеса.

Както е известно, Багряна е била призована да даде показания за творчеството на Вапцаров. Нейното прословуто кимване с глава по време на процеса дълги години й носи упреци, че не е помогнала на поета и едва ли не тя е произнесла смъртната присъда над него.

В началото на 60-те години, когато се разшумява около това, Багряна сама обяснява случая в писмо до вестник „Народна армия“. Това писмо е било открито от актрисата Нона Йотова в архива на баща й – писателя Кръстьо Кръстев, който по онова време е главен редактор на вестника.

Ето какво пише Багряна:

След полагане на клетвата председателят на съда ми каза – на въпросите, които ще ми се зададат, да отговарям само с „ДА“ или „НЕ“. Законно ли е било това ограничение, не знам, но така беше.

Не мога, сега, след двадесет години, да повторя точно, дума по дума, зададените ми въпроси, но по смисъл бяха такива:

1. Познавате ли поет Никола Вапцаров? 2. Вие лично цените ли поезията му като художествено постижение? Представлява ли тя принос в българската литература?

На трите въпроса отговорих гласно „Да!“, което потвърждавах и с обичайното си кимване с главата.

Нона Йотова, издателят Пламен Тотев и Елисавета Шапкарева, внучката на Елисавета Багряна, пред витрината с реликви на Националния литературен музей, специално извадени за премиерата: шалът на Багряна, парфюмът на Дора Габе и техни ръкописи.

Нона Йотова показа оригинала на писмото. Специално за премиерата Националният литературен музей извади от архивите си реликви: ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживява страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата, писалището, на което Боян Пенев написва монументалната си „История на новата българска литература“, непознати снимки и вещи на Дора Габе, сред които и прочутият й парфюм.

Книгата „Обич безумна и свята“ на издателство „Персей“ е фокусирана върху любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна и любовния им триъгълник с Боян Пенев.

Реликви на Националния литературен музей ще бъдат извадени на премиерата на новата книга „Обич безумна и свята“ (изд. „Персей“), която осветлява обстоятелствата около любовния триъгълник на най-големите български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна с литературния критик и професор Боян Пенев.

Мъжът, който двете поетеси обичат, умира, преди да се е развел с едната и преди да се е оженил за другата. Но чувствата са толкова силни, че продължават да вдъхновяват раждането на нови любовни стихове, които са сред шедьоврите на българската любовна поезия. И Елисавета Багряна, и Дора Габе преживяват шеметни авантюри и гибелни раздели, поне петима мъже делят двете.

Мястото на премиерата на книгата, която ще се проведе на 10. 02. 2015 г. (вторник), от 17.30 ч., в къща музей „Н. Й. Вапцаров“, не е избрано случайно. В изданието за пръв път се публикува документ от самата Елисавета Багряна, относно участието ѝ в съдебното дело срещу Вапцаров. Документът е съхранен от бащата на актрисата, певица и поет, Нона Йотова, която също ще вземе участие в премиерата. Входът е свободен.

„Обич безумна и свята“ спечели конкурс на Министерство на културата и е традиционното изящно светивалентинско издание на „Персей“  – с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител на „Обич безумна и свята“ е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева.

1932г., Будапеща – на корабче по Дунава седят Дора Габе, словенският публицист и преводач Йосип Видмар и Багряна

Освен че събира любовните шедьоври на двете поетеси, книгата разказва и за техните любови. Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него.

Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. Отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят.

Междувременно в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира…

Още няколко знаменити мъже се раздвояват в чувствата си към Габе и Багряна, като тези емоционални и житейски драми намират своето отражение в творчеството на двете поетеси. Книгата не само разказва тези любовни истории от първо лице чрез стихове, писма, мемоарни записки и признания, но и разкрива най-съкровена същност на тези две забележителни жени и поетеси, дръзнали да преследват мечтите си и разрушили предразсъдъци, властвали столетия наред.

Националният литературен музей, съорганизатор на събитието заедно със Столична библиотека, ще покаже някои от реликвите, свързани с тримата автори: ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживяват страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата, писалището, на което Боян Пенев написва монументалната си „История на новата българска литература“, непознати снимки и вещи на Дора Габе.

Ще бъде разказано и за парфюма на Дора Габе, дарен от нейната племенница Виолета преди няколко години. Ще бъде представена и изложбата „Как ще спреш ти мене – волната…“ на НЛМ, посветена на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. В 22 постера са разказани духовните й пътешествия, най-ярките й детски спомени за родителите ѝ, за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Отразени са знакови пътувания на Багряна, родили  шедьоври като „Стихии“, „Моята песен“ и паметни стихотворни цикли като „Бретан“, „Словенски вечери“, „Париж – Венеция“, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чиято посланица е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена.

Дора Габе и Елисавета Багряна с Тодор Живков

Малко известни и премълчавани литературноисторически сюжети са разкрити документално – от  митичното „бягство“ на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенски творци, неподвластни на политическите конюнктури, та до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата ѝ с Педро и Дилма Русеви през 1960.

За ценителите на историята са представени и ред непознати факти за Багряна: участието ѝ в защитата на българските евреи; помощта ѝ за освобождаването от концлагер на писателя комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г. и др.

Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията ѝ до Москва и конгресите за мир и форумите на жените из цял свят.

В навечерието на Празника на влюбените излиза книгата „Обич безумна и свята“, която хвърля светлина върху взаимоотношенията в любовния триъгълник Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев и възражда за нов живот техните любовни шедьоври.

За пръв път се публикува и документ относно участието на Багряна в делото срещу Вапцаров. Представянето на книгата е на 10 февруари от 17,30 ч. в къщата музей „Вапцаров“, съобщиха от издателство „Персей“.

Две вечни съперници в литературата и живота – такива са най-големите български поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе. И двете преживяват шеметни авантюри, гибелни раздели и блестящи успехи, като любовните им истории имат по-голям размах и от най-бурните Шекспирови драми.

Поне петима мъже делят двете, но голямата им любов е литературният критик и университетски професор Боян Пенев.

ПРЕМИЕРАТА

Мястото на представянето на книгата – къщата музей „Вапцаров“ – не е избрано случайно. В новата книга за пръв път се публикува документ от самата Елисавета Багряна относно шума около участието й в съдебното дело срещу Вапцаров. Документът е съхранен от бащата на актрисата, певица и поет Нона Йотова, която също ще вземе участие в премиерата. Входът е свободен.

Националният литературен музей, съорганизатор на събитието, ще покаже някои от реликвите, свързани с тримата автори. Интерес представляват ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживяват страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата. Ще бъде разказано за парфюма на Дора Габе, дарен от нейната племенница Виолета преди няколко години.

КНИГАТА

Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата и е в традиционното изящно светивалентинско издание на „Персей“ – с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител на „Обич безумна и свята“ е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева.

Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него. Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. Отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят.

Междувременно в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира.

Още няколко знаменити мъже се раздвояват в чувствата си към Габе и Багряна, като тези емоционални и житейски драми намират своето отражение в творчеството на двете поетеси. Книгата не само разказва тези любовни истории от първо лице чрез стихове, писма, мемоарни записки и признания, но и разкрива най-съкровена същност на тези две забележителни жени и поетеси, дръзнали да преследват мечтите си и разрушили предразсъдъци, властвали столетия наред.

Книгата търси отговор и на други любопитни въпроси:

Щял ли е Яворов да остане жив, ако един завистник не отравя любовта му с Дора Габе?
Как една зла свекърва може да се превърне в трамплин към световната слава?
Кои са невидимите нишки, които обвързват Дора Габе и Багряна повече от 60 години?
Как българската жена се осмелява да се превърне от обикновена домакиня в амазонка, която иска да бъде нещо повече от сянка на мъжа?

Ретро снимки от българското Черномориемогат да бъдат намерени във фотографската сбирка на фондация НАБИС по проекта Europeana Photography, съобщиха от пресцентъра на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система”.

В колекцията могат да се видят фотоси на поети и писатели, запечатали моменти от своята морска почивка със семействата или приятелите си.

Любопитни са фотографиите на детската писателка и преводачка Калина Малина, заедно с учители от Втора софийска прогимназия на екскурзия във Варна през 1923 г., на Елисавета Багряна и Дора Габе, правени на морския бряг и др. Фотографският обектив е уловил и един от първите родни конкурси за красота във Варна през 1932 г. За ценителите на женската хубост ще бъде любопитно да проследят как се е променял идеалът за красота през годините.

Писателката и поетеса Дора Габе (вдясно), заедно с приятелка на българското Черноморие през 1926 г. Притежател на правата върху снимката е Националният литературен музей.

Тези снимки представляват само малка част от почти 16-те хиляди фотографии, с които участва нашата страна. Фондация НАБИС е българският представител в проекта, чиято идея е да интегрира уникални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939), пише в.“24 часа“.

Сред най-старите снимки е направеният във Варна през 1874 г. портрет на Иван Драсов, съратник на Христо Ботев и Васил Левски. Шейсет и три години по късно – през 1937 г., обективът е запечатал четиригодишната княгиня Мария Луиза на морския бряг. Интересна е и може би първата снимка, документирала една от светските дами на 20-те години на миналия век по бански – актрисата Зорка Йорданова с приятелки на варненския плаж през 1924 г. В книгата си „Ненужните скептици“ Стефан Гечев пише за нея: „Беше невероятно нежна, въздушна, дошла сякаш от някакъв друг свят, в който обитават същества, които можеш само да съзерцаваш със спрян дъх от тих възторг.”

В морската колекция могат да се видят фотографии от Созопол, Несебър, Поморие и Каварна. Най-много са снимките от Варна и Бургас.