Стотици тийнейджъри и деца се събраха отново в столичната книжарница „Хеликон България“, за да се срещнат с Емил, да се снимат с него и да споделят емоцията по излизането на новия му бестселър, съобщи „Лира“. Конрад бе посрещнат с дружни викове от момичета и момчета „Емо!“ и „Емо е най-великият“. Много от почитателите му го чакаха с часове, точно както направиха и преди година при дебюта му на книжния пазар.

По време на премиерата влогърът направи и първите си опити с едно от най-модерните превозни средства за младите – т.нар. хувър борд.

Както е известно, през 2015 г. „Нещата, на които НЕ ни учат в училище“ бе най-продаваната книга в годишния Топ 100 на книжарници „Хеликон“. „Класациите са просто една статистика. По-хубавото в случая беше, че хората имат обратна връзка с мен. С тези класации виждам, че са си взели книгата, че са впечатлени от нея. А дали са 5000 или 50000 няма голямо значение. Това не променя факта, че въпросната книга съм съумял да я създам. Всички влогъри пишат, но правят различни неща. Радвам се, че миналата година бях един от първите, които създадоха подобна книга. Това е хубаво, доказателство е, че създаваме не само видеа, не само книги, а много продукти… Имаме и възможността да създадем книга. За хора като мен, като че ли издаването на книга е по-лесно, защото вече сме популярни. Мен ме гледаха над 200 000 души в YouTube преди книгата“, коментира успеха си Конрад пред репортер на „Лира“.

Дори след една година Конрад е останал все така отворен, земен и като че ли непроменен, въпреки нарасналата си популярност. „Аз като цяло не усещам тежест и отговорност от цялото това нещо. Ако на някой му харесва – харесва. Ако не – не. И преди книгите имаше хора, които не ме харесваха. Не обръщам внимание на такива неща. Не бих казал, че популярността ме промени. По-скоро, човек като пораства сам се променя. Поне аз нямам чувството, че известността ме е променила специално за нещо. Може би има промени, но аз не ги усещам, защото са минали естествено“, сподели той.

„Идеята на книгата „#Сподели (Хаштаг Сподели)“ е, че както аз споделям в нея разни неща, така и хората споделят много с мен, а и споделят моите идеи. Споделянето е това, което движи цялата социална мрежа. Там споделяме най-много. А иначе е много важно да споделяме и в живота, но не го правим. Аз също не споделям всичко с близките. Понякога се получава така, че приятелите ми не знаят всичко, което вече съм казал на всички“, коментира новата си книга Емил.

На 18 март от 16 часа Емил Конрад ще представи „#Сподели (Хаштаг Сподели)“ и на феновете си в Пловдив. Това ще стане в книжарница „Хеликон Пловдив Център“ на ул. „Княз Александър І“ 29. Ден по-късно, на 19 март, влогърът ще е в „Хеликон Бургас“ от 14 ч. Турнето му из книжарници „Хеликон“ ще приключи на 20 март в „Хеликон Стара Загора“, където ще говори с почитатели и ще дава автографи от 11 ч.

Източник: lira.bg

В проучване на YouGov 60% от анкетираните са заявили, че  ако могат да избират работата си, биха станали писатели.  Това е с цели 29% повече от тези, които искат да са филмови звезди и с 24% повече от мечтаещите да станат телевизионни водещи. Изненадващо, следващата най-желана професия след писателската е тази на библиотекаря – избират я 54%. Само с 3% под нея в класацията е академичната работа – 51% искат да са учени.

Авторите на изследването, обхванало 15 000 души, посочват, че противно на очакванията, водещо в желанията на британците не е заплащането. Почти една трета от авторите изкарват по-малко от $ 500 (£ 350) на година от своето перо. „Хората са привлечени от престижа и спокойствието, съпътстващи живота на писатели, библиотекари и учени“, твърдят социолозите.

Фактът, че хората мечтаят да бъдат писатели само доказва колко малко знаят за тази работа, коментира във в.“Гардиън“ писателят Тим Лот. Той цитира Оруел: „Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им се крие загадка. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на мъчително заболяване. Човек никога няма да предприеме такова нещо, освен ако не е подтикван от някакъв демон, на когото не може да устои и не разбира. Всичко, което човек знае е, че този демон е просто същият инстинкт, който кара бебето да пищи за внимание.“

Лот изтъква, че повечето хора гледат на писателите като на спокойни и благородни герои, които плюнчат моливи, зяпат по цял ден през прозореца, ловят красиви изречения от въздуха като пеперуди и не са длъжни да ходят на работа от девет до пет като всички останали. А всъщност писането се оказва невъобразимо трудно нещо за тези, които са го опитвали. Лот го сравнява с мозъчна операция и обяснява, че овладяването на диалога, описанието, подтекста, структурата, характера, времето, гледната точка, началото, края, темата – всичко това е Херкулесов труд, който обикновено носи провал. По думите му писателите често са самотни, завиждат си, лесно стигат до нарцисизъм, депресия и отчаяние. Писането не е избор, а призвание, казва Лот.

У НАС

У нас нещата стоят по-различно, поне до появата на влогъра Емил Конрад, който предизвика фурор с дебютната си книга „Нещата, на които не ни учат в училище“.

Според проучване на НЦИОМ от 2013 г. най-предпочитаните професии от младите българи са юрист, лекар, IT специалист и преподавател. Над половината от участвалите в изследването (57%) са признали, че за тях стандартът на живот е по-важен от образованието. Очевидно в представите им писането на книги не е надеждна професия, която осигурява необходимите доходи.

Милен Русков

Един от най-успешните ни писатели – Милен Русков, признава, че в младежките си години се е отказал да пише, защото тази работа му се видяла несериозна. Връща се към писането чак когато става на 35.

„Човек трябва да започне да пише проза късно. Трябва да има натрупани познания и опит, да е чел много. Само тогава  може да е добър и убедителен. По-добре на 35, отколкото на 25. Защото, ако  започнеш на 25, ще напишеш и неща, от които после ще се срамуваш“, казва Русков.

Разказва, че проучванията на епохата често му отнемат повече време от самото писане. За романа си „Възвишение“, с който през 2014 г. печели Наградата за литература на ЕС, Русков изчита Раковски, Петър Берон, Петко Р.Славейков, Стоян Заимов. Трупа стотици бележки и идеи, преди да премине към писането на книгата. Налага се да прекъсне и да се върне към преводаческата си дейност, защото парите му свършват. След една година продължава.

Георги Господинов

Друг известен писател – Георги Господинов, обяснява, че за написването на една книга се работи от сутрин до мрак. За своя „Естествен роман” е използвал бележки и идеи от двайсетина тетрадки, изписани в продължение на 7-8 години. Прекарва дълги дни в библиотеката, чете стари преводи на ботанически списания, преглежда научните ръкописи на Линей.

Калин Терзийски

Наскоро писателят Калин Терзийски, удостоен с Европейската награда за литература през 2011 г., сподели във фейсбук, че една сериозна книга се пише цяла година, а не междудругото. „Писателите работят като миньори в уранова мина. Смъртоносно. Имам предвид – сериозните писатели. Те работят така, че не издържат дълго. И странно – те – подобно на другите хора – го правят, за да си изкарат прехраната. Или поне така би трябвало де бъде. Вярно – има и писатели паразити, храненици на жените си или на някакви скапани държавни хранилки. Но Истинските писатели не са така! Те си изкарват прехраната честно. С труда си!“, казва Терзийски.

Емил Конрад

Дали обаче 25-годишният влогър Емил Конрад няма да преобърне представите и да отприщи вълна от млади автори, повярвали си, че могат да спечелят слава и пари с писането на книги?

„Трудно ли се пише книга? Сигурно – ако си известен писател и имаш амбицията да кажеш някои суперважни истини на хората. „Нещата, на които не ни учат в училище“ не си поставя толкова високи цели. Ако някой ви е казал, че книга се пише, когато сте се настроили и сте с кафе в ръка, докато пишете на скъп, лъскав компютър – не! Няма нищо общо с реалността. Тази книга е написана в метрото, на опашки в банки, по листове, по бележки, на телефона. Излизайки изпод душа, бършейки ръце, за да запиша някоя идея или случка, за която съм се сетил. Така се живее. Не се вземайте много насериозно. Благодаря на 20-те кг шоколад, които изядох, докато писах тази книга“, признава Конрад, превърнал се в идол за хиляди тийнейджъри.

Тя излезе на пазара в началото на февруари в тираж 25 290 броя, като вече в редица книжарници количествата са изчерпани, съобщи БНР.

Фурорът, който предизвика младият влогър бе изненада и за самия него. Затова свидетелства видеоклип, публикуван от Емил Конрад в YouTube, в който споделя радостта си с всички негови абонати. Каналът му в най-голямата мрежа за видеосподеляне има над 140 хиляди последователи, а видеата му са гледани близо 11 милиона пъти през последните две години. Негова аудитория са главно младежи на възраст от 12 до 26 години.

Километрични опашки от младежи се извиха пред книжарниците в страната, които влогърът посети, за да представи книгата си и раздаде автографи.

Организацията по охрана на събитието изкара младия влогър извън нерви. Заради сблъсъците имаше риск премиерата му да бъде отменена.

„Няма да допусна децата да си тръгнат разочаровани“, каза Конрад. На страницата си във фейсбук той написа: „Извинявам се за състоянието в Бургас, но полицията не си свърши работата. Въпреки че бяха предупредени седмица по-рано, закъсняха за събитието с час и половина“.

Спешно се наложи полицията да вземе допълнителни мерки за осигуряване на ред пред книжарницата. Униформените опънаха ленти пред входа, а вътре се допускаха по 5 деца, които се снимаха с Емил Конрад и взимаха автографи. Много малчугани носеха сърчица и цветя за своя идол.

В неделя Конрад представя книгата си в Стара Загора и Пловдив.

Евала, пич! Те четат!

Някакъв влогър, известен до вчера само с клипчетата си в нета, направи нещо немислимо. Емил Конрад изкара стотици тийнейджъри от удобното им леговище пред компютъра и ги накара да се наредят на опашка, не пред дискотека, а пред книжарница!

Това са същите тийнейджъри, които сегиз-тогиз се появяват като герои на мрачни изследвания и констатации от сорта: „Младите не четат“, „За всеки трети шестокласник четенето е загуба на време“, „Чатенето победи четенето“, „Мишката изяде книжката“ и т.н.

И докато заклети читатели се питаха що е то влогър и има ли почва у нас, тези нечетящи тийнейджъри превърнаха дебютното книжле на Емил Конрад „Нещата, на които не ни учат в училище“ в най-продаваната книга у нас.

Евала, пич! Това книжле, което няма и стотина страници, се оказа голяма работа. Съдържанието му не е нищо особено, мен поне хич не ме впечатли. Все едно четеш прилично написани ученически съчинения – на моменти наивни, на моменти свежарски, тук-там досадно дидактични. Но въпреки всичко, това книжле е голяма работа.

Вие, читатели на гениални книги от велики писатели, редили ли сте се някога на опашка пред книжарница? Ако сте баба или дядо на някой тийнейджър, може и да сте се редили, по времето на соца, когато сте висели и за банани.

Харесва ли ни или не, Конрад е феномен за България. Във Великобритания дебютният роман на влогърката Зоела – „Момиче онлайн“, надмина по продажби дебюта на Джоан Роулинг с „Хари Потър“. Сега нещо подобно се случва и у нас.

Покрай целия шум около Европейската награда за литература през декември носителят й Милен Русков продаде 2500 бройки от романа си „Възвишение“. Което е сериозен успех за размерите на родния пазар. Книгата наистина е голяма! Русков – велик!

Те четат

И изведнъж влогърът Емил продава 6000 бройки от книжлето си още преди премиерата!

Сравнението може да е скверно, но е неизбежно. Това е истината. Децата ни, докато са деца, няма да прочетат Русков, колкото и да е велик, или може би точно защото е велик. Няма да прочетат доброволно и Вазов, независимо колко силно надуваме фанфарите за 165-годишнината от рождението му.

Хокаме ги, че спят, вместо да четат. А всъщност се оказва, че заспалите сме ние.

Сега ни гложди, че един хлапак, такъв като тях, успя да напипа вълненията им, размърда ги, накара ги да четат. О, боже, те четат! Четат размислите на някакъв влогър за лъжата, наркотиците, оценките, щастието, смъртта… Все изтъркани теми от часа на класа и родителските нравоучения. Но те четат! Някои даже и пишат – последната глава от книжлето на Конрад е от празни редове, които читателят трябва да запълни със собствена история.

Всъщност, няма значение дали е книжле или книга. Важното е, че има начин, нещо, някой, който да изкара тийнейджъра от виртуалното му леговище, подгизнало от шльокавица, и да го приобщи към словото.

Алек Попов (който по ирония на съдбата представи обновената си книга „Черната кутия“ два дни преди премиерата на Конрад) има едно страхотно есе – „Да извадим кола от мозъците на децата“. В него пише:

„Склонни сме да си обясняваме упадъка в културата на четенето с какво ли не: телевизия, видео, интернет, компютърни игри, но няма съмнение, че първото зрънце на отчуждението се посява именно в училище. Трагично остарял е образът на българската литература, който се проектира в съзнанието на младите хора. Неизменно, като в кошмарен сън, изниква щърбавият силует на баба Илийца, вкопчила се в митичния кол на брега на придошлия Искър, и не може да го извади този проклет кол вече колко години?… „Титаник“ потъва, изобретена е квантовата механика, задимяват и отдимяват пещите на Аушвиц, Джон Атанасов измисля компютъра, Кристо опакова Райхстага, а Илийца продължава да се бори с пустия му кол и той не излиза и не излиза, и тя не може да преплува реката на модерността, за да стъпи на отсрещния бряг.“

Влогърът очевидно има повече сили от учителите за този подвиг – да извади кола, забит в мозъка на децата ни, и да ги остави да мислят.

Е, как да не му кажеш „евала!“, дори и да не го харесваш!

Влогърът Емил Конрад е номер едно по продажби на родния книжен пазар. Дебютната му книга „Нещата, на които не ни учат в училище“ отвя най-купуваните през изминалата седмица заглавия – „Кризата в Европа, поглед отвътре“ на бившия вицепремиер Симеон Дянков и „Петдесет нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс, показва класацията на книжарници „Сиела“ за периода 2-8 февруари.

Конрад се превърна в истинска сензация през последните дни. Стотици тийнейджъри се наредиха на опашка пред книжарница „Хеликон – България“ в центъра на София, за да вземат автограф от него на премиерата на книгата му в събота. Още преди представянето й младият автор бе продал над 6000 екземпляра.

Ето кои книги влизат в топ 10 по продажби на книжарници „Сиела“ за периода 2-8 февруари:

1. „Нещата, на които не ни учат в училище“ от Емил Конрад, издателство „Егмонт“

2. „Кризата в Европа, поглед отвътре“ от Симеон Дянков, издателство „Сиела“

3. „Петдесет нюанса сиво“ от Е. Л. Джеймс, издателство „Бард“

4. „Една нощ в Италия“ от Луси Даймънд, издателство „Кръгозор“

5. „Гръцко кафе“ от Катерина Хапсали, издателство „Колибри“

6. „Калуня-каля“ от Георги Божинов, издателство „Хермес“

7. „За моя татко“, поздравителна книжка, издателство „Парнас“

8. „Дневникът на един Дръндьо 5: Направи си сам книга“ от Джеф Кини, издателство Duo Design

9. „Дневниците на една курва“ от Калина Паскалева, издателство „Апостроф“

10. „Игра на власт“ от Даниел Стийл, издателство „Бард“

ИСТЕРИЯТА ЕМИЛ КОНРАД

Стотици тийнейджъри „обсадиха” столичната книжарница „Хеликон-България“, за да се срещнат лично и да се снимат с идола си – влогъра Емил Конрад. На 7 февруари той представи дебютната си книга „Нещата, на които не ни учат в училище“. Опашката от тийнейджъри, желаещи да имат книгата, се изви на над 200 метра в снежна София.

Емил Конрад

Крещящи „Емо, обичам те!“ момичета и момчета, правещи видео материали за собствените си влогове, търпеливо изчакваха с часове срещата с идола си. Заедно с Конрад, на огромен интерес се радваше и „колегата“ му от клиповете в Youtube и Vbox, известен като Цуро. „Благодаря ти, ти ме изкара от депресията“, призна тийнейджърка. Най-запалените почитатели на Конрад – 13-годишните Танер и Влади пък признаха, че вече са започнали своята кариера в киберпространството именно под влияние на 25-годишния влогър.

„Вече снимаме много, даже докато идвахме насам, качихме 4-5 видеоматериалчета. Правим и игри. Имаме си специална програма на компютрите. Наистина, ние сме най-големите му фенове“, казаха малчуганите.

Близо 4 часа преди началото на срещата с феновете, в книжарницата пък дойде Александър. „Следя всичко, което публикува. Дойдох сам, за да се срещна с него“, каза тийнейджърът.

Опашката за книга предизвика радостни усмивки у по-възрастните минувачи, щастливи, че младите хора са способни да прекарат часове на студа, само за да си купят книга. Сензацията от дигиталния свят се радва на такава популярност сред тийнейджърите, която граничи по размер единствено с „Потърманията“ от времената, когато на пазара се появи поредицата за британската писателка Джоан Роулинг.

Емил Конрад вече е събрал над 7000 хиляди почитатели във „Фейсбук“, а основната причина, поради която подрастващите го харесват е, че той ги учи на позитивни неща и отправя към тях посланието да бъдат себе си. „Неговите клипове са забавни, а най-важното, което ще запомня от тях е, че не трябва да се срамувам от това да казвам какво мисля“, обясни 16-годишно момиче, което чакаше за автограф и снимка от Емил.

Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата на Кондрад. Той споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите.

Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст. Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.