Конкурсът е посветен на любимия на децата ГДВ – великана от едноименното детско произведение от Роалд Дал. Почитателите на забавните истории на Световния разказвач №1 познават и обичат Големият дружелюбен великан, защото той е благ и мил и е страхотен приятел на децата. Най-забавното е, че той си има свой собствен език, който се нарича плямпаници. ГДВ измисля необикновени думи, които сам нарича врелинекипелици. Да си негов приятел е не просто забавно, но и много вълнуващо.

За да участват в конкурса, децата трябва да измислят свои собствени необикновени думи и да напишат любопитна история с великани, сънища и мечти. Участниците, които ще приемат предизвикателството, ще се състезават за страхотни награди – таблети, комплекти с книги на Роалд Дал и семейни билети за филма „Добрият великан“. Разказите трябва да отговарят на зададената тема, а задължително условие е в текстовете да присъстват нови, измислени от участниците думи. Пример: пъпкавица, вълшебнодрям, страшилищоносач, разпрекрасна, експлотевичен, ухапревъзходен.

Специално тричленно жури ще определи трите най-добри истории в двете категории, а креативността и въображението ще донесат на участниците допълнителни точки. Конкурсът започва на 18 август, а децата могат да изпращат своите творби до 23:59 ч. на 30 септември на e-mail: roalddahl@enthusiast.bg или на адрес София, 1504, ул. „Кракра“ 20, ет. 1, ап. 6.

Победителите ще бъдат обявени и наградени на 15 октомври на специално събитие в Книжен център „Гринуич“. Пълните условия на конкурса можете да прочетете на: http://enthusiast.bg/bg/v/http-enthusiast-bg-11067.html

Конкурсът „Добрият великан“ е част от кампанията „Стара хартия за нова книга“, която през 2016 г. ще се състои за четвърта поредна година. Инициативата ще се проведе в 4 града в страната и ще бъде посветена изцяло на годишнината от рождението на Роалд Дал и на любимия детски герой – ГДВ. Партньори на кампанията са ЕКОПАК България АД и BS Films – разпространители на филма „Добрият великан“.

Повече за „Стара хартия за нова книга“

Кампанията „Стара хартия за нова книга“ се провежда за четвърта поредна година под надслов „Почисти и прочети“ и е насочена към деца от всякаква възраст и техните родители и учители. Основната цел на събитието е да възпита у децата любов към книгата и отговорно отношение към природата, опазването на околната среда и разделното събиране на отпадъци. Всяко дете, което доведе възрастен придружител на събитието и предаде поне 5 кг стара хартия за рециклиране, ще получи нова детска книга по избор и подаръци от организаторите и партньорите на празника. През целия ден чрез различни забавни инициативи децата ще усвояват знания за рециклирането  ̶  как да пазят природата, как да събират разделно отпадъците, и ще придобият умения за създаване на предмети от отпадъци.

През 2016 г. „Стара хартия за нова книга“ ще се проведе в четири областни града – 10 септември в Хасково; 11 септември в София; 17 септември във Варна; 18 септември в Русе. Събитието в София е част от Календара на културните събития на Столична община за 2016 г.

Авторът повдига завесата за интересни случки извън сцената, с едни от най-великите рок музиканти, идвали в България. Кметълът споделя свои съкровени спомени и разкрива в непозната светлина световни звезди като Рони Джеймс Дио, Глен Хюз, Алис Купър, Николай Расторгуев и много други.

„Кметълски истории“ съдържа 14 глави за най-известните музикални групи и изпълнители сред които Кембълът, „Любе“, Б.Т.Р. и Санеца, Емир Костурица, „Апокалиптика“, „Моторхед“, Алис Купър, „Менауор“, „Аксепт“, Глен Хюз и много други. Книгата започва със спомени за вече покойния Рони Джеймс Дио, който е сред първите световноизвестни рокаджии, гостували в Каварна. Изключително силна и емоционална е главата, посветена на Кембълът, в която авторът споделя невероятните истории от запознанството им до самия трагичен край на неговия живот.

Специално място е отделено на женските гласове в рока – Доро Пеш, Таря Турунен и Шарън ден Адел от „Уитин Темптейшън“. От книгата запалените рок фенове ще научат повече и за колата с автографите на Кметъла, която той сам нарича „моят музей на колела“, както и за блоковете, изрисувани с ликовете на известните рокаджии. Първи е изобразен Рони Джеймс Дио, а освен образа на рок легендата е изписано и заглавието на безсмъртния му хит „Holy diver“.

Как се е зародила идеята за провеждане на рибен и миден фест в Каварна? И как емоцията на Джулай морнинг и посрещането му на емблематичното място Камен бряг се превръщат в най-очакваното събитие и най-магичния празник за младите хора и запалените рок фенове? Всичко това и още много неподозирани, интересни и вълнуващи истории научаваме от книгата на Цонко Цонев.

Специално цветно приложение със снимки прави книгата още по-емоционална и стойностна, защото освен интересните истории, читателите ще получат и един своеобразен албум с фотографии на Рони Джеймс Дио, Глен Хюз, Скорпиънс, Джон Лоутън, Кен Хенсли, Дийп Пърпъл и други.

Настоящият сборник предлага на книгоманите освен изключителното произведение „Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и няколко великолепни разказа от последните години на автора, прекарани в Холивуд – „Последна целувка“, „Видението на Джейкъб“, „Кратко пътуване към дома“, „Емоционален крах“. Разказите разкриват различни аспекти от американската история и потапят читателите в живота на героите и многообразието на тогавашната действителност.

Четейки забележителните творби на Фицджералд, читателят ще открие дълбоката връзка между автора и историческия период, в който живее и твори. Именно той е този, който пръв нарича 20-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онези бурни десет години. Това е сложно и изключително динамично време, златно десетилетие на благоденствие, в центъра, на което стоят бизнесът и материалното благополучие. Време, в което младото поколение се отказва от моралните ценности и се втурва към своеобразен бунт, чиито символи са новите танци, постриганите коси на момичетата, късите поли, забранения алкохол.

Във всеки един от героите в произведенията на автора откриваме негов прототип или такъв на съпругата му Зелда. Двамата са легендарни образи, пример за това как се изживяват години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. Целият този период оставя трайни следи в творчеството на автора и служи като основа за редица от неговите произведения. Както сам пише Фицджералд: „Това беше трагична любов, обречена поради липса на пари…“

В своите истории Фицджералд обрисува света на богатите и привилегированите с ярки описания, пластични портрети, живи диалози и символика на сцените. Повестта „Диамант, голям колкото хотел „Риц“ не прави изключение, а още по-задълбочено разкрива истината за едни времена, изпълнени с разкош и изобилие. Тя ни отвежда в зловеща приказка, в която сляпото преследване на голямото богатство е единствената цел. Фицджералд ни пренася във фантастична земя на такъв разкош, че самото му съществуване трябва да остане ревниво пазена тайна. Шокът от огромното богатство на семейството Вашингтон не е единственото нещо, което смразява представите на читателя. Властта и богатството стигат до лудост, а безпощадността и жестокостта разкриват грозното лице на богатите, които са способни дори на убийство, за да опазят тайната за лукса, в който живеят.

Животът на Скот Фицджералд и семейството му са се превърнали отдавна в модерен трагичен мит, но неговите разкази тепърва ще заемат своето достойно място сред общопризнатите му шедьоври.

За Скот Фицджералд

Ф. Скот Фицджералд е роден през 1896 г. в Минесота, САЩ. Започва да пише още като ученик. През 1913 г. Фицджералд постъпва в Принстънския университет, но през 1917 г. е изключен заради отсъствия и влиза в армията на САЩ. През 1919 г. Фицджералд работи за кратко в рекламна агенция в Ню Йорк. По това време е публикуван разказът му „Наивници“. За него той получава тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. През 1920 г. се появява първият му роман „Отсам рая“ и веднага става бестселър.

През 1924 г.  Фицджералд заминава да живее в Европа. През 1925 г. е публикуван шедьовърът „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му са по-лоши от очакваното. Фицджералд постепенно започва да залита към алкохолизма. През 1926 г. „Великият Гетсби“ е поставен на театралната сцена в Ню Йорк. Същата година излиза и първата филмова версия на книгата.

Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се установява в Холивуд. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен заради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк.
През 1939 г. Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд в апартамента на приятелката си.

Кристина Улсон. „Маргаритки“ е умело написан трилър, който пленява със своя реалистичен, но зловещ сюжет и разтърсва с напълно неочаквания си край.

Втората книга от криминалната поредица на шведската писателка разкрива ужасяващата нишка на злото, която свързва три привидно нямащи нищо общо случая. Това е роман, в който жертвите на една трагедия злоупотребяват с жертвите на друга, а нежното полско цвете е превърнато в кървав и зловещ символ.

През едно лято тийнейджърка е нападната и изнасилена недалеч от дома си. Петнадесет години по-късно мъж е убит и прегазен от кола, докато тича. В същия ден свещеник и съпругата му са открити мъртви в центъра на Стокхолм. Всички улики сочат, че духовникът е застрелял жена си, след което се е самоубил, но дали това е така?

Странните случаи не спират дотук. В нелегална квартира е затворен Али, имигрант от Ирак. Тези, които са му помогнали да избяга, искат от него насрещна услуга. А в това време млада шведка в Банкок започва да подозира, че поредицата от неприятности не са случайност, а нечия зла воля я изолира от останалия свят. Мистериите и престъпленията се редуват, а колкото повече напредва разследването, толкова повече случаят се заплита.

Шведската авторка Кристина Улсон отново събира впечатляващия екип следователи и създава също толкова впечатляващи образи на жертви и престъпници както в „Пепеляшките”. Алекс Рехт и талантливата му колежка Фредрика Бергман полагат много усилия, за да разплетат нишките на злото и да решат сложния и мистериозен случай.

Изключително интригуващи са образите на детективите в романа „Маргаритки“ – всеки със своите лични проблеми, объркани връзки и житейски трудности. Авторката умело и ненатрапчиво вплита в сюжета предисторията на техните професионални взаимоотношения, личните им травми и грешки, така че да събуди симпатията и съчувствието на читателите.

Още с първата си книга „Пепеляшките“ Улсон стъпва на върха на класациите за бестселъри и не отстъпва позицията си с месеци. Авторката е отличена с множество престижни награди в категорията най-добри криминални романи и е абсолютен фаворит на почитателите на жанра. Освен писател тя е и агент на ЦРУ, което отличава романите ѝ от всички други творби на световноизвестни автори заради реалистичните и провокативни сюжети.

Появата на втория роман от поредицата на популярната писателка на криминални книги Кристина Улсон е истинска сензация за почитателите на заплетените истории, а издателите очакват „Маргаритки“ да повтори успеха на дебютния й роман и в България.

За Кристина Улсон

Кристина Улсон е родена през 1979 г. в Кристианстад, Швеция. Дебютният й роман „Пепеляшките“ (2009) досега е продаден в повече от 70 000 екземпляра и е преведен на английски, немски, френски, испански и др. През 2010 г. и 2011 г. други два романа от поредицата  – „Маргаритки“ и „Ангели пазители“, са номинирани в категорията „Най-добър криминален роман на годината“ от Шведската Академия за криминална литература. Филмовите права за трите заглавия са продадени на една от най-големите продуцентски компании в Скандинавия, а правата на книгите й – в повече от 15 страни, сред които Бразилия, Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Исландия, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Русия, Тайван и САЩ.

Писателската професия не е единствена за Кристина Улсон. Работила е като дипломат в Министерството на външните работи, като анализатор във Военната академия, анализатор в Тайните служби на Швеция и аташе в Багдад. Автор е на редица научни трудове на външнополитическа тематика. От януари 2011 г. Кристина е експерт по борба с тероризма в ОССЕ във Виена. Така тя осъществява детската си мечта: да бъде едновременно агент на ЦРУ и писател.

През 2010 г. Кристина Улсон е отличена с наградата „Stabilo“ за „Най-добър криминален автор в Южна Швеция“.

В момента писателката живее във Виена, Австрия.

С лекота и прозрение, Емилиян Станев задава философски въпроси, актуални и днес. Сюжетът е изграден изцяло върху противопоставянето на основните герои в романа – монаха Теофил, роден със светското име Еньо и приел ролята на Антихриста, и Патриарх Евтимий – духовния спасител на българския народ в един от най-болезнените периоди от нашата история. Съсредоточил вниманието си изцяло върху персонажите и техните душевни състояния, авторът описва болезненото лутане на човека между двете страни на своята собствена природа.

Търсейки смисъла на съществуването и на вярата, на пътя към съвършенството, монахът Теофил разказва своя живот по един болезнено искрен и много личен начин. Той се стреми да намери себе си, бори се с вътрешните си гласове и с терзанията на душата си чрез една силна и разтърсваща изповед пред символа на сляпата и измамна вяра – Патриарх Евтимий. Разклатен във вярата си, главният герой се обръща гневно срещу лицемерието на църквата, докато в следващия момент бива тласнат от нея „към ангелска чистота“. В търсене на истината Еньо напуска дома на родителите си и отива в манастир, за да намери пътя към Бога. Героят преживява изпитания и трудности, докосва се до тъмните еретични учения на Средновековието, превръща се в богохулник и дори в убиец.

Романът „Антихрист“ е безсмъртна творба за избора, за свободата, за силата и мъдростта, за вечното лутане на човека в търсене на смисъла на живота и за блуждаенето на душата в търсене на истината. Емилиян Станев безкомпромисно противопоставя изконните врагове Доброто и Злото. В „Антихрист“ Злото е не просто етическа категория, а събирателен образ на всичко грешно, недостойно и неморално у човека. Това е история за разкъсващото лутане, за пътя на душата през най-силните й терзания, за битката между дявола и Бога. Едно дълго пътуване към себе си в търсене на себе си.

Охарактеризиран от критиците като един от най-въздействащите български романи, „Антихрист“ води читателя към истини, които надскачат времевите пространства и звучат актуално и до днес.

Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладострастното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!…

За Емилиян Станев

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Авторът  публикува първите си произведения през 1931 г. От 1950 до 195З г. завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др.

Емилиян Станев пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания по история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.

В книгата си Венета Райкова смело повдига завесата на забуления в тайни и спекулации живот на звездите и позволява на читателя да надникне зад затворените врати на луксозните им спални. Самата авторка не крие, че в „Триумфът на кучките“ читателите ще разпознаят реални личности зад скандалните образи в книгата.

От позицията си на вътрешен за средите човек, Венета Райкова разкрива подробности от живота на известните и преуспели хора и предлага на читателите възможност да научат повече за върховете и паденията им, както и истината за света, в който те живеят.

Основните персонажи в „Триумфът на кучките“ са три изключително силни жени със звездни съдби, белязани от куп изпитания, и от клеймото на голямата любов. Виктория е водещ и продуцент на вечерно предаване с висок рейтинг, Габриела е бивша мис, омъжена за футболна легенда, а Александра е фолк любимката на народа. Три близки приятелки с техните любови и разочарования, възходи и провали, на фона на лъскавата илюзия, наречена „български шоубизнес“.

Властта, любовта, сексът, парите и славата са спойката, която свързва историите на трите героини в този взривяващ разказ за отношенията между мъжете и жените и за житейските избори, пред които се изправяме всички ние в някакъв момент. Каква е цената да си богат и известен? Какво е да си сред най-популярните хора в държавата? Лесно ли се стига върха и колко струва да се задържиш там? Какво е да си кучка в работата и в живота и триумфираш ли накрая?

Пикантните истории са само любопитната част от книгата. Голямата тема в този скандален роман е любовта. Но не онази сладката, подредена и идеална любов, а онази, която идва внезапно и те зашеметява. Любовта, която те обсебва и не ти дава покой. Любовта, която те разрушава. Това е  и разказ за един мъж, който подчинява и владее до степен, че жената до него загубва себе си.

В търсене на щастието и любовта героините задават вечните въпроси –  съществуват ли сродните души? И каква е тяхната мисия – да бъдат до теб за цял живот? Да те научат на нещо? Или да се появят внезапно, да те наранят и разтърсят и да си тръгнат? Какво искат мъжете – как да общуваме с тях и как да ги разберем? Отговорите на тези и много други въпроси търси Венета Райкова в дебютния си роман „Триумфът на кучките“. А в отговорите, в размислите и в историите на героините всяка жена ще открие нещо от себе си или за себе си. Защото в крайна сметка, оказва се, животът на скандалните и известните не е толкова различен от този на хората извън светлините на прожекторите.

Премиерата на „Триумфът на кучките“ ще се състои на 8 март 2016 г. от 18,30 ч. в Книжен център „Гринуич“.

За автора

Венета Райкова започва своята журналистическа кариера през 1992 г. като водещ в БНТ на предаването „Цветовете на нощта“ и едновременно с това работи като редактор и репортер в първия светски вестник у нас – в. „Хайлайф“. Същата година печели първия конкурс „Мини мис България“. През 2004 г. става автор и водещ на първия телевизионен таблоид „Горещо“, който се излъчва успешно повече от десет години. През последната година е водещ и продуцент на следобедното всекидневно шоу „Дневникът на Венета“.
Носител на престижни награди като „Жена на годината“ и „Мис ТВ Чар“ и т.н.
Завършила е право и икономика.

Романът „Моят луд век“ събира спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на голямата българска поетеса и писателка. Той предоставя на читателите уникалната възможност да надникнат в живота на Лиляна Стефанова, да извървят шеметния ѝ път и да станат свидетели на нейната чиста и съкровена изповед.

Лиляна Стефанова е възпитаник на Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Специализира в Лондон и завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ. Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите ѝ надхвърля един милион екземпляра, а самата тя е носителка на най-престижните литературни награди.

Удивителни са номерата на нейния луд век. Животът ѝ е толкова бурен и пъстър, че Лиляна Стефанова се оказва не просто свидетел, но и участник в съдбовни събития и поврати на времето. Присъства на бурни писателски форуми и изнася свои авторски рецитали по целия свят. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж и освен с творчеството си дава своя принос към културата и образованието като заместник-министър на просветата и заместник-кмет на София. Нестихващият ѝ творчески подем и вдъхновение са причина и до днес Лиляна Стефанова да продължава да пише и да издава.

Чрез преживяванията на поетесата „Моят луд век“ ни среща с големи държавници, известни писатели, артисти, музиканти, които са присъствали в живота ѝ. Книгата смело ни води напред към бъдещето, припомня ни умело миналото и ни разкрива един шеметен век, пълен със смисъл и успехи. Вдъхновителка за младите български поети, оставила своя отпечатък в творчеството на много от тях, Лиляна Стефанова продължава да вълнува и да подхранва мечтите им за красота, за вярност и за незнайни пътища.

Това е тя –  Лиляна Стефанова! „Първата любов на Коста Цонев“, „амазонка във войната за душите на хората“, както я нарича писателят Антон Дончев. Творецът, за когото литературният критик и литературовед Панко Анчев възкликва: „Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата“. Жената, за която поетът Павел Матев казва: „В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата“.

В „Моят луд век“ читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота – завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: „Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта – не вярвайте“. Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта…

За автора

Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).

Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които „Обич и мъка“, „Слънцето ме целуна“, „Глас от бъдещето“, „Огнена орбита“, „Южен бряг“, „Една есен в Америкa“, „Вулканите на Мексико димят“, „Япония без кимоно и ветрило“; сборниците с есета  „Време и дълг“, „Пиша – значи обичам“; книгата с очерци „Светлината иде от хората“, „Свят в 33 лица“,  „Другата в мен“ и др.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите ѝ надминава един милион екземпляра.

Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка” (1964), за „След полунощ“ (1981), за „Още и още“ (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София“ за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица“ (1976); Националната награда за поезия „Яворов“ (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе“ (2008).

Всеки месец децата и техните родители ще могат да се насладят на нова мултифункционална книжка, свързана с героите от операта „Вълшебната флейта“, а всяка от тях ще бъде чудесно въведение в света на цветовете, формите, числата, буквите и в красотата на заобикалящия ни свят. В края на годината малките ценители на вълшебната приказка ще притежават уникална колекция от дванайсет книжки, вдъхновена от прочутото произведение на Волфганг Амадеус Моцарт.

Първата книжка от поредицата – „Форми и цветове“ – е предназначена за деца от 0 до 3 години. Тя предоставя възможност на децата да открият лесно и забавно многообразието от фигури и цветове като опознаят героите от приказката. На 16 страници са поместени основните герои от либретото на операта, основните геометрични фигури, основните цветове, техните производни и значими символи от операта „Вълшебната флейта“.

Изданието е страхотен начин за родителите да развият въображението на малките любопитковци и да ги насърчат да търсят, разпознават и измислят образи в цветове и форми. Малки и големи заедно ще открият в приказната книжка страхотен начин на забавление, ще учат и играят, правейки асоциации и създавайки сами своята история по илюстрациите.

Книжката „Форми и цветове”, както и всички следващи издания от поредицата, съдържа специален QR код, който води към полезен речник на символите – своеобразен ключ към разчитането на посланието на приказката. Бързият код отвежда любителите на класическата музика и към звуков файл с увертюрата от операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Най-забавното е, че всеки малчуган може да се сдобие с чудесен сувенир като с помощта на мама и тате, си направи цветна играчка от корицата на книжката. Задната корица на мултифункционалната книжка позволява чрез изрязване, сгъване и лепене да се изработи детска играчка в геометрична 3Д форма – куб. А ако в куба се постави дребен предмет като пластелиново топче или лешник, играчката може да се превърне в дрънкалка. Единственото, което е необходимо е, семействата да се въоръжат с ножичка и лепило и заедно да си измайсторят фигурка с любимите герои от „Приказка за вълшебната флейта“.

Всяка книжка от серията ще излиза веднъж месечно, а втората ще е посветена на любовната история на Памина и Тамино. Детските издания от поредицата „Приказка за вълшебната флейта“ са страхотен начин децата да развият своето въображение, да задоволят любопитството си, да опознаят заобикалящия ни свят и да бъдат въведени в света на музиката, преди да пристъпят към вълшебната история за доброто и злото, приятелството и любовта.

Поредицата от детски книжки е част от първия по рода си изцяло български оригинален мултимедиен проект за деца, вдъхновен и посветен на операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт. От 2013 г. почитателите на музиката на австрийския композитор и на неостаряващата приказка за вълшебната флейта могат да открият на книжния пазар едно уникално издание на издателство „Ентусиаст“ и фондация „Културни перспективи“– книгата „Приказка за вълшебната флейта“. Това е необикновено произведение – истински шедьовър с оригинални илюстрации, включващо и аудио книга с гласовете на любими български актьори. Притежавайки я, читателите всъщност се сдобиват с нещо повече от книга – те държат в ръцете си цял свят от вълшебства, приказни емоции и необикновена музика, изпълнена от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на маестро Емил Табаков.

„Приказка за вълшебната флейта“ е от книгите, за които всяка библиотека мечтае, от съкровищата, които се предават от поколение на поколение. Луксозното издание е изработено с много любов и успява по уникален начин да зарази децата и техните родители с магията на неземната музика на Моцарт и да ги отведе във вълшебния свят на приказката. Фантастичната история, облечена в музиката на великия композитор, е прекрасен подарък за всяко дете и чудесен начин то да се запознае с оперната класика и да се потопи в непреходния, магичен и съзидателен свят на оперното изкуство.

Проектът „Приказка за вълшебната флейта“ е базиран на операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт.

Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) е австрийски композитор, инструменталист и диригент, създал музикални произведения с изключителна художествена стойност. Започнал да се занимава с музика от съвсем ранна детска възраст, малкият Волфганг свири пред отбрана публика в кралските европейски дворове и е провъзгласен за дете чудо. Едва петгодишен, той вече композира менуети, а на осемгодишна възраст пише симфония. Син на Просвещението и представител на Виенската класическа школа, той е един от най-големите гении в музикалната история.

Волфганг Амадеус Моцарт има дълбоки езотерични и духовни убеждения, които пренася и в своята музика. В много от произведенията му са преплетени масонски символи и идеали. Това е особено очевидно в последната му опера – „Вълшебната флейта“, написана сякаш за деца.

Емануел Шиканедер (1 септември 1751 – 21 септември 1812) е немски драматург, импресарио, певец, актьор и композитор. Роден е в бедно семейство и остава без баща съвсем невръстен. Малкият Емануел е много будно и музикално дете. Той започва своята кариера като пътуващ музикант, за да се присъедини по-късно към трупа артисти. Не след дълго създава първата си опера. Големият успех идва при Шиканедер с интерпретациите му на пиесите на Шекспир.

Любовта към музиката и сходните духовни убеждения го свързват с Моцарт в сърдечно приятелство.

Емануел Шиканедер е автор на либретото на „Вълшебната флейта“ и e първият артист, който играе ролята на Папагено.

Oперата за първи път е поставена на 30 септември 1791 г. в неговия театър „Thеater an der Wien“, който съществува и до днес.

„Автор, който още при първата си книга може да бъде сравнен с Гришам – това може да бъде само добър автор или авторка като Неле Нойхаус.“ Това са заглавията на немските литературни критици след като вестник „Ню Йорк Таймс“ определя първия случай на криминалистите Боденщайн – Кирххоф като „разтърсващо криминале“, сравнимо с творбите на Джон Гришам, а „Зюддойче Цайтунг“ предупреждава почитателите на криминалния жанр, че „съществува опасност от пристрастяване“.

Вторият случай на дуото следователи е заплетена криминална история с неочаквани обрати, която поддържа напрежението до последната страница. „Приятели до смърт“ е вълнуващ и напрегнат трилър, който достойно може да се конкурира с първия роман от криминалната поредица, която носи световна слава на автора си. Книгите се разпространяват в над 25 страни, сред които Италия, Франция, Испания, Холандия, Южна Корея, Русия, Бразилия и САЩ, а в цял свят са продадени повече от 6 милиона копия от поредицата. Романът е една от шестте криминални истории от поредицата, заснети във филми за ZDF с участието на Фелиситас Уол и Тим Бергман в главните роли.

Комисарите Оливър фон Боденщайн и Пиа Кирххоф трябва да разследват ново ужасяващо престъпление – в зоологическата градина в Кронберг е намерена човешка ръка, а малко по-късно и крак на същия човек. Разследването бързо установява, че те са на учителя Ханс-Улрих Паули – страстен екоактивист, който има много съмишленици, но и много врагове. Убитият учител е любимец на своите ученици и трън в очите на корумпирания местен политически и стопански елит, за чиито нечисти сделки е неприятна пречка. Мотивите на всеки заподозрян са свързани с изграждането на новата магистрала В8, което би донесло финансови облаги на местните олигарси, но и непоправими щети за околната среда, биоразнообразието и здравето на местните хора.

Разследването отвежда Пиа и Оливър до сложна мрежа от взаимоотношения и лични амбиции и комисарите се озоват в блато от интриги и корупция, които усложняват откриването на извършителя. Заподозрените са много и всеки крие една или друга тайна. Кой е убиецът на Паули – бившата му съпруга, която от години го съди; приятелите от миналото, чиито бизнес интереси учителят застрашава или недоволни негови ученици?
Историята разкрива и някои детайли от личния живот на разследващите детективи. Неочаквано Пиа Кирххоф се влюбва в един от заподозрените. В същото време смелата комисарка трябва да се изправи срещу най-големия си кошмар от миналото – някой се промъква незабелязано в дома й, за да остави букет червени рози до леглото й. Старите страхове излизат наяве, ужасните спомени изплуват отново. Междувременно Оливър фон Боденщайн също е на кръстопът в личния си живот – съпругата му е непрекъснато недоволна и се чувства истински пренебрегната заради работата му. Настъпил ли е моментът за раздяла?

За Неле Нойхаус

Неле Нойхаус е родена през 1967 г. в Мюнстер, Германия. Следва право, история и немска филология. Преди да се отдаде изцяло на писателска кариера, Нойхаус работи в рекламна агенция. През юни 2012 г., само 3 дни след издаването на криминалния ѝ роман „Снежанка трябва да умре“, книгата влиза в топ 20 на бестселърите на сп. „Шпигел“ и оттогава е сред най-продаваните книги в класациите на Amazon.

Криминалната поредица за комисарското дуо Оливър фон Боденщайн и Пиа Кирххоф, която първоначално Неле Нойхаус издава самостоятелно, превръща писателката в един от най-четените автори на криминалета в Германия. „Убийството на мистериозната жена“ е първата книга от хитовата поредица, от която неслучайно до януари 2013 г. в Германия са продадени над 580 000 екземпляра. Всички романи за комисарите Боденщайн и Кирххоф са включени в листа с бестселъри на сп. „Шпигел“ в категорията на 15-те най-продавани романа през септември 2011 г.

Трилърите на Неле Нойхаус до момента са достигнали общ тираж от над 6 милиона копия, като правата за книгите са продадени в над 25 страни, сред които Италия, Франция, Испания, Холандия, Южна Корея, Русия, Бразилия, Великобритания, Полша, Китай, Чехия, Хърватия, Гърция и САЩ. По шест от книгите от хитовата поредица са заснети филми за ZDF с участието на Фелиситас Уол и Тим Бергман в главните роли.

Неле Нойхаус основава фондация, носеща името ѝ (Nele Neuhaus Stiftung), която се анагжира с конкретни социални проблеми. Основната дейност на фондацията е насочена към стимулиране на четенето при подрастващите. Нойхаус отделя по-голямата част от приходите от книгите си за каузата. През 2011 г. писателката прехвърля 90% от всички приходи от продажби в капитала на фондацията.
Понастоящем авторката живее заедно с приятеля си и своето куче в Таунус.

Доскоро световната музикална критика наричаше България „страната на басите“, цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но оперната ни слава далеч не се изчерпва с тях. Много български певици са прославяли и прославят страната ни, а особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Новата книга на музикалния журналист и контратенор Марин Бончев е посветена именно на тях.

Изданието „Великите сопрани на България“ е истинско събитие в музикалните среди, защото събира на едно място живота, професионалното развитие, постиженията и таланта на най-бележитите и популярни имена от българското оперно изкуство. В 120-годишната история на българския оперен театър сопраните имат най-голям и забележителен принос, а сега той е увековечен в книгата на Марин Бончев, коментират от издателство „Ентусиаст“.

„Великите сопрани на България“ ни среща с „Българския славей“ Христина Морфова и „най-великата изпълнителка на ролята на Саломе“ Люба Велич. Авторът ни запознава с най-популярната и най-награждаваната оперна прима в света, „най-добрата Тоска“ и „преродената Елеонора Дузе“ – Райна Кабаиванска, както и с голямата Гена Димитрова. Историите на сензационната Славка Таскова-Паулети и талантливата Анна Томова-Синтова разкриват постиженията на бележитите певици на световната и европейската сцена. Преминавайки през най-великите имена на миналото столетие, книгата стига до наши дни и ни запознава с Дарина Такова – „най-добрата Семирамида на най-новото столетие“ и „най-бляскавата Виолета“, както и с Александрина Пендачанска – „преродената Люба Велич в ролята на Саломе“. Имената от книгата са много и с различна биография – понякога странна, забавна, достойна за роман или филмова реализация.

„За съжаление младите почитатели на музиката знаят много малко за великите български имена, покорили най-големите оперни сцени. С тази книга бих искал те да се почувстват горди от факта, че малка България е допринесла много за развитието на световния оперен театър, че българските сопрани и в миналото, и днес са едни от най-здравите стълбове на такива бляскави сцени като Миланската скала, парижката „Гранд опера“, Ковънт Гардън, Метрополитен опера – Ню Йорк, виенската „Щатсопер“, театър „Колон“ в Буенос Айрес“, споделя авторът Марин Бончев.

„Великите сопрани на България“ събира на едно място имена, които имат голям принос както в развитието на националното оперно дело, така и в обогатяването на световния оперен театър. Марин Бончев признава, че е изключително трудно да се изброят всички прочути имена от репертоара на световни и европейски сцени. Много от тях липсват в тази книга, но авторът се надява, че те ще намерят място в бъдещо разширено издание. Пишейки книгата, Марин Бончев се стреми да бъде достатъчно достоверен и прецизен в развитието на творческите биографии на певиците, като най-силно набляга на техния принос към оперното дело в България, а след това и към световния оперен театър.

За автора

Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия и други.

Като музикален журналист има над 3000 публикации във всекидневния и периодичния печат. Автор е на над 30 филма за бележити музиканти. Издал е множество книги, сред които „Срещите на Илка Попова“, „Славеят с име Любов“, „Асен Найденов“, „Моят нощен живот на Запад“, „Николай Гяуров на 50“, „Български оперни певци на сцената на Ла Скала“. През 2010 г. „Ентусиаст“ публикува изданието „Ангелският глас. Райна Кабаиванска“, а през 2012 г. излиза и книгата „Великите тенори на България“.