Книгата

Топла лятна нощ, 1987 г. Приливът скоро ще погълне плажа на остров Нордкостер, а тази вечер прииждащите води ще са необичайно дълбоки.

Под студената лунна светлина трима души копаят яма в пясъка, предназначенa за млада жена. 9-годишно момче, скрито зад пясъчна дюна, става неволен свидетел на убийството…

Детектив Том Стилтон ръководи разследването на тежкото престъпление, но усилията му са напразни. Самоличността на жертвата е неизвестна. Липсва мотив. Извършителите не са оставили следи…

24 години по-късно. Банда извършва брутални нападения над бездомниците в Стокхолм. Атаките са филмирани и публикувани онлайн. Общественото възмущение по случая изисква бързата намеса на полицията.
Междувременно престъплението на плажа остава все така неразкрито.

Оливия Рьонинг е амбициозен кандидат-полицай и скоро ще се присъедини към силите на реда. Едно от препятствията преди това е да разследва стар неразрешен случай…

Оливия избира убийството на остров Нордкостер и една от причините е, че покойният й баща е един от полицаите, работили по случая. Но докато преглежда документацията възникват множество въпроси и тя решава да издири Том Стилтон. Ала той сякаш е изчезнал безследно… Оливия няма друг избор освен да тръгне да го търси.

Така тя поема по опасен път, който ще я отведе до тайния свят на бездомници,  крупни бизнесмени, високоплатени компаньонки, видни политици и следи на другия край на земното кълбо.

Авторите

„Прилив” е първа книга от поредицата на семейния писателски тандем и е посрещната с възторг от критици и читатели, а Шила и Ролф Бьорлинд добиват популярност като краля и кралицата на скандинавския криминален жанр. Правата на романа са продадени в 30 страни, по него се снима и 10-епизоден сериал.

Шила и Ролф Бьорлинд следват стъпките на големите шведски криминални автори, като създават критичен портрет на обществото, подплатен с майсторски изградена криминална интрига, умела смяна на гледните точки и динамичен кинематографичен стил. Добре изградените персонажи от различни обществени слоеве добавят допълнителни пластове към разрешаването на загадката, бавно разкривайки сложна и изпълнена с обрати сюжетна линия.

Книгата

Лятото, когато навършва 18 години, Анет Гранквист си обещава три неща – да се научи да кара мотоциклет, да си купи къща и да бъде по-самостоятелна.

19 години по-късно тя е изпълнила само последната точка от списъка си. 38-годишната Анет е самотна майка и живее под наем. Не е била на истинска среща от началото на новото хилядолетие. Работи в супермаркет и звукът на касата я подлудява. И дори няма шофьорска книжка за автомобил, а какво остава за мотор!
Положението е приемливо – дори приятно, докато дъщеря й живее вкъщи. Но когато Ема заминава, за да следва в университет, Анет попада в непозната ситуация. Оказва се, че едно е да си самотна майка с дете и съвсем друго – да си самотна майка без дете. Освен че става жертва на синдрома на празното гнездо, Анет има в изобилие това, което най-много й е липсвало през последните десетилетия – време!

Сега е най-подходящият момент да изпълни мечтите си, а защо не и други невъзможни начинания – да вземе книжка за мотоциклет, да се захване с неизпълним проект, да се сближи с майка си в разгара на старческата й деменция и да се хвърли през глава в луд романс.

Но скоро се оказва, че свободата и приключенският дух водят най-неочаквано до непредвидими усложнения…

Авторът

Катарина Бивалд е  родена през 1983 г. Работила е почасово в магазин за книги през тийнейджърските си години. Все още не е решила кое предпочита – книгите или хората. Oще с появата си дебютният й роман „Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ се превръща в световен хит. „Животът, мотоциклетите и други невъзможни начинания” е вторият й роман.

През декември 2016 г. се очаква и първата адаптация за голям екран на „Орденът на асасините“ с участието на известни имена като Майкъл Фасбендър, Джеръми Айрънс и Марион Котилард.

За книгата

Опозорен асасин. Агент под прикритие. И една мисия, която може да му донесе изкупление.

Годината е 1862. Лондон е във вихъра на индустриалната революция, строи се първата подземна железница. Когато в изкопа е открит труп, се отваря нова глава във вековната битка между асасини и тамплиери.

Асасин с мрачни тайни се е внедрил под прикритие с мисия да освободи столицата от хватката на тамплиерите. Скоро Братството ще го познава като Хенри Грийн, учител на Джейкъб и Иви Фрай. Но засега той е известен само с прозвището си Призрака…

„Подземен свят” е осмият роман, който ни отвежда в мистериозния свят на „Орденът на асасините”. От серията досега са издадени: „Ренесанс”, „Братството”, „Тайният кръстоносен поход”, „Прозрение”, „Възмездие”, „Черният флаг“ и „Единство”.

За всички пътници, присъстващи във вагона, той беше четецът, странният тип, който всеки работен ден от седмицата прочиташе с ясен и висок глас по няколко страници, извадени от куфарчето му.

На 9 февруари излиза романът „Четецът от влака в 6:27″ на Жан-Пол Дидиелоран. Френският бестселър покори вече над 25 страни.  Книгата се вписва брилянтно в съвременните тенденции в литературата и ще допадне на всички почитатели на „Човек на име Уве“, „Дребната старица, която наруши всички правила“, „Книжарничката на острова“, „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на Икеа“, съобщават от издателство „Ера“.

Гилен Виньол води сиво и монотонно съществуване, поддържано в прав курс от ежедневната рутина. Всеки ден той хваща влака в 6:27 ч., за да отиде до работата, която ненавижда. Защото Гилен е „палач на книги” – оператор на страховита машина за преработка на залежали томове в пулпа за нова хартия. И унищожава това, което най-много обича…

В цеха за преработка Гилен има злобен и тираничен началник, който следи всяко кътче с камери, и колега интригант, който изпитва перверзно удоволствие да унищожава книги. Единственият му приятел там е пазачът на бариерата Ивон, който събира класическа поезия и говори само в александрини, стихове в дванайсет стъпки. Извън фабриката животът на Гилен се върти около храненето на златната му рибка и посещенията на стария италианец Джузепе, бивш оператор на машината. Джузепе е загубил част от себе си в ужасен инцидент, докато е ремонтирал машината, и сега е вманиачен да събере всички копия от „Овощни и зеленчукови градини от миналото” – книгата, отпечатана на рециклираната хартията, направена в този ден…

И все пак в сивия живот на Гилен има нещо, което му носи истинска радост. В края на деня той спасява произволни страници от железните зъби на машината, която нарича Нещото. А на следващата сутрин чете от тях на глас на смълчаните пътници във влака от 6:27 ч. Несвързани, фрагментарни, случайни отрязъци, но около тях се ражда магия и хората слизат на перона с просветлени лица…

Един ден Гилен открива случайно флашка, съдържаща дневника на самотна млада жена – жена, която се чувства също толкова изгубена в света, колкото и той. И докато чете страници от дневника на унесената публика във влака, Гилен осъзнава, че безнадеждно се е влюбил в пленителната му авторка. И това променя маршрута на живота му…

„Четецът от влака в 6:27” е вселена, пълна с топлота и поезия, в която героите са ексцентрично чудати и необикновено човечни, а книгите са лекарство срещу ежедневната монотонност. В нея хората събират класически стихове, говорят в александрин, четат на глас във влака и отчаяно събират това, което някога са загубили. Свеж, жизнерадостен, очарователен и трогателен, този роман е модерна приказка за сродяващата близост на четенето и магията, скрита зад наглед сивия живот. Но най-вече за вдъхновяващата сила на книгите и доброто, което ни носят.

Още преди излизането си романът предизвиква големи очаквания, правата му бързо са продадени в повече от 25 страни. Книгата се вписва брилянтно в съвременните тенденции в литературата и ще допадне на всички почитатели на „Човек на име Уве”, „Дребната старица, която наруши всички правила”, „Книжарничката на острова”, „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на Икеа”. Онова, което привлича вниманието на читатели и издатели, е духът и звученето в прозата на Дидиелоран – историята е разказана наглед простичко, но с изящен и многоцветен език, изпълнена е с множество литературни алюзии, скрити и явни цитати, за да придобие едно цялостно затрогващо, вълнуващо и в крайна сметка ведро звучене.

Красиво признание за повсеместната любов към книгите, „Четецът от влака в 6:27” със сигурност ще завладее сърцата на верните читатели по целия свят!

За автора:

Жан-Пол Дидиелоран живее в департамента Вож във Франция, в планински район близо до границата с Германия. „Четецът от влака в 6:27” е първият роман на 53-годишния писател. Дидиелоран е автор на множество разкази и новели и е двукратен носител на международната награда на името на Хемингуей.

Световноизвестната авторка на „Една арабска принцеса разказва” – Джийн Сасън, изравя дълбоко скритите тайни на живота в Близкия изток вече повече от двайсет години. Разказани от името на Султана ал Сауд, нейните книги разбулват действителността в Саудитска Арабия пред очите на целия свят и разкриват потресаващите ограничения, с които жените там продължават да се сблъскват и до днес.

Провокирани от огромния интерес към последната книга от поредицата, публикувана преди година – „Една арабска принцеса: Още сълзи под воала”, Сасън и принцеса Султана решават отново да обединят усилия и да разкрият още покъртителни истории на триумф и страдание, както и актуална информация за съдбата на жените в региона през 2015 г. В книгата ще научим за най-новите събития около саудитското кралско семейство и героите на фокус в предишната книга.

Още в началото на текста Сасън и принцеса Султана открито заявяват:
Написаното тук е истина. Някои от историите са весели, други са тъжни, но до една са истински. Някои имена са променени с цел да бъдат предпазени онези, които ще пострадат, ако се разбере истинската им самоличност. Но много други са с истинските им имена.

Оказва се, че въпреки крехкия напредък в социалните нагласи по отношение на жените принцесата и съмишлениците ѝ все още са принудени да пазят в тайна дейността си. С риск за живота и здравето си те продължават да помагат на жени, жертви на физическо и психическо насилие.

Дъщерята на принцесата – Маха, работи тайно като доброволец в бежански лагер в Турция и помага на травмирани деца. Младата д-р Мина не спира да лекува пострадали жени и да ги насърчава да се борят за правата си. А Фатима – изоставената и тормозена майка на близначки, спасена от принцесата, вече живее и работи в един от кралските дворци.

В същото време се сблъскваме и с историите на други мюсюлманки от целия регион, борещи се за нарушените си човешки права, както и с безпощадната съдба на хиляди невинни жени от Пакистан, Сирия и Ливан – жертви на нестихващите военни конфликти в тази част на света.

„Една арабска принцеса: Споделени тайни“ е поредното безспорно доказателство, че макар скрито и безшумно борбата за равни права на жените в Близкия изток продължава. Тази нова книга ще привлече интереса и вниманието, както на верните почитатели на Сасън, така и на неизкушени досега читатели, жадни да научат повече за потъналия в разкош живот на саудитското кралско семейство и за съдбата на обикновените жени в Близкия изток.

За принцеса Султана

Принцеса Султана ал Сауд е част от саудитското кралско семейство. Вече няколко десетилетия тя усилено се бори за правата на жените в мюсюлманските държави. Нейната благотворителна дейност включва издръжката на 700 семейства, като основната ѝ грижа е всички техни деца да получат образование.

За Джийн Сасън          

Джийн Сасън е утвърден автор, говорител и консултант по политическите и културни въпроси на Близкия изток. Тя е и известен застъпник на правата на жените.

Джийн е израснала в малък град в Американския юг, а през 1978 г. се мести в Близкия изток, за да работи в престижна кралска болница в Рияд, Саудитска Арабия. През 1985 г. се среща с принцеса Султана, която вдъхновява прочутата ѝ поредица. По-късно Джийн става журналист и писател на свободна практика в Ливан и Кувейт и взема множество интервюта по време и след Войната в Персийския залив. Привързаността ѝ към Близкия изток я мотивира да пише книги, в които споделя личните истории на хиляди смели жени. Сасън е автор на 13 книги.

Пътищата на Бертран и Лола никога не са се пресичали. Но в един горещ юнски ден съдбата ги среща и променя завинаги живота им. В рамките на няколко минути между двамата прехвърча любовната искра.

Отнесени от вихъра на неочакваните чувства, за няколко часа те се отдават на любовта и забравят всичко останало. Той – че е фотограф, който обича свободата и не се обвързва. Тя – че е стюардеса, която скоро ще се омъжва.

Ала въпреки разгорилата се страст разумът взема превес над сърцето и двамата вземат мъдрото решение да продължат по пътя си и да се върнат към предишния си живот. Всеки тръгва в своята посока, без да си разменят дори телефонните номера.

Но Бертран и Лола остават затворници на тази незабравима любов. Хванати в капана на собствения си живот, те се вкопчват в спомена един за друг с надеждата някой ден да се намерят пак. И тогава… съдбата си прави удоволствието да се намеси отново.. и отново…

След успеха на „Когато съдбите се преплитат”, който трогна родината на авторката – Франция, Анжелик Барбера се завръща с красива, на моменти трагична, история за мъж и жена, отнесени от бурята на неочакваната си среща. Голяма любов, пътешествия по света, незабравими пейзажи, видени през обектива на фотографа – всички тези елементи имат потенциал да спечелят още почитатели на Анжелик.

С таланта си да описва емоциите и трепетите на сърцето – този гръм на внезапно пристигналата любов, интензитета на чувствата, копнежите и болката от липсата, Барбера е успяла да създаде много повече от обикновен романс, без да изпада в клишета. Дистанцията между Бертран и Лола не угасва любовта им, те се вкопчват един в друг, за да оцелеят и да продължат, надявайки се, че един ден ще изживеят свободно любовта си.

„Бертран и Лола” е един роман за разтърсващата, голяма, страстна, несломима любов, която може да връхлети всеки от нас – убедените, че животът ни е добре планиран и напълно предвидим.
Един роман, с който ще съпреживеем хиляди емоции в една от най-красивите любовни истории!

Анжелик Барбера винаги е обичала да пише. Дебютният ѝ роман „Когато съдбите се преплитат“ трогва и развълнува критици и читатели по света.

Животът на Че де Милан се разпада на парчета само за няколко мига. Не само че дългогодишният ѝ приятел я зарязва с прощално писмо заради друга жена, но и урната с праха на ексцентричната ѝ вечно търсеща внимание майка пристига в същия ден. Пратката е придружена от бележка, припомняща на Че отдавна забравено обещание двете да посетят заедно Кентърбъри.

Така тя се качва на самолета за Англия и неохотно поема по пътя на поклонника, за да разпръсне праха на майка си. Но поне, докато е на път, ще пропусне изнасянето на бившия си приятел от общия им апартамент.
Пристигайки, Че се присъединява към група от 8 жени, тръгнали пеш от Лондон до Кентърбърийската катедрала – до мястото, където отдавна се мълви, че стават чудеса.

Маршрутът към Кентърбъри лъкатуши стотина километра през хълмове и долчинки, със сгушени селца и ябълкови градини между тях. По пътя точно както пилигримите от разказите на Чосър, жените решават да разкажат по една история за любовта. Накрая ще изберат най-добрата и ще наградят победителя със скъпа вечеря. Някои от историите са истински, други – митични, някои – забавни, други – тъжни… Но ги свързва едно – всички те лекуват сърца!

Известна със своя пефекционизъм и работохолизъм, Че губи телефона си още на първата спирка от поклонението и е принудена да забави темпото на забързания си начин на живот и наистина да обърне внимание на света около себе си – може би за първи път от години. Постепенно тя започва да открехва сърцето си за новите възможности, които животът ѝ предлага. А в края на пътя Че открива, че чудесата, които се случват в Кентърбъри, могат да бъдат в най-неочакван вид…

За автора:

Ким Райт е автор на три романа. Двукратен носител на престижна награда за най-добър пътепис. Ким пише в списания на теми, свързани с пътешествия, вино и храна, повече от 20 години. Състезател е по стандартни танци. Живее в Шарлът, Северна Каролина.

Такъв е животът на нашия герой, прехвърлил трийсетте – съвсем обикновен и, някои биха казали, дори незначителен… Поне до пристигането на фактура за невероятната сума от 5 700 000 шведски крони – цената, която трябва да плати за Преживяното щастие (разбира се, оценено по сложна научна скала). Но как би могъл мъж без грандиозни мечти и амбиции, който се задоволява с толкова малко, да плати такава огромна сума за житейските си радости? Със сигурност, трябва да е станала грешка!

Ала нищо в живота не е безплатно. Дори щастието… Нашият герой се свързва с фирмата, която му е изпратила фактурата, и става неволен участник в безкрайна поредица от продължителни телефонни разговори. Така той се сблъсква с eдин абсурден свят, който смята начина му на живот за несправедливо лесен и парадоксално го тласка да доказва, че всъщност не е толкова щастлив…

Но все пак той обича своя град и се чувства уютно в малкия си апартамент. През лятото слънцето блести през прозорците му под идеален ъгъл и от улицата се чуват всички звуци на кипящия живот. До дома му има и сергия с наистина хубав сладолед, в която продават любимите му вкусове. Така че животът му може да е обикновен, но справедливо ще е да кажем, че е щастлив. Това не е ли достатъчно?

Невероятна сплав от хумор, ирония и капка сюрреализъм, „Фактурата” е брилянтно произведение на абсурдизма, което повдига въпроса какво е щастието и как се измерва. Юнас Карлсон предлага оригинален и интригуващ сюжет, който напомня на творбите на Кафка заради безумната съдба на героите и на Оруел заради мотива за всевиждащата власт. Ала камерният роман на Карлсон не е само критически памфлет за абсурдите на нашето време. „Фактурата” в действителност е изпълнена със свеж хумор проникновена приказка за същността на щастието, радостта от малките неща и удоволствието да живеем скромно, но наистина пълноценно.

„Фактурата” е  втората книга от новата серия на издателство ЕРА „Северно сияние”. Серията ще запознае читателите с най-ярките представители на съвременната скандинавска литература, която през последното десетилетие превзе световната литературна сцена.

За автора:

Юнас Карлсон (роден 1971 г.) буквално е всестранно надарен. Той е един от най-популярните шведски актьори и от 2005 г. до сега е написал немалък брой успешни пиеси. Добрите отзиви го насърчават да се обърне и към прозата. Невероятният му талант и блестящите оценки за неговите книги затвърждават успеха му както на сцената, така и на писателското поприще.

За книгата

Тези, които виждат право в сърцето ни, невинаги са тези, които забелязваме от пръв поглед… Но любовта често е там, където най-малко очакваме да я намерим…

Колин Ханкок дава най-доброто от себе си, за да избяга от сянката на мрачното си минало и да върви по правия път. Работа, учене, тренировки – това е всичко, от което има нужда, за да стои далеч от неприятностите. Последното, което търси, е сериозна връзка.

Мария Санчес е образец на общоприетата идея за успех – тъмнокоса красавица с безупречно професионално досие на адвокат в престижна кантора. И все пак, Мария бяга от болезнени спомени, които са я прокудили обратно в родния град.

Случайна среща в една дъждовна нощ променя житейските пътеки, по които и двамата са поели. Предизвиквайки всички предразсъдъци и първоначални впечатления, които имат един за друг, любовта неусетно се настанява между тях. И те дори се осмеляват да мечтаят за бъдеще заедно… До мига, в който миналото ги връхлита.

Мария и Колин ще бъдат подложени на изпитания. Дали демоните от миналото ще разрушат крехката им връзка? Или любовта ще ги запази и в най-мрачния им час?

Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс вярва, че всеки обикновен човек има своята необикновена история. А той най-добре от всички умее да пресъздава тези съкровени разкази, заредени с нежност и емоция и способни да развълнуват всяко поколение. Перото на писателя-магьосник пронизва сърцето на читателите там, където откриваме истинските чувства – разтърсващи, вълнуващи, дълбоки.

Под логото на ЕРА вече са издадени тринайсет романа на Никълъс Спаркс – „Нощи в Роданте”, „С дъх на канела”, „Последна песен”, „Един ден, един живот”, „Завой на пътя”, „Талисманът”, „Пристан за двама”, „Моят път към теб”, „Светлинка в нощта“, „Дарът на светулките“, „Най-дългото пътуване“, „Изборът“ и „Виж ме”.
На бурен успех по цял свят се радват и екранизациите на неговите романи.

За автора

Никълъс Спаркс е най-продаваният американски автор в света. Тиражите на книгите му надхвърлят 80 милиона екземпляра в целия свят, а романите му са преведени на повече от 45 езика.  Животът не е бил особено благосклонен към Никълъс – след завършване на университета той се издържа като продавач на стоматологични продукти, обикаля почти цяла Америка, докато не решава да развие своето писателско дарование. Успехът му не закъснява. Критици и читатели са във възторг от неговите романи, а приходите са на стойност няколко стотин милиона долара.

Освен че е майстор на перото Никълъс Спаркс чете много (средно по 125 книги на година), има черен пояс по таeкуондо, както е и основен съперник на Дж. К. Роулинг (авторката на „Хари Потър”) за първото място в класацията за най-продавани автори на „Ню Йорк Таймс”, а списание „Пийпъл” го коронова за най-секси автор.

„И това ще мине” се превърна в международен литературен феномен още преди излизането си на бял свят, а към настоящият момент правата за издаването му са закупени в повече от 30 страни. Интересът на читателите към романа бързо го издигна в ранга на европейски бестселър, а редакторите единодушно го определят като литературното откритие на 2015 г. Предстои появата му отвъд океана, което със сигурност ще доведе до нови успехи и спечелени читателски сърца в световен мащаб.

„И това ще мине” носи духа на древната мъдрост, че всичко – било то добро, или лошо – е временно. Романът бяга от отъпканите пътеки и умело балансира между меланхолията и безгрижието, поради което често е сравняван с „Добър ден, тъга”. А заради ефирния тон и фриволната елегантност Милена Бускетс е определяна като Франсоаз Саган на XXI в.

Загуба, любов, секс, тъга – „И това ще мине” е роман за цялата палитра от стихии, които ни поднася съдбата.
40-годишната Бланка неотдавна е загубила майка си – безвъзвратно и завинаги. Някога, за да превъзмогне ранната смърт на баща си, Бланка е била утешавана от майка си с древна притча. Легендата описва могъщ император, който свиква мъдреците си и ги пита кой е изразът, подходящ за всяка възможна ситуация. След няколко месеца размисъл мъжете се събрали при императора със следната сентенция: „И това ще мине.” Сега, след като и майка ѝ е напуснала този свят, порасналата Бланка ще трябва да се справи с болезнената загуба, като си спомни уроците, които е научила от майка си.

Обзета от скръб, самота и болка, Бланка оставя Барселона зад гърба си и дири утеха в лятната семейна къща в крайбрежния Кадакес.

Реших да отида за няколко дни в Кадакес. Секс, наркотици и рокендрол. Кой идва с мен?

Бланка пристига в дома, стаил хиляди спомени, в компанията на децата си, двамата си бивши съпрузи, най-близките си приятелки и с идеята дори да открадне няколко мига с женения си любовник.

Доколкото знам, единственото, от което няма махмурлук и което моментално разсейва спомена за смъртта, е сексът.

Бланка прекарва лято, окъпано в ослепителната средиземноморска светлина, и се отдава на всички забранени удоволствия. И постепенно открива как да бъде отново щастлива и да живее според собствените си правила – точно както майка ѝ би желала.

Милена Бускетс не крие, че книгата ѝ е почти автобиографична – чувствена и интимна, свежа и откровена, остроумна и пълна с живот, леко скандална и дълбоко разчувстваща. Бускетс постига това, като преплита майсторски лекотата на стила и дълбочината на разсъжденията по универсалните човешки теми.
Но „И това ще мине” не е единствено и само реквием. Това е книга, изпълнена с несломимост и никакво намерение за отстъпление пред превратностите на живота!

За автора:

Милена Бускетс (Барселона, 1972г.) е дъщеря на известната каталонска издателка Естер Тускетс, починала през 2012 г. Завършила е археология в Лондон, но работи в издателството на майка си „Лумен“. По-късно създава и свое „RqR“, което вече не съществува. Работила е в списание за светски клюки и като ПР за модна марка. През 2008 г. излиза дебютният ѝ роман, а „И това ще мине“ е втората ѝ книга. В момента Милена работи като преводач и журналист. Разведена, с две деца. Често ѝ казват, че прилича на актрисата Ума Търман. След успеха на „И това ще мине” в Испания, авторката получава много предложения за брак, които приема със смях и чувство за хумор.

Интервю

СЕКСЪТ НИ НАПОМНЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ СИ СТРУВА

“И това ще мине” е роман замислен като завръщане в Кадакес?

Да, но можеше да бъде всеки друг град. Всеки има свой Кадакес, място, на което сме извадили късмет и сме вкусили свободата. За мен това е живописното крайбрежно селце, където прекарвах летата като дете. Красивите места помагат да преодолееш скръбта, но понякога те са и фон, на който обикновеното става изключително.

За твоята героиня Кадакес синоним ли е на „секс, наркотици и рокендрол”?

Бланка е съблазнителка, логично е да е заобиколена от мъже. След смъртта на майка си тя се обгражда с хората, които обича. Несъзнателно Бланка се опитва да компенсира загубената любов на майка си. Скръбта притъпява другите емоции.

Сексът ли е лекът срещу смъртта?

Сексът ни напомня, че животът си струва. В същността си сме животни, физическия контакт носи облекчение. Напомня ти, че си жив. Обикновено мислите ни са в миналото или бъдещето, но сексът те принуждава да насочиш цялото си внимание към  това, което се случва тук и сега. Като зъбобол, заставя те да живееш изцяло в настоящето.

Майка ти почина през 2012 година. Романът завоалирана автобиография ли е?

Нищо не е завоалирано. Не съм се придържала строго към реалността, но почти всичко е автобиографично. Черпя вдъхновение от нещата и хората около себе си. Името на майка ми не е споменато никъде, защото няма значение коя е тя. Важна е връзката между майката и дъщерята.

Романът опит да се отърсиш от смъртта на майка ти ли е?

Чувствах, че трябва да излея историята на хартия, защото майка ми беше много важна за мен, но дали написването ѝ ме облекчи? Ако съм имала такова намерение, значи не се е получило. Скръбта не е намаляла.  Книгата ми показа, че не съм сама. Получавам много писма от жени, който са се припознали в образа на Бланка, в нейната самота, в нейния поход към свободата и любовта.

Вашата връзка беше сложна и доста бурна.

Така е с всяка голяма любов, особено между темпераментни хора като мен и майка ми. Мисля, че няма безоблачна любов. Или си на седмото небе или си в ада. Връзката между майка и дъщеря е сложна и проблемна, защото е любов, почиваща на доверието и зависимостта на детето от майката, а децата са много уязвими и манипулируеми.

Казваш, че краят на детството ти е дошъл със смъртта на майка ти?

За хората, които живеят в страни без войни или глад, детството трае по-дълго. Аз бях на 40, когато майка ми почина, и докато тя беше жива, в известен смисъл бях още дете, защото се чувствах защитена и в безопасност.

Пишеш, че „лекотата е вид елегантност“, но в „И това ще мине” трагедията винаги е наблизо.

Исках да намеря баланса между трагизма на смъртта и животът, който продължава въпреки всичко. Безгрижието е моят начин да преглътна скръбта и мъката. Лекомислието ми помага да се справя с емоциите. Опитвам се да гледам на всичко от положителната страна – слънцето грее, имаме храна на масата, децата са здрави и животът продължава. Не е толкова лесно, колкото си мислят хората. Има опасност безгрижието да се превърне в  егоизъм, който наранява близките ти.

Може ли на книгата да се гледа като на опит да се илюстрират социалните класи?

Да, макар че не беше замислена така. Майка ми беше част от „Gauche Divine“, барселонско движение на леви интелектуалци и артисти,  което се противопоставяше на режима на Франко през 60-те. Това бяха хора от каталонската буржоазия, които нямаха финансови проблеми или ако имаха,  никога не говореха за тях.

Оттам идват и сравненията с  Франсоаз Саган?

Наистина става дума за един и същ свят: буржоазията,  лекомислието,  любовните истории, които не вървят както трябва.  Има доста прилики.

Ще мине ли и това, както твърди заглавието?

Тъгата остава, но се научаваш да живееш с нея. Има дни, в които майка ми ми липсва ужасно, има и такива, в които ми липсва по-малко. Но никога не минава. И това е нещо добро. Страданието означава, че любовта е била голяма, а това е невероятна привилегия. Нещата се губят, хората умират, но любовта остава завинаги.