Ланджев е сценарист в хитови български сериали като „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Революция Z“ и „Фамилията“. Автор е на няколко книги, доктор по руска литература, университетски преподавател.

Наградата „Златна четка“ за оформление на книга отиде при художника Стефан Касъров.

Вечерта на откриването продължи с концерт на Теодосий Спасов, Мира Кацарова и Орлин Павлов.

17-тото издaниe на „Пловдив чете“ се провежда от 10 до 16 юни. Домакин и организатор е пловдивското издателство „Жанет 45“ със съдействието на Община Пловдив Министерството на културата, НБ „Ивана Вазов“ – Пловдив, Асоциация „Българска книга“.

По време на фестивала се избира и Читател на годината в няколко възрастови категории (от 5 до 105 години). Раздават се и годишните Национални награди в областта на литературата „Христо Г. Данов“.

В „Пловдив чете“ предстоят срещи и дискусии с български и чуждестранни писатели от Холандия, Румъния, Испания. Освен литературни срещи, ателиета, обучения и дискусии за първи път в рамките на „Пловдив чете“ ще се проведе и лятна читалня на открито в Цар-Симеоновата градина. По време на форума в града ще се събират книги и за инициативата на „Жанет 45“ – пътуващите сандъчета на „Пловдив чете“. След като се оформят 10 такива, те ще тръгнат на пътешествие между училища, читалища и градини, за да имат повече деца достъп до интересни книги.

Гръмката новина, че някой е дръзнал да преведе „Под игото“ на шльокавица, веднага роди вълна от недоволство. Разбрали-недоразбрали идеята на издателите, десетки грамотни и малограмотни фейсбук потребители се превърнаха в „борци“ за чиста и свята славянска писменост. От „Жанет 45“ разкриха замисъла си чрез специален клип и онлайн платформа www.podigoto.bg.

„Дръзнахме да предложим словото на Вазов, преобразено в тази нелепа писменост – шльокавицата, за да покажем, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни, за българската култура“, обясниха издателите.

Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.

Милен Русков (1966) е автор на още три романа:

„Възвишение“ (2011), „Захвърлен в природата“ (2008) и „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004). Той е носител на повечето големи български литературни награди, както и на Европейската награда за литература (2014) за романа си „Възвишение“.

„Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си“, пише авторката. И допълва: „Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни – как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се вгорчи не само нейният живот нататък, но и животът на всичките й роднини; или как Пушкин сто и петдесет след гибелта си бе впрегнат в рекламната кампания на перестройката из Европа; или как новите руснаци в зората на демокрацията стъпиха на българска земя…Накратко. Главният персонаж в тази книга е времето – календарно, историческо, нощно. Вълчата Богородица зададе тоналността – онова състояние на душевен сумрак, което продължава да оплита душите ни, и какво ли би могло да ни помогне, освен известна ирония.“

Книгата ще бъде представена в Сливен на 14 март, вторник, от 17:30 часа в библиотека „Зора“ (бул.“Хаджи Димитър“ 1). На следващия ден – 15 март, е представянето на „Вълча Богородица“ в Бургас – Дом на писателя (ул.“Вола“1), 18:00 часа.

Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов – превода. Междувременно започва да пише и проза.

Издала е романите „Черни лалета за Кант“, „Къщата с ангелите“, „Кирка и сънищата“. Последните й две книги –„Банално“ и „Вълча Богородица“ – са сборници с разкази. „Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея“, казва за тях авторката.

Това пише за новата си книга поетесата Божана Апостолова. „Книга за смъртта, която е около нас и в нас“, казва Силвия Чолева. „Книга отвъд предела, която връща значението на най-високото изкуство – познанието да се обичаме и да си казваме това непрекъснато, с разбирането, че смъртта наистина всеки миг може да превърне във вечна всяка наша раздяла, дори когато тя е за десет минути“, отбелязва Йордан Вечлев.

„Написах книгата на един дъх – стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!“, споделя Божана.

От книгата „За теб“

Р А З П О З Н А В А Н Е

Ще стоя на ръба на душата ти,
за да съм с тебе.
Не е важно за мен
колко те има и колко те няма
в бита ни за двама.
Не е важно за мен
дали ти си човекът
в отсъствие на съвършенството.
Любовта ми е дошла за тебе.
И толкоз.

Р А З Г О В О Р

Стоя до възглавницата му
с лъжица в ръка.
– Отвори уста, казвам, моля те,
на болестта ти й трябва силна храна.
А той, излязъл от дълбокото:
– За какво ми е храна,
щом синът ми е до мене?

И З С Т Р А Д А Н О

Синът ми
седи с часове до леглото
на болния си,
безмълвен баща.
„Дишаме си заедно“ –
написа на другия ден.
И обобщи
с изстрадано прозрение:
„Бащите никога не си отиват,
отиват си синовете,
за да станат нечии бащи“.

О П А Ш К А Т А Н А С В Е Т Л И Н А Т А
(в отговор на Андрей Захариев)

Разбира се,
че животът си има началото и края.
Защо да мисли за това?
Все имаше нещо да върши
и почти никога не излизаше
от затвора на битието.
…Но веднъж…
(а това беше първият път)
стъпките му се загубиха
в ритъма на несъответствията.
И чак тогава
срасналите се с бита му сетива
успяха да видят
как се изнизва
опашката на светлината.
Имаше само миг да каже „Обичам те“.
Мракът вече захлупваше сърцето му.
Бог го чу.

Д О Т Е Б С Ъ М

Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
…За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

Л Ю Б О В Т А

Има неговото име.
Изричаш го.
Присвива те под лъжичката.
Трепериш.
Вече си на пръсти.
И се хвърляш в обятията й.
Без да мислиш.

* * *
Въздухът ми тежи
повече от самотата.
Тръгвам.

„Писането на Росен Карамфилов е екстремно – в тягата си както към любовта, така и към смъртта. Опит да се стигне докрай и от този край да се говори много лично и болезнено. Осмеляваща се книга“, казва за стихосбирката „Церебрална поезия“ писателят Георги Господинов, който е неин редактор.

„В къщата от думи слабостта е сила, нощта дими от цигари и нажежени влюбени, болката е осезаема и гробището е наблизо. Но в бялото между редовете наднича животът“, допълва Стефан Иванов.

„Стихосбирката „Церебрална поезия“ отваря порти към отвъдния вътрешен свят на Росен Карамфилов, който съществува тук и сега. Който е рай и ад едновременно. Който е белязан от отсъствие, любов и много музика. В най-добрата си до момента книга Росен Карамфилов е застинал в наелектризирания въздух на поетиката си и в същото време пада към небето. Откъдето идва“, отбелязва Иван Димитров.

Цъфти без мен
щом можеш, Розо!

Свободата е твоя
самотата – наша.

Фотограф: Теодора Дупаринова

Росен Карамфилов е роден на 20.11.1992 в София. Средното си образование завършва във Втора немска гимназия. В продължение на една година живее във Виена, където учи сравнително литературознание.

Понастоящем е студент в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на книгите „Орелът и детето“ (2011), „Стерео тишина“ (2013) и „Колене“ (2014) . През 2014 печели наградите „Рашко Сугарев“ и „Добромир Тонев“.

Романът му „Колене“ представя България на фестивала на дебютните романисти в Будапеща през 2015. Негови стихотворения са публикувани на английски, турски и италиански. Превежда поезия от немски език.

Росен е и най-младият поет, включен в американската Антология на българската поезия – проект на издателство ACCENTS PUBLISHING.

„Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната си тоналност. Тематичните посоки на лирическите внушения са свързани с интензивността на вътрешния живот, с дълбокото вглеждане в природното и цивилизационното битие, с дължимото към човешкото – любов, приятелство, съпричастие“, казва доц. Владимир Янев, който ще представи книгата на премиерата.

Из „Загледан в близките неща“

ВЪЗДИШКА
на Албена и Красимир

Как да кажа, че полегнал с мислите си,
върху седем хълма съм живял!
Пада слънцето във гърлото на най-далечния,
там, където вечер те е страх да минеш,
пада и във вътрешния двор на „Ламартин“,
на върха на кулата с часовника
пръста си убожда,
пада,
пада,
пада…
Колко ли слънца минават денем тук?!
Совата на времето прелита и присяда
върху шапката на Златювата къща.
Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!
Можеш в него всичко да си мислиш
и да си измисляш,
можеш да си ти и да не бъдеш –
                                      никой няма да познае.
Толкова градът е вечен
и безгрижен,
толкова полето е заслушано във птиците,
че дори да минеш сам по пътя на живота,
няма да се чувстваш сам.

„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения… Чувства се истинското, което ме радва.“
Валери Петров

„Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни провидчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения.“
Петър Анастасов

„Всепроникващата сетивност разрушава условните връзки между човека и света. Така човекът е повече себе си и по-малко това, в което го превърна стандартизацията на живота.
Иван Странджев не търси еднозначни отговори. Достатъчно е да сподели, а по този начин и да изпита пред съда на мисълта есенните превъплъщения на своята душа. Да предусетим призваната й самота, която кара човека да се чувства различен. Това не е самодостатъчност, а полет на духа!“
Здравко Дечев

АВТОРЪТ

Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в Пловдив.
Две години учи българска филология в СУ „Климент Охридски”, след това завършва театрознание и драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1980).
Бил е главен специалист във „Фонд 13 века България” и в НБ „Иван Вазов”.
Бил е също рекламист и издател.
Работил е във вестници, списания, банка, приватизационен фонд, Международен панаир – Пловдив.
Автор е на няколко стихосбирки, както и на пиеси, играни на различни български сцени.
Носител е на редица литературни отличия.

Това е петата стихосбирка на писателя след „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007).

Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде. Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света.

Ето как съобщи новината за книгата си самият Георги Господинов на страницата си във Фейсбук:

„Днес е хубав ден за съобщаване. За тези, които чакаха, и за онези, които не – книгата със стихове „Там, където не сме“ е турена под печат. На 18 април, в понеделник, ще си тръгне по пътя, първо в добрите книжарници, както се казва. Стана така, че излиза точно 20 години след Черешата на един народ и почти 10 след Балади и разпади, така че поне не съм досаждал много. Прилагам това мълчание като алиби за стотината страници тук, работи писани и мълчани в последните десет и повече години. Корицата е на Яна Левиева, шосе или шапка, снимката вътре е на Яна Лозева, издателството, разбира се, е Жанет 45. А за останалото си поемам вината:) Благодаря на Н.Р., М.Б., Д.К. и Е.Й., които четоха с добро око. Ще съобщя имената им на премиерата, да не бъдат хейтнати отсега.“

„Тук и сега“ е разказ от първо лице за реални събития, станали част от националната ни политика по време на прехода; за взаимоотношения власт и национални медии.

В мемоарната си книга Мистър Панорама представя неизвестни досега детайли от създаването на най-успешното предаване на БНТ, дълги години водещо телевизионните класации, получило престижни отличия за телевизионна журналистика.

Модератор ще бъде Невена Андонова, лице от „Дрийм Тийма“ на „Панорама“, журналист, сценарист и филмов продуцент.

________________________________________
Иван Гарелов е популярен български журналист и телевизионен водещ. Роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец, Област Пазарджик. През 1967 г. завършва Софийски университет „Климент Охридски” със специалност журналистика. Работи във вестник „Народна младеж” (1968-1969), в БТА (1970-1973). През 1973 г. започва работа в БНТ като редактор, зам.-главен редактор и директор „Новини и актуални предавания”, продуцент. Дълги години е водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване „Панорама”. В БНТ създава и популярните за времето си вечерни публицистични предавания „Екип 4” и „След новините”. От 2000 г. за кратко е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания”.

От 1990 до 2001 година е телевизионен водещ на всички изборни студиа (ефири).
Автор на много документални филми от „горещите точки“ на планетата, между които „Гърция без пагони“, „Атила срещу Афродита“, „Къде сте, д-р Терпи?“, „Не забравяйте Бейрут“, „Ахмед“, „Интифада“ и др.
Издал е публицистичните книги: „Идвам от Израел“, „Атила срещу Афродита“, „Гърция без пагони“ и „Недалеч и неотдавна“.

Многократно е бил обявяван за „Най-добър журналист“ и „Най-добър телевизионен водещ“. Интервюирал е световно известни политически дейци като: Лех Валенса, Вацлав Хавел, Ясер Арафат, Ицхак Шамир, Шимон Перес, Андреас Папандреу, Константинос Караманлис, Мелина Меркури, Архиепископ Макариос, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и много други.

На 33 години е награден с орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.

През 2012 създава сайта www.garelov.com, който бързо набра аудитория и е един от най-популярните и коментирани в социалната мрежа facebook.

Личен живот:
Гарелов е женен за журналиста от БНР Донка Стамболийска и има две деца – редактора, преводача и кинокритик Калина Гарелова и Стефан, който се занимава с политология.

Известен е с фразата „Часът и мястото на срещата са известни”.

Книгата „Разумът на съня“ със 100 миниатюри и 100 рисунки от Иван Кулеков ще бъде представена на 4 февруари от 18 ч. в Студио 1 на Радио Пловдив, съобщиха от издателство „Жанет 45“.

Сънувам, че

Вземам кухненския нож и си отрязвам
един пръст.
Най-после и аз имам нещо свое.
Останалото ми тяло е ничие.

Сънувам, че

Един ден ни се явява Мойсей и ни казва:
„Сега ние сме роби, но ще вървим
четиридесет години през пустинята
и ще станем свободни роби“.
Човекът се оказа пророк.

Сънувам, че

След като пристигаме в Обетованата земя,
продължаваме да вървим още
четиридесет години.
Стигаме края на пътя и виждаме, че той е
без изход.
Изходът е в началото на пътя,
но ако се върнем назад,
това би обезсмислило всичките ни усилия,
целия ни живот.
С Божия помощ намираме Соломоново
решение и продължаваме да вървим.
На място.

Мисля, че

Едва се наканих да посрещна Нова година
като хората.
Отидох в Двореца на културата. Там в две
големи зали имаше маси, отрупани с храна
и напитки, свиреха оркестри, светлините
пулсираха в ритъма на музиката.
Залите бяха празни.
Между тях по свързващия ги тесен коридор
панически сновяха хиляди голи гърбове и
лачени обувки, хлъзгаха се по разплисканото
шампанско и изплютите дъвки, блъскаха
се на живот и смърт, разминаваха се като
мравки едни върху други, в задухата,
напоена с парфюми и псувни, запотените им
лица се стичаха като парафинени свещи.
Скоро и аз се убедих, че хубавото е там,
където ме няма, и просто изчезнах.

Авторът за себе си:

Роден съм на 28 април 1951г. в с. Хирево. Селото го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света – комплекс за малоценност. Затова и целият ми живот преминава в опити за преодоляване на този комплекс: на 16 години публикувах първата си карикатура, завърших българска филология и философия в Софийския университет, говорих 16 години по националното радио, още 17 години се показвах по телевизията, публикувах 6 сатирични книги в България, 2 – в Италия, 1-а в Унгария, превеждаха ме на всички европейски езици (сборникът източноевропейска проза “DESCRIPTION OF A STRUGGLE” беше издаден в Англия и САЩ), написах 10 сценария за анимационни филми (един от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк), направих 2 фотоизложби, снимах видеорепортажи от Китайската стена и с. Вълчи дол, покланях се на театрални премиери в Народния,Сатиричния и Младежкия театри, бях кандидат за президент на Република България…

И в резултат на всичко това комплексът ми за малоценност стана още по-голям. Затова където и да ме потърсите – в литературата, театъра, телевизията, в България или в чужбина – мене ме няма.