На 88-годишна възраст почина известният германски писател и драматург Зигфрид Ленц. Той е издъхнал в Хамбург, заобиколен от семейството си, съобщиха от издателството „Хофман и Кампе“.

Ленц е смятан за един от най-четените представители на следвоенната немска литература.

Роден е в Люк, Източна Прусия, на 17 март 1926 година в семейството на митнически чиновник. Още като ученик е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на Втората световна война следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник „Ди Велт“.

Още първият роман на Зигфрид Ленц „Имаше ястреби в небето“ (1951) е посрещнат с интерес. Това му дава възможност да премине на свободна практика и да предприеме пътуване в Африка (Кения).

Писателят става член на литературното сдружение „Група 47“ и заедно с Гюнтер Грас подкрепя Германската социалистическа партия
и източната политика на Вили Бранд. Следват романите „Дуел със сянката“ (1953), „Мъжът сред потока“ (1967), „Хляб и зрелища“ (1959) и „Градски разговори“ (1963). Особено висока оценка и световен успех му донася романът „Час по немски“ (1968). Следващите му романи са „Образецът“ (1973), „Музей на родния край“ (1978), „Загубата“ (1981), „Учебен плац“ (1985), „Звукова проба“ (1990), „Бунтуването“ (1994), „Наследството на Арне“ (1999) и „Бюро за намерени вещи“ (2003).

Творбите на Ленц са преведени на 30 езика и издадени в тираж над 25 милиона бройки. Писателят е удостоен с редица отличия, между които литературните награди „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1962), „Герхарт Хауптман“ (1970), „Андреас Грифиус“ (1979), „Томас Ман“ на град Любек (1984), „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1987), „Жан Паул“ на провинция Бавария (1995) и „Самуел Богумил Линде“ (1998), както и наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1999).