„Скъпи приятели, в началото на тази учебна година в нашата детска градина започнахме кампания под надслов „Голямото четене за малките“, която има за цел да запознава децата от различните възрастови групи с подходящи за възрастта им литературни произведения извън предвидените по програма, да събуди от рано интереса им към четенето и да ги зарази завинаги с магията на книгите. Желанието ни е да създадем и богата библиотека с книги за деца, като стимулираме родителите да заемат книги от тази библиотека и да четат на децата си вкъщи. За тази цел се обръщаме към колеги, приятели, родители, баби и дядовци да подарят на детската ни градина по една книжка с детски приказки – ако това е книга от тяхното детство, би било още по-добре. Обръщам се и към вас, приятели – ако някой има желание да ни изпрати книга с приказки, ще сме много щастливи и благодарни! Адресът ни е – ОДЗ „Тракийче“ гр. Нова Загора ж.к. „Загоре“, пощенски код – 8900. Благодаря ви!“

Едно цвете и един стих струват много повече и от най-скъпия парфюм или диамантена огърлица. Жените знаят защо. И не е нужно да е 14 февруари или 8 март, за да бъдат подарявани.

Предлагаме ви няколко стихотворения, които рисуват мистичната женска душа. Техен автор е поетесата Златина Великова. Илюстрациите са на Христомир Великов.

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици,
понесли на крилете си света,
наказани до болка да обичат,
осъдени на вечна самота.

***

КАТО КАМЪК В ОБУВКАТА,
като трънче в петата
непрестанно
напомняш за себе си.

Ще ми писне.
Ще взема метлата.
Ще прогоня далече
всякакви спомени.

Ще захлопна вратата.
Ще затворя прозореца.
Ще изтупам трохите
и ще седна на чисто.

Ще облегна чело
от самотата преситена
и ще те повикам …
от Нищото.

***

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

***

ДЪЛГО ТЪРСИХ каква е вината ми
и се чудех къде ли сгреших.
Бях щедра , добра и прощаваща.
Бях опора , усмивка и стих.
Търпеливо те чаках на прага.
Ти потегляше някъде сам.
Пак проблеми. Досадната работа.
Твоят свят, за който не трябва да знам.
Упорствах и търсех пролука.
Предложих ти сигурност, дом …
Чаках отвън да почукаш
и при мен да намериш подслон .
Исках само да чувам смеха ти,
да ме галят две нежни ръце
и когато до тебе се сгуша.
да усещам , че имам криле.
Да ме топлиш, закриляш и пазиш.
Да ми бъдеш във тъмното фар.
Към мене ръце да протягаш.
Да съм огън. И хляб. И олтар.
Аз не исках клетви любовни.
Исках само да бъдеш щастлив.
И, стоплен от моята обич,
да си горд, да си силен и жив.

Дълго търсих каква е вината ми
и защо си отиде от мен.

Получил си дар неочаквано –
незаслужен и затуй неценен.

***

ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА
 
Обещах ти, че няма
да се влюбя във тебе.
Обеща да играем
уж невинна игра.
Само секс, без задръжки,
и без капка съмнение,
че всичко ще свършва
щом свърши нощта.

Че няма да помня,
да мисля, да чувствам.
Ти няма да шепнеш
мойто име в съня.
Без никаква обич-
само ласки изкусни.
Играта ще свършва
щом свърши нощта.

Преброени ще бъдат
тези мигове с тебе.
Просто кратка отбивка,
но пътят е друг.
Ти ще търсиш жената
на твоето утре,
а аз ще се върна
при  дом и съпруг.

И ето че свършват
часовете броени.
И ти уж си тръгваш
след твойта мечта.
Но нещо ни връща-
теб при мен, мен при тебе.
Играта не свършва,
а свърши нощта.

***

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

                          „…но никога  деца не ражда
                               голямата любов.“- Петър Алипиев

Голямата любов гнезда не вие.
Тя вечно към простора се стреми.
Не е уют, а огнена стихия
и  покрив са й всичките звезди.

Голямата любов деца не ражда.
Тя ражда стихове, картини и мечти.
Без нея сме умиращи от жажда,    
животът е руини и сълзи.

Голямата любов ръжда не хваща.
Докрай усещаш нежния й зов.
Затуй наливам с вино  пълна чаша –
да пием  за голямата любов!

***

НАРИСУВАЙ МИ ЛЮБОВ

Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудия танц на снежинките в мрака!
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него той отново ни чака!

Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче!
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано!

Нарисувай ми още онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени!

Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени!

Недей да рисуваш гари и влакове,
нито пък сълзи и тъжни раздели
и думи нечути, отнесени с вятъра!
Нарисувай ми нежност, любов и споделяне!

***

НЕ ИДВАЙ САМО нощем във съня ми,
когато цялата земя притихне
и птиците в гнездата са заспали,
и влюбени си шепнат полуистини!

Не идвай само нощем във съня ми,
когато съм божествено красива,
с коси от злато  –  волно разпиляни
и двамата сме щедри и щастливи!

Ела при мен, когато имам нужда
глава на твойто рамо да облегна,
а ти  –  ранен от свои и от чужди,
ръка за малко обич си протегнал!

Ела!

***

ОНАЗИ ЛЮБОВ НЕСБЪДНАТА
цял живот по петите ми ходи.
Като кост ми засяда на гърлото-
да я преглътна не мога.

Все ме пресреща на ъгъла
като циганче гуреливо-
уж си протяга ръката,
а лукаво ми се присмива.

Вече толкова много години
на възел душата ми връзва.
Не й ли се свърши горивото?
Как ли не й омръзва?

Като трън в пета се забива.
Нахално ръкава ми дърпа.
Като репей е прилепчива
и от нея няма оттърване.

Всякакви други любови
ми се случиха и отминаха,
а онази любов несбъдната
все не иска да си отива.

***

ПРИКАЗКА

Една автобусна спирка.
Една невинна лъжа.
Момиче с очета на тигърче,
с вирната гордо глава.
Едно фатално привличане.
Лудият танц по снега.
Опасно и страстно обичане
под тъмния шал на нощта.
Онази наша история.
Онзи прашен таван.
Писмата, писани с молив.
Онзи паднал Икар.
Онази ужасна гара.
Онзи далечен град.
Онези – снежните стълби
към един нереален свят.
Онова диво тичане
с боси крака под дъжда.
Онзи букет от люляци.
Онази китара в нощта.
Онази пиеса, в която
Белият мим ни застла
Приказно – звездна постеля
с всички звезди на света.
Всичко при тебе ме връща.
Всичко те води към мен.
Ето  ни – пак сме си същите
като в онзи – първия ден.
Жена, но с очета на тигърче
и пораснало вече момче
живеем във своята приказка
с вплетени жадни ръце.

Златина Великова е родена на 6 ноември 1964 година в гр. Нова Загора. Завършила специалност Предучилищна педагогика в Пловдивския университет. Живее и работи в Нова Загора като директор на детско заведение. Издала е стихосбирките „Следа върху камък“ (2002), „Ще те повикам и от нищото“ (2004), „Разпиляна нежност“ – хайку (2004), „Живея като чучулигите“ (2006), „Като дива река“ (2014).

Зададе ли се годишнина от смъртта или рождението на Левски това е най-споделяното стихотворение в социалните мрежи. „Писмо до Левски“ е написано през 2002 г. Негов автор е поетесата Златина Великова.

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава БееМВе.

На „пътя към Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.