Значиииии, четат ли много у нас, как е с книгите.

Слушам бордяшки изказвания от писатели като Георги Господинов и кой ли не, че се увеличавали продажбите на книги.

У нас нормалния тираж за книга е 1000 бройки. При 3000 вече се смята за бестселър. Бестселърите са рядкост.

И сега чета как излязъл романът „Семейна гробница”, продължение на „Мъжът от съседния гроб” на Катарина Масети шведска писателка. Първият роман е продаден в 450 000 тираж там. „Швеците“ са 9 млн. Повод за размисъл – дали у нас читателите са тъпи или писателите? Или и двете?

Или швеците са тъпи – роман с любовна история и житейски премеждия между библиотекарка и кравар. У нас кравар се смята за срамна работа, проста.

Се си мисля, че каквито читателите, такива и писателите. И обратно.

Малко встрани от темата, ама да кажа защо ги наричам „швеците“.

Един нашенски селскостопански деятел навремето го пратили да изучава северното стопанство. Седял в Швеция, гледал, видял кой знае какво по телевизията и като се върнал, първите му думи, като се срещнал с Пенчо Кубадински да сподели впечатления, били „Ей, Пенчо, туй швеците са ибат голи, бе“. От Пенчо Кубадински го знам. Той бил голям приятел с Емилиян Станев и му знаеше творчеството почти наизуст, разказваше, преразказваше. Пенчо читател, не писател.

Сега с Фейсбук писатели много станахме, ама не четем.

Радичков казваше „Сега всички искат да говорят, никой не иска да слуша“.