На второ място е Георги Господинов с 11 заглавия и 1000 вземания, следват Людмила Филипова с 10 заглавия и 982 вземания, Иво Сиромахов с 13 заглавия и 838 вземания, Владимир Зарев със 17 заглавия и 672 вземания.

Данните бяха огласени на церемонията по награждаването на отличените с приза „Читател на годината 2015“.

Половин милион граждани са взели книги от Столичната библиотека през миналата година. За 2015-а новите книги в Столичната библиотека са 18000, а общо са над 1 милион, посочи столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Отличените читатели ще имат възможност да посетят Европарламента по инициатива на евродепутатката Мария Габриел, която стои зад кампанията „Читател на годината“.

Ето и наградените абонати на Столична библиотека в различните категории:

Най-активен читател-доброволец – Мариета Найдова
Виртуален читател – Мила Григорова
Четящо семейство – сем. Фридман
Четящ тийнейджър  – Диана Нанева
Три специални награди на библиотекарите за Анита Накова, Владимир Пентиев и Людмила и Атанас Трифонови
Читател на годината – Стефан Мавров

Регионалните библиотеки в страната също излъчиха своите читатели на годината:

1.  Благоевград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ДИМИТЪР ТАЛЕВ” – Христина Танева

2.   Бургас РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕЙО КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ”- Люба Шекерова

3.  Варна РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ”-Марина Стоилова

4. Велико Търново РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”П.Р.СЛАВЕЙКОВ”- Мариела    Ганева

5.  Видин РЕГИОНАЛНА  БИБЛИОТЕКА “МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ” –Миглена Николова

6.  Габрово РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “АПРИЛОВ – ПАЛАУЗОВ” – Севда Йонкова

7. Добрич  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “ДОРА ГАБЕ” – Галин Иванов Иванов

8. Кюстендил РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА”ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ” – Катя Кашукеева

9. Кърджали  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Н. Й. ВАПЦАРОВ” – Димитър Савов

10. Монтана РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ГЕО МИЛЕВ”- Радка Върбанова Костадинова

11. Пазарджик РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” – Даримир Стоянов Генев

12. Плевен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ” – Владислава Царева

13. Пловдив РЕГИОНАЛНА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ” – Станислава Георгиева

14. Разград РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПРОФ. БОЯН ПЕНЕВ” – Живка Николова

15. Русе РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” – Зорница Сидова

16. Силистра – РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ” – Наталия Бабаяшева

17. Сливен РЕГОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – Грета Даринова Петкова

18. Смолян  РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ” –Десислава Христова

19. Стара Загора РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ” – Нестор Димитров Несторов

20. Търговище РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕТЪР СТЪПОВ” – Мариела Мариянова Петкова

21. Хасково РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ”-Лина Райкова

22. Шумен РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ” – Дамян Райчев Кичуков

23. Ямбол РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „Г.С.РАКОВСКИ” – Даниела Петрова Димитрова

„Лола – секс, мусака и революции” е първата книга на журналистката от в. „24 часа”. Освен кореспонденции от Европа тя публикува и всяка седмица фейлетони под псевдонима Лола Монтескьо. Името е комбинация между Лола Монтес – прочута танцьорка и любовница на баварския крал Лудвиг I (в чиито нозе сърцата си полагат още прусакът Фридрих Вилхелм IV, цар Николай I, Дюма-син, Ференц Лист…), и барон Монтескьо – един от бащите на съвременната социология, политолог и виден просветител от XVIII век.

Изданието събира фейлетони и къси разкази, посветени на две теми – съвременната жена и политиката.

Няма начин дамите да не са попадали в някоя от абсурдно-забавните ситуации, описани така увлекателно от Лола – хем са преувеличени и иронизирани, хем звучат толкова познато и достоверно, че имате чувството, че описват именно вашето ежедневие.

Езикът е шеговит, изпълнен с множество възклицания, образен и жив. Темите са много – от варенето на лютеница до фейсбук, от секса до гледането на деца, от шкембе чорбата до „Шанел 5”. И всичко това е пречупено през погледа на съвременната жена, която е едновременно страхотна домакиня, майка, сексапилна съпруга, успешна бизнес дама, активна и отговорна гражданка, спортистка и какво ли още не, а във всяка от ролите си е прсото безупречна. И защото няма как по-добре да бъде описана тя, ви предлагаме цитат от книгата:

Вкъщи всички още спят. Тегля си един 8-секунден душ, по време на който успявам да се епилирам, ондулирам и масажирам.

Пазя си лака. Скачам в латексовия костюм и хуквам към кухнята. Врътвам една баница. Ей така, както баба ме е учила. Ми тъй де, те едно време по 10 деца са гледали и всяка сутрин баници са въртели над главите си, без да мрънкат. Докато баницата се пече, простирам дрехите, поправям крана в банята и отговарям на 18 имейла. 7 часът е, време е да вдигам любимите си мъже. Влизам първо в спалнята и лекичко запявам – арията на Кармен на два гласа. Собствен аранжимент с малко етномотиви, мъжът ми много го харесва. Пея му го всяка сутрин за събуждане освен в неделя. Тогава му танцувам танца на малките лебедчета от „Лебедово езеро“. Много е фин моят мъж, щастлива съм.

Принцът изръмжава нещо под завивките, а аз, ромолейки с медено гласче, му поднасям топла баничка, горещо кафе и сутрешния вестник. Миличкият, не може да си отвори още очичките, затова му преразказвам на бързо основните новини и най-интересните анализи. Прегледала съм ги по време на кроса някъде около „Банишора“.

В същото време в разказите и фейлетоните на Лола ще откриете и шеговити закачки с родни и чуждестранни политици. Бойко Борисов и Ким Чен Ун са само малка част от тях.

През сълзи от смях обаче, читателите ще открият много верни и точни описания не само на българската жена, но и на българина като цяло, на обстановката и бита в нашата мила родна страна.

Не случайно предговорът на книгата е написан от Иво Сиромахов. Двамата имат сходно чувство за хумор и често възприемат небивалите ситуации по подобен начин, надсмивайки се на абсурдите, които ги заобикалят ежедневно.

Книгата ще намерите в книжарниците и по вестникарски будки от 15 септември. Цената й е 7 лв.

Коя е Лола? – предговор!

В ръцете си държа книга от известен неизвестен автор. Кой не знае Лола Монтескьо, кой не е чувал за нея, кой не е чел фейлетоните й „24 часа”? И в същото време не се знае кой се крие зад тоя загадъчен псевдоним. Поне аз не зная.

Така че за мен тя е хем известна, хем неизвестна.

През един горещ юлски ден получих загадъчно обаждане от скрит номер. Гласът беше женски, с едно специфично френско „р“, на предполагаема възраст около… е, хайде сега, има ли някой, който може да определи възрастта на една жена само по телефонно обаждане… Представи се за Лола Монтескьо и ми предложи да напиша предговор за книгата й. Притесних се. Ами вижте, рекох, кой пише предговори в наши дни. Криза е, знаете, пък и не Ви познавам.

Достатъчно е да познавате текстовете ми, каза Лола. И ми затвори телефона.

Два дни по-късно, точно в полунощ на вратата ми позвъни куриер с черно домино и сив плащ и безмълвно ми подаде жълт плик. Вътре бяха текстовете на Лола Монтескьо.

И ето ме, чета фейлетоните на Лола, смея се на лафовете й, и като типичен българин завиждам. Как не ми е хрумнало на мен да напиша такива неща? Как не съм се сетил да погледна тази тема от такъв ъгъл?

Почнах да търся кусури, разбира се. Но не е лесно да намериш кусур в текстове, които са написани грамотно, остроумно и забавно.

След като затворих и последната страница на книгата, у мен се оформиха три хипотези за личността на Лола Монтескьо:

1. Сексистка – Лола Монтескьо е мъж. Не може да не сте чували теорията, че жените не умеят да пишат смешно, защото по принцип са несмешни и скучни същества, създадени с единствената мисия да стоят боси и бременни до печката. И да си траят там.

Тази хипотеза обаче е малко вероятна – около 15 процента, защото гласът по телефона със сигурност беше женски. Аз може да не мога да позная по гласа на каква възраст е, но пола няма как да сбъркам.

2. Конспиративна – Лола Монтескьо е масонка, илюминатка, агентка на няколко чужди разузнавания, рептилка и извънземна. Мисията й е да съсипе KLETA MAJKA BALGARIQ посредством злобни иронични текстове, които осмиват изконни патриотични ценности като ракията, лютеницата и Фики Стораро. И по този начин ни отдалечават от патриотичния идеал BALGARIQ NATRI MURETA!!!

Тази хипотеза е много вероятна, поне около 90 процента. И все пак имам известни съмнения. Ако наистина е такава, защо ще си губи времето в писане? Вместо да ни облъчва с ХААРП, да ни трови с кемтрейлс и да ни сипва ГМО в ушите, докато спим. Много по-ефективно е.

3. Псевдореалистична – зад псевдонима Лола Монтескьо се крие журналистката от вестник „24 часа“ Капка Тодорова.

Тази хипотеза е доста наивна и малко вероятна – около 0.1 процента. Аз познавам Капка Тодорова от времето, когато работехме заедно във вестник „24 часа“. Тя е сериозна, тиха, скромна, възпитана, ерудирана, стабилна, отнася се с уважение към възрастните хора, поздравява ги в асансьора, участва активно в планьорките. Не виждам основателна причина да залитне към лекия жанр, какъвто са фейлетоните.

В крайна сметка така и не разбрах коя е Лола Монтескьо.

Но това не е важно.

Важното е, че текстовете й са усмихнати и носят добро настроение.

Приятно четене!

Иво Сиромахов

На фона на поредните отчайващи резултати от изпитите на седмокласниците, обявени от МОН за най-слабия випуск от 6 години насам, Иво Сиромахов пусна във фейсбук един свой стар ироничен текст за това какво трябва да знаят учениците за българската литература.

Резултатите от матурите след 12-и клас показват, че с всяка изминала година литературата все повече затруднява българските ученици.

Тя буди у тях единствено стрес и депресия, така че най-добре е тотално да я изхвърлим от учебната програма. Убеден съм, че това мое предложение ще бъде посрещнато с възторг от родителите на всички ученици.Четенето е архаизъм, модерните хора нямат нужда от подобни отживелици.

Днес, в навечерието на новата учебна година предлагам на всички ученици едно кратко ръководство, което обобщава най-важните моменти в българската литература.

Най-ранните текстове в българското писмено творчество са надписите под мадарския конник. Досега те не са разчетени, но повечето археолози смятат, че смисълът е нещо от сорта „кур за мадарския конник”. Авторът е неизвестен, което е доказателство, че е българин. И до ден днешен всички български писатели са супернеизвестни.

След този надпис в литературата ни не се появява нищо съществено чак до епохата на Възраждането.

От нея трябва да споменем Васил Друмев и драмата му „Иванко, убиецът на Асеня”. Тая пиеса се разправя за разни неща, но те не са важни. Най-важното което трябва да запомните е, че Асеня не е жена.

Други интересни творци от тази епоха са Иван Вазов и Христо Ботев. Учениците често ги бъркат, затова ще ви науча как лесно и бързо да ги разпознавате. Много е просто – Вазов е с мустаци, а Ботев – с брада.

Единият е умрял, а другият също е умрял, но по-късно (проверете в google кой от двамата е по-късно).

Ботев е автор на 20 стихотворения. Има и едно писмо до жена му, известна като „Мила ми Венето”. Важно е да не се бърка с „Вила ми минето”, което е еротична народна песен от алкохолния край.

Вазов пък е написал „Под игото”. „Игото” е нещо като робство, ама по-гадно. Днес пък живеем в епоха, която може да се нарече „под егото” на министър-председателя.

Иван Вазов е написал и разказа „Една българка”. За неква бабичка, която никой не искал да прекара през реката. Но тя изскубнала един кол и сама се прекарала.

Важен автор от началото на века е Алеко. Той е не само хижа на Витоша, но и писател. Написал е „Бай Ганьо”. Там за Бай Ганьо Американеца, Бай Ганьо Африканеца и Бай Ганьо Българина, сещате ли се?

После Алеко го застрелват погрешка. Трябвало е да убият друг човек, но убили него. Това показва, че още тогава българските наемни убийци са били тотални некадърници. По същото време творят и Славейковите – Петко и Пенчо. Те са в някаква родствена връзка – единият май е баща, а другият – син (проверете в google кой от двамата какъв е). Има и друга версия, че са трима братя – Петко Славейков, Пенчо Славейков и Площад Славейков. Има сведения, че единият от тях е бил куц.

В началото на 20-ти век е имало и много поети. Например Яворов, който всъщност се казва Крачолов. Според мен „Крачолов” е много по-яко и запомнящо се от „Яворов”, но некви хора решили да го прекръстят. Той не можал да понесе тоя безсмислен възродителен процес, и се самоубил.

В следващите десетилетия в литературата не се случва нищо особено. Повечето автори пишат за българското село, а какво да се занимаваме с некви селяни? Типичен пример е Елин Пелин, който в разказа си „На нивата” пише за некви умрели крави сивушки. Той е автор и на разказа „Андрешко” – за един селянин, който се опитва да прецака данъчната система. Такова поведение е недопустимо, особено по време на валутен борд и финансова криза, затова този разказ е вреден. Най-запомнящото нещо в тая творба е изречението „Андрешко яростно шибаше конете в блатото”.

Подобни по звучене са и творбите на един друг селянин – Йордан Йовков (често учениците го бъркат с гимнастика Йордан Йовчев или с Йордан Йончев-Гъмзата, ама така е, децата са претрупани с излишна информация, горкичките, за какво им е тоя Йовков!)

Йордан Йовков е написал разказа „По жицата”. Нормално е – по негово време не имало уай-фай, целият интернет е минавал по жици, бахти и изостаналата държава. Обаче заглавието е подвеждащо – в разказа за съжаление не се говори нищо за информационните технологии, ами се разправя за някаква бяла лястовица. Някакъв селянин имал болна дъщеря и вместо да я пусне по клиничната пътека от здравната каса, той хуква да търси бяла лястовица, моля ви се. Какви са тия простотии!

Друг автор, който странно защо се изучава в училище, е Димитър Талев. Той е написал „Железният светилник” (проверете в google какво означава „светилник”, май е некъв вид лампа).

После са го пратили в лагер. И много правилно. Мястото на всички писатели е в концлагерите, тунеядци мръсни.

Най-дебелият български роман се казва „Тютюн”. По принцип дебелите романи са голямо зло – те стряскат дори само с вида си, камо ли да седнеш да ги четеш. Единственото им предимство е, че с тях можеш да си подпреш вратата, особено ако са с твърди корици. Та в „Тютюн” става дума за „Булгартабак” преди приватизацията. Ама няма смисъл да я четете – вътре не се казва нито кой е купил компанията, нито защо е толкова евтина. Само драми и въздишки.

Днес в България има около 2000 професионални писатели (колко са професионални е отделен въпрос), а заедно с пишещите в блогове и интернет-форуми броят им достига около 2 милиона. Така че може да се каже, че сме една от най-пишещите нации в света.

Но това не е повод за гордост. От писане файда няма. Вместо да копат или да строят магистрали и партии, те седнали да дращят, моля ви се. Това е безперспективно и неморално.

Общо-взето това е всичко, което трябва да знаете за българската литература, за да минавате за средноинтелигентни.

Повече не ви трябва.  

Текстът е публикуван във в. ”24 часа”, 10 септември 2011

Паулу Коелю е най-известният съвременен чужд писател у нас. Това показва изследване на читателските практики в България през 2014 г., направено от екип на проф.Александър Кьосев и агенция „Алфа рисърч“.

При проучванията през 2009 и 2006 г. номер едно по популярност у нас е бил Дан Браун, който сега остава на второ място. Прави впечатление, че към първите двама тази година се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни чужди автори у нас са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

Сред съвременните български автори най-известен продължава да бъде Стефан Цанев, следван от Валери Петров. През 2014 г. Иво Сиромахов е изпреварил по популярност Недялко Йорданов. В първата десетка попадат също Антон Дончев, Иван Вазов, Георги Господинов, Людмила Филипова, Алек Попов, Христо Ботев. Интересното е, че въпросът към участниците в анкетата е „Можете ли да назовете трима съвременни български автори (поети или писатели)?“, а част от тях са посочили Вазов, Ботев и Йовков.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37% – стойност, приблизително равна с тази от проучването през 2009 г. (36%). Над половината българи признават, че не са чели нищо от наш писател повече от една година.

Още от изследването:

Всеки трети не е отварял книга през 2014 г.

Харчим до 10 лв. за книги на месец

Книгата „7 жени“ е продължение на “Моят таен любовен живот” и ще бъде представена в 9 български града.

За да преодолее мъката от раздялата си с американката Скарлет, героят на Сиромахов тръгва да обикаля света и във всяка държава преживява нова любовна афера. Действието на романа се развива в Берлин, Брюксел, Москва, Пекин, Дубай, Скопие и София. А в сюжета са въвлечени и личности като Ангела Меркел, Жан Клод Юнкер, Владимир Путин и Роман Абрамович.

“7 жени” е една изключително забавна история за сблъсъка на съвременния българин със заобикалящия го свят. Издател е „Сиела“.

Турнето на Сиромахов започва от Плавдив на 15 април. Ето и целия маршрут.

15.04 – „Хеликон Пловдив Център“  от 17:00 ч.

17.04 – „Хеликон Бургас“ от  17:00 ч.

18.04 – „Хеликон Благоевград“ от 12:00 ч.

25.04 – „Хеликон Велико  Търново“ от 12:00 ч.

29.04 – „Хеликон Русе“ от  17:00 ч.

7.05 – „ Хеликон Стара Загора“ от  17:00 ч.

9.05 „Хеликон Шумен“ от   12 :00 ч.

13.05 „Хеликон Витоша“ от  17:00 ч.

16.05 „Хеликон Габрово“ от  12:00 ч.

Видео за книгата може да гледате ТУК

На 29 декември 1971 г. е роден Иво Сиромахов – сценарист, драматург и писател. Ето част от шегите, които е споделил със феновете си във Фейсбук през последния месец:

* Ако имате възможност да избирате дали да имате добра жена, или добра кола – какво ще изберете? Дизел или бензин?

* Внуците ни ги очаква тежко бъдеще – по тяхно време всички Login-и вече ще бъдат заети.

* Двата най-често задавани въпроса в едно семейство:
1. На кого говоря?
2. Кой те пита?

* Всеки път, когато една жена откаже секс на някой мъж, някъде на света се ражда една котка, която след десет години ще живее с нея.

* Най-срамното нещо във фейсбук е баба ти да ти лайкне снимките.

* Сексът е като футбола – най-много си мислят, че го разбират тези, които не го правят.

* Под всяко дърво свирка не става.

* Според статистиката 10 процента от депутатите са хомосексуалисти, а според общественото мнение – 100 процента.

* Всички мъже са еднакви. Но доходите им са различни.

* 2030 година:
– Кам, май лейди, кам, кам, май лейди, йор май бътърфлай, шуга бейби…
– Бабо, а не знаеш ли някакви други приспивни песнички?

* Политиците са като сперматозоиди – от милиони само един става човек.

* Според последното преброяване на населението коренните жители на София са сто хиляди. Останалите един милион и двеста хиляди са спам.

* Ако не напиеш навреме една жена, рискуваш завинаги да си останете приятели.

* Във фейсбук имаш над 300 приятели, на сватбата ти – 80, на рождения ти ден – 10. А когато имаш проблеми – само двама. И това са родителите ти.

* Чудесно е, че всички експерти по Кубрат Пулев днес са се превърнали в експерти по газопроводи, енергетика и геополитика. Велик народ сме.

В челната петица се нареждат също:

Стефан Цанев със 152 гласа

Токораз Исто – 125 гласа

Георги Господинов – 111 гласа

Ваня Щерева – 72 гласа

В изборите се включиха над 1200 души, като най-много са гласувалите в електронната форма – 350 души, съобщиха от библиотеката. На пунктове за гласуване най-активни бяха читателите, пуснали бюлетина пред книжарница „Хермес” на Главната улица. По-голяма част от участниците, дали своя глас, са ученици над 14 години и студенти, но интерес към избора проявиха и много хора на средна възраст включително и пенсионери.

Кампанията за любим съвременен български автор ще завърши със среща на автора победител и неговите почитатели в началото на месец ноември в Пловдивската народна библиотека. Чрез жребий ще бъдат избрани имената от гласувалите, които ще получат награди на срещата.

Иво Сиромахов

Междувременно Иво Сиромахов представи в “Шоуто на Слави” новата си книга, озаглавена “Моят таен любовен живот”. Той сподели, че в нея се разкриват любопитни подробности от тайния му любовен живот с американката Скарлет, която идва в България и се запознава с българските традиции – клане на прасе, митничарска сватба, абитуриентски бал, погребение и всякакви прояви, свързани с проливане на алкохол и кръв.

Сиромахов обясни, че това е неговата 13-та книга и по този повод е решил да направи официално представяне в 13 български града, което той определи като “национално литературно турне”. Градовете са Бургас, Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Сливен, Добрич, Шумен, Благоевград, Русе, Велико Търново, Кърджали, Варна и Габрово. Срещите с читателите ще се състоят в книжарниците “Хеликон”, а датите на гостуванията ще бъдат обявени в профила на Иво Сиромахов във фейсбук.