„Вълнувам се. Аз съм художник, който се захвана с писане, защото боите бяха по-скъпи от химикалките. И не само заради това. Но винаги съм рисувал“, написаТерзийски във Фейсбук. „Всъщност боите нямат значение. Думите и четките – когато ги овладееш до степен да не ги забелязваш (без да престават да ти носят наслада) – просто провеждат импулсите на душата. Чувствата, мислите, тайнствените видения, предчувстваните образи – през ръката – към произведението. Четките и думите са посредници на вълнението, което изпитваме и се стремим да въплътим в нещо друго. Картина. Повест. Понякога думите и четките създават сами извор на вълнение – несвързан с нищо друго, непредизвикан от нищо друго. Самите те. Аз съм художник, който пише. С думите правя това, което бих правил с четка. Но понякога го правя и с четка. Или по право – с перо и туш. И сега имам изложба. В четвъртък, в Ориндж, на Графа“, отправя поканата си Калин Терзийски.

Изложбата ще включва рисунки, които са били илюстрации на негови книги, както и „тъжни шедьоври на неговата рисуваческа самота“, както той сам определя творбите си. Писателят споделя, че е имал известни влияния от Гоя, Дьолакроа, Ван Гог и Хокусай.

С тази съвместна инициатива ще бъде отбелязан Денят на Земята – 22 април. Той се чества всяка година от над половин милиард души в цял свят и е своеобразно предупреждение към човечеството да е по-внимателно към крехката и уязвима околна среда на планетата.

На любими свои камъни са посветили стихове Пушкин, Байрон, Хайне. Руският поет бил голям ценител на камъните и вярвал че те ще му донесат щастие. Притежавал е два пръстена с изумруд и карнеол, с които е изобразен на портрет, нарисуван малко преди смъртта му.

Поети като Яворов, Смирненски, Гео Милев, Елисавета Багряна са използвали умело в творчеството си метафорите, свързани със скъпоценните камъни. С брилянтите се говори за нещо красиво, перлата се споменава от символистите като знак за нещо чисто и прекрасно. Кремъкът пък е камъкът, който се използва в поезията, когато се описва Балкана или силата и мъжеството на героите, разказват организаторите на изложбата.

Над 30 произведения на изкуството, подарени на Иван Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, ще бъдат подредени в

Изложбата “Обичаният Вазов” се открива на 5 февруари 2015 г. в 18 часа. С нея се поставя началото на националните чествания по повод 165 години от рождението на Патриарха на българската литература, съобщиха от Министерството на културата.

В експозицията са включени две платна на Мърквичка – картината “Македонка”, подарък от дружество “Чех”, както и портретът “Старец”, личен дар от художника.

Дело на Иван Мърквичка е и оригиналната илюстрация към поемата “В царството на самодивите” в Поздравителния адрес на „Славянска беседа”, връчен на Вазов за първия му юбилей.

Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през същата 1895 година.

Две картини – “Портрет на проф. Иван Д. Шишманов” и “Цветя”, са подарени на писателя от Елисавета Консулова през 1919 и 1920 г. Художничката е и Вазова снаха, женена за Борис Вазов, най-малкият брат на поета.

В изложбата са включени и барелеф на писателя от прочутия скулптор Андрей Николов, както и портрети от Петър Морозов, Жеко Спиридонов, Георги Черкезов.

Тук е и последният портрет на Вазов, рисуван от натура през 1916 г. от Георги Евстатиев. Има и уникални шаржове на Александър Добринов и Иван Славов от 1920 г.

“Морски пейзаж” от Евгения Шатц, “Ученик” от Георги Канели, “Курубаглар” от Петър Морозов и “Край морето” от Райко Алексиев са сред знаковите творби, които също ще бъдат показани на изложбата.

Интерес представляват и Поздравителните адреси до писателя, повечето от тях – истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков.

В изложбата “Обичаният Вазов” са включени и няколко уникални предмета. Сред тях е поръчаната специално във Виена сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на Вазовите творби. Гостите ще видят и сребърната мастилница с богинята на победата, подарена на Вазов в Пловдив за първия юбилей, както и менюто на „Юнион палас”, изработено от Стефан Баджов за втория юбилей.

Организатори на изложбата са Министерство на културата, Национален литературен музей, Къща музей „Иван Вазов” и галерия „Средец”.

Тя е част от честването на делото на Яков Крайков – първият български печатар, организирано съвместно от Община Кюстендил, Регионалния исторически музей в Кюстендил, Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Центъра за славянско-византийски проучвания и фондацията „Елена и Иван Дуйчеви“.

Сред седемте експоната, предоставени от ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, са Четвероевангелие, отпечатано от йеромонах Лаврентий в манастира „Йоан Предтеча“, близо до Букурещ, второ издание след 1582 г.; „Поучителни слова на Ефрем Сирин“, московско издание от 1667 г., както и екземпляр на първата новобългарска печатна книга „Неделникът“ на Софроний Врачански.

От фонда на Регионалния исторически музей са представени 18 старопечатни книги, сред които най-ранните са руски богослужебни – „Псалтир“ от 1718 г., „Месецослов“ от 1767 г., „Четвероевангелие“ от 1779 г., произведения с нравствено-поучителен характер като „Христоития“ на Райно Попович и възрожденски учебници, букварът „Начална книга за децата“ и „Начална аритметика“.

Представеното старопечатно книжно богатство в тази изложба е експонирано на фона на ценни възрожденски икони от фонда на Регионалния музей в Кюстендил.