Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 12. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове.

По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали.

За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.

Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 12. включително.

[wp_quiz id=“10737″]

Изтеглена беше и контролна тема: „Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено“ (Оскар Уайлд).

Общо 1423 студенти бяха подали заявление за явяване на изпита. Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова изрази надеждата си да се справят отлично с поставените задачи, да пишат спокойно, но и вдъхновено и да постигнат първата много голяма цел в живота си – да станат студенти в желаната от тях специалност в Софийския университет.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да изберат следните специалности:

„Философия”, „Философия” (на английски език), „Психология“, „Социология“, „Публична администрация“, „Културология“, „Библиотечно-информационни науки“, „Публични информационни системи“, „Комуникационен мениджмънт“, „Педагогика“, „Социални дейности“, „Неформално образование“, „Славянска филология“, „Българска филология“, „Балканистика“, „Румънска филология“, „Арменистика и кавказология“, „Предучилищна и начална училищна педагогика“, „Социална педагогика“, „Специална педагогика“, „Логопедия“, „Физическо възпитание и спорт“.

С изпит по български език и литература и с изпит по история на България бъдещите студенти могат да кандидатстват в специалност „Право“.

С изпит по български език и литература и с изпит по английски, френски, немски или испански език може да се кандидатства за специалност „Европеистика“, а с изпит по български език и литература и с изпит по английски, френски, немски, испански, италиански или руски език – в специалност „Регионално развитие и политика“.

Това съобщи пред „Телеграф“ просветният зам.-министър Диян Стаматов. От следващата учебна година изпитът по български език и литература ще се промени, като една от новостите вероятно ще е тази. Причината е, че в последните години децата се затрудняваха с архаични думи от разказите, които ведомството подбира за втория модул. Тази година хлапетата обясняваха, че не са разбрали думата „техникум“, макар такива да продължават да съществуват под името „професионална гимназия“.

„Преди да им дадем текста на Михаил Вешим, махнахме обръщението „другарю“. Сметнахме, че учениците ще се затруднят и с него. Имаме идея да поръчваме на съвременни наши автори да пишат такива кратки разкази и да ги използваме целенасочено за този изпит след седми клас. Ще им зададем критерии, като да не съдържат архаизми или рядко употребявани думи. Текстовете трябва да са весели и да грабнат вниманието на седмокласниците. Имаше една година, в която се падна изключително тъжен текст за възрастна жена с котки. Струва ни се, че такива са тежки за децата и не ги възприемат добре“, обясни Стаматов. Другата промяна ще бъде, че точките от двата модула на външното оценяване вече няма да се приравняват към шестобалната система. Тоест децата ще кандидатстват единствено с точките и баловете им ще бъдат по-прецизно изчислени. „Ще си намират правилното място според точките“, категоричен беше зам.-министърът.

Промяна се готви и за матурите. Още на поправителната сесия през септември ще бъдат въведени модули. Първите 20 въпроса ще са първи модул. Зрелостниците, които ще се явят, ще получат само тях. Когато отговорят, ще ги запечатат в плик и ще ги предадат на квесторите. После ще получат втория модул с другите тестови въпроси. Последният, трети модул ще е темата за съчинение.

През следващата учебна година промените в матурата вече няма да са само в нейната структура, а и в съдържанието. Ще бъдат вкарани повече задачи с практическа насоченост. Броят на затворените питания ще бъде сведен до минимум и верните отговори от тях няма да гарантират тройка. „Това ще се направи с цел да затрудним продажбата на отговори в деня на матурата“, обясни Стаматов.

Новият формат ще засегне и последния, 41-ви въпрос. Една от идеите е да се даде възможност на зрелостниците освен съчинение да пишат и есе на нелитературна тема. За пример зам.-министърът посочи изпитите по журналистика в Алма матер, където се пишат подобни есета. Другият възможен вариант е и дванадесетокласниците да пишат преразказ, както по-малките в седми клас.

Източник: peroto88.blogspot.bg

Точно същите трима автори се паднаха преди три години. Гео Милев бе изтеглен и през 2015 г.

Изпитът започна в 9.00 часа в зала 65 в Ректората. Заявления да се яват на него са подали 951 кандидат-студенти, съобщиха от университета.

Любомир Панайотов от Варна изтегли темата от вариант 1, по който кандидатите могат да изберат да пишат: „Вяра и лъжа в поемата „Септември“ на Гео Милев“

При избор на втората тема, която бе изтеглена от Виктор Иванов от София, кандидат-студентите трябва да съпоставят цитатите и да осмислят заложените в тях проблеми:

…питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей…

Иван Вазов „Де е България“

и

И ти си в мене – ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб…

Пейо Яворов, „Родина“

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова приветства кандидатите, пожела им успех и да покажат знанията си, както и че са достойни да се присъединят към академичната общност на Софийския университет. Председател на изпитната комисия е проф. Иван Иванов от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да учат в следните специалности на Софийския университет: Философия; Психология; Социология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Той започна в 9.00 часа в зала 65 в Ректората, а продължителността му е 4 астрономически часа. 986 кандидат-студенти са подали заявления за явяване. Петя Петкова от Бургас изтегли двата изпитни варианта. Първият е „Тегло и забрава в разказите на Елин Пелин”. При вторият трябва да се съпоставят цитатите:

„От днеска нататък българският род
история има и става народ!”
Иван Вазов, „Паисий”

и

„Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници?”
Никола Вапцаров, „История”.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова пожела на кандидат-студентите да представят по най-добър начин своите знания. Председател на изпитната комисия е доц. Паулина Стойчева от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Повечето родители, които чакаха децата си край университета, бяха на мнение, че по-лесната тема е за разказите на Елин Пелин.

С успешно издържан изпит по български език и литература кандидат-студентите могат да учат в следните специалности на Софийския университет:
Философия; Психология; Социология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Писменият изпит по журналистика има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.

Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет. Кандидат-студентите имат на разположение 3 астрономически часа.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване.

1197 кандидат-студенти можеха да избират между два варианта. Първият, който предизвика радостни възгласи, бе да пишат по темата „Човекът, домът и родът“ в повестта „Гераците“ на Елин Пелин. При втория трябваше да съпоставят цитатите: „В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде“ от стихотворението на Христо Ботев „Борба“ и „Докле е младост, всичко е шега; не хвърля сянка на сърце тъга; дори тъгата извор е на радост – докле е младост, ах, докле е младост!“ от „Докле е младост“ на Пенчо Славейков.

Темите бяха изтеглени в 9 ч. в 65-та аудитория на Ректората. Изпитът по български език и литература е писмен, с продължителност 4 астрономически часа и цели да провери какво е равнището на владеене на български език, както и литературните познания на зрелостниците.

Всеки от кандидат-студентите може да избира да работи по една от двете възможни задачи, съобщиха от вуза. Едната предвижда създаване на самостоятелен, аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретния автор от българската литература. При втория избор трябва да създадат самостоятелен текст с избрана от тях жанрова форма, който да се интерпретира по проблематиката, зададена чрез цитатите, които се падат.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем. Резултатите от изпита ще излязат до две седмици, обявиха от висшето училище.

Специалностите, за които кандидат-студентите могат да кандидатстват след успешно положен изпит по български език и литература, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Матурата по български език и литература се оказа непреодолимо препятствие за 3394 абитуриенти. Толкова са двойките на първия зрелостен изпит, на който са се явили 52 855 дванайсетокласници, отчетоха от МОН. Шестиците по БЕЛ са 7057. Успехът пада с всеки следващ випуск, коментираха още образователните експерти.

Общо от всички зрелостни изпити тази година слабите оценки са 8162, а отличните – 17 207. Най-зле са се представили абитуриентите, избрали да държат втора матура по география и история, а най-високи оценки са изкарани на изпитите по чужди езици и физика.

Американският колеж отново е №1 по български и литература – средният успех на неговите 101 зрелостници е 5,72. Той си дели първото място с 91-ва Немска езикова гимназия в София, чиито 203-мата абитуриенти са постигнали същия резултат.

В топ 10 по БЕЛ влизат също 164-та Испанска гимназия в София, 73-то СОУ „Владислав Граматик“ в София, Езиковата гимназия в Пловдив, Частната профилирана гимназия „АК-Аркус“ във Велико Търново, Италианският лицей в София, Първа езикова гимназия във Варна, Първа английска гимназия в София и 9-а Френска гимназия в София.

Прави впечатление, че намалява броят на седмокласниците, останали да пишат преразказ в допълнителния модул от изпита. Тази година те са били 38 427, а миналата – 41 592.

По математика слабите оценки са доста повече – 14 939, както и отличните – 3768, като 10 ученици са постигнали максимума от 100 точки.

За последните 6 години това е випускът с най-слабите резултати от външното оценяване, отчетоха от МОН. Седмокласниците са се затруднили при разпознаването на сложното съставно изречение, при определяне на видовете подчинени изречения в състава на сложното съставно, при пунктуацията на сложните изречения и при написването на теза по определен цитат.

Личи непознаване на думата „зограф“, която се появява в ученическите преразкази в най-различни вариации – „зоограф“, „географ“, „аерограф“, „мамограф“ и „ехограф“.

Зрелостният изпит започна в 8 ч. и продължи 4 астрономически часа. На последната задача абитуриентите трябваше да пишат на тема „Любовта като храм“ в стихотворението „Ще бъдеш в бяло“ на Яворов.

Изпитът за седмокласниците пък стартира в 10.00 часа и се проведе в два модула. При втория учениците трябваше да преразкажат подробно част от разказа на Мирослав Пенков „На изток от Запада“ от името на неутрален разказвач. Резултатите от националното външно оценяване по български език и литература за седми клас ще бъдат обявени до 3 юни 2015 г., съобщиха от МОН.

Ето и откъса, върху който писаха седмокласниците:

ИЗ „НА ИЗТОК ОТ ЗАПАДА”

Плувахме бавно, стояхме близо до брега. Хванах една мрянка под някакъв камък, но Вера ме накара да я пусна. Най-сетне видяхме кръста над водата. Грамаден, тежък, с ръждясали крака, с ръце, които улавяха залезното слънце.

Кой не знаеше историята за удавената църква? Едно време, преди Балканската, на изток от реката живял някой си богаташ. Деца нямал, нито пък жена, та като легнал да мре, повикал слугата с последно желание – да построят с негови средства църква в селото. Построили църквата на запад от реката, а за да я изпише, селяните повикали отдалеч един млад зограф. Две години майсторът изписвал църквата. Запознал се там с едно девойче, влюбил се в него, оженили се и заживели двамата, на запад от реката, близо до църквата.

Пламнали Балканските войни. След тях и Първата световна. България загубила войните и много българска земя раздали на сърбите. В селото пристигнали трима чиновници – един руснак, един французин, един англичанин. Рекли: това, що се простира на изток от реката, остава в България. Това, що лежи на запад, е вече сръбско. Войници завардили бреговете, решили да съборят моста. Като се върнал младият зограф (той бил заминал да изписва друга църква), войниците го спрели. Не можело, казали му, да прекоси границата, да се върне при жена си.

В отчаянието си зографът насъбрал народ и го заставил да отклонят реката на запад, на запад, догде не заобиколяла цяло село. Защото заповедта била такава: що лежало на изток от реката, оставало в България.

Така и не мога да си представя как са пренасяли тия камъни, тия дървета, как са ги натрупали на камара. Защо войниците не са ги спрели, аз не знам. Но отклонили реката и изглеждало, сякаш ще заобиколи тя селото. Ала усукала се реката, облизала с езика си друг път, по-пряк и лесен. Нахлула през долната махала. Погълнала хòра и къщи. Дори и църквата, в която майсторът бил вложил две години труд, останала в търбуха ù.

С Вера погледахме кръста, а аз изскочих на брега.
– Дълбокичко изглежда – казах.
Тя ме потупа по гьрба.
– Ако те е страх, няма нищо.
Но имаше нещо. Стиснах очи, поех дълбоко дъх и скочих.
– Плувай до кръста! – подвикна тя след мен.

Плувах, като че носех обувки от желязо. Сграбих разпятието и стъпих на хлъзгавия купол. След малко дойде и Вера и за да не я отнесе реката, на свой ред сграбчи кръста.

– Искаш ли погледнем стените? – попита ме.
– А ако се заклещим?
– Ще се удавим.
Тя се разсмя и пак ме сръчка.
– Давай, Носе, гмурни се заради мен.

Отпървом ми беше трудно да се гмуркам с отворени очи. Течението ни теглеше и плувахме с всичка сила, за да достигнем до малкото прозорче под купола. Уловихме решетките и погледнахме вътре. Въпреки мътната вода очите ми паднаха на тоя стенопис: брадат мъж, коленичил до една скала, с ръце, сплетени в молитва. Мъжът се взираше надолу, а пък в далечината към него летеше малко птиче. Под птичето искреше златна чаша…