На 3 юни излиза новото издание на „Трънски разкази. Балканска сюита“ на Петър Делчев.

Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен…

Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но док? не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли ж?рка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!

За автора

Първата самостоятелна книга на автора, поетичният сборник „Луд за обичане“, излиза през 2006 г. Същата година се появява и първият му сборник с разкази – „Трънски разкази“, който се превръща в явление в българския книжен свят. Сборникът е номиниран за наградата „Елиас Канети“ през 2007 г. През 2016 г. Драматичен театър – Пловдив поставя пиесата „Вълци“ по „Трънски разкази“ с режисьор Диана Добрева. Постановката печели три награди „Аскеер“ – за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за театрална музика на Петя Диманова.
Втората самостоятелна белетристична книга на Петър Делчев, „Балканска сюита“, е издадена през 2009 г. и съдържа новели по легенди. По-късно, през 2013 г., „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ са обединени в общ сборник, който излиза с допълнителен разказ.
През 2012 г. излиза и първият роман на Петър Делчев – „Кастинг за Месия“.

В момента книгата може да се поръча на промоционална цена – 59 вместо 70 лв. – от сайта на издателство „Изток-Запад“.

Това е удивително пътуване из знакови места на литературата и фолклора, които от векове омайват, тревожат, но и някак остават не докрай уловими за читателите. От епичните поети на античността до съвременните автори на научната фантастика, от създателите на Светите писания до днешните автори на приказки. Писатели и разказвачи на истории от различните епохи са създали въображаеми и митични земи, проектирайки в тях всичките ни човешки мечти, идеали и страхове.

В традицията на признатите „История на красотата” и „История на грозотата“ писателят и интелектуалец Умберто Еко ни повежда на красиво пътешествие из тези земи на сказания и oткрития, представяйки ни обитателите им, техните герои и злодеи, страстите им и най-вече: изключителното им значение за всички нас. В тази уникална история Еко изследва нуждата на човека да създава такива места, утопии и антиутопии, където фантазията може да се изправи пред неща, прекалено невероятни и предизвикателни за ограниченията на реалността.

Придружена с повече от 300 цветни изображения, „История на легендарните земи и места” е познавателна и занимателна, събирайки противоположни елементи от нашето споделено литературно наследство. Поемите на Омир и други антични и средновековни текстове са представени редом с Гъливер и Алиса; Толкин споделя мястото си с историите на Марко Поло, стиховете са допълнени от филми, а романите – обяснени с комикси. Заедно тези истории оказват огромно и неоспоримо влияне върху нашата чувствителност и виждането ни за света.

„За младите хора днес името на Симеон Радев не означава нищо, защото половин век по време на комунистическото управление то бе пренебрегвано; не бе включено в учебници, почти не се споменаваше в печата. А той според мен е писател от ранга на Захарий Стоянов и Иван Вазов. Нека не класираме както в спорта кой е по-напред; затова се залових да пиша за него, подсказаха ми го разговори с неколцина млади хора, които не бяха чували името му и се изненадаха, че българите имат такава знаменита личност“, пише Йордан Василев в предговора на книгата „Симеон Радев – биография, пълна библиография, спомени“.

Йордан Василев

„Невероятен интелектуалец, роден в Македонски якрай, български дипломат в продължение на десетилетия, направил за България много – а бе оставен на старини по време на комунизма да живее в мизерия. Неговата съпруга Бистра Винарова, дъщеря на ген. Виктор Винаров (1856-1908), е модерна художничка, получила признание в цяла Европа, но след септември 1944 г. комунистическата власт не й позволява да прави изложби и творбите й стоят десетилетия в апартамента им на ъгъл на ул. „Рачо Димчев“ и „Гладстон“ до 2014 г. Когато бяха показани, тя отдавна си беше отишла от този свят.

Най-важното е, че освен всичко друго Симеон Радев е оставил важни и нтересни текстове. На младини е журналист и е написал над 1000 статии за десетина години, а освен това е създал книгите „Строителите на съвременна България“ (т. І-ІІ, 1910-1911) и още много творби, които ни приобщават към нашата история и трябва да се знаят от всеки българин, който се смята за интелигент, за образован“, пише още Йордан Василев. Книгата е издадена от „Изтак-Запад“ и струва 17 лева.

Автопортрет

Българинът отдавна не е обичал родината си и е отвикнал да я обича. Отвикнал е да обича въобще – той бди за прехраната и живота си и се опитва да пее не свои песни. Но той не познава чуждата песен, която е чужда душа, и мълчи…

Това пише Илия Бешков в своя дневник, който бе публикуван за първи път от издателство „Изток-Запад”. Представянето му ще е на 30 март от 18:00 часа в галерия „Академия“ на НХА-София.

Самият Бешков нарича дневника си „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат света. Книгата се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял.  В нея е публикувано и полицейското му досие. Има и албум с най-известните му карикатури, както и снимки от архива на семейството му.

Докато Бешков пише дневника си през 50-те години на миналия век, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност –  и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.

Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил пò земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция…“

Ето няколко реда от досието:

Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.

Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в  академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.