Българинът отдавна не е обичал родината си и е отвикнал да я обича. Отвикнал е да обича въобще – той бди за прехраната и живота си и се опитва да пее не свои песни. Но той не познава чуждата песен, която е чужда душа, и мълчи…

Това пише Илия Бешков в своя дневник, който бе публикуван за първи път от издателство „Изток-Запад”. Представянето му ще е на 30 март от 18:00 часа в галерия „Академия“ на НХА-София.

Самият Бешков нарича дневника си „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат света. Книгата се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял.  В нея е публикувано и полицейското му досие. Има и албум с най-известните му карикатури, както и снимки от архива на семейството му.

Докато Бешков пише дневника си през 50-те години на миналия век, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност –  и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.

Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил пò земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция…“

Ето няколко реда от досието:

Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.

Из донесенията: Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в  академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.