Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика. Не говоря за нас, възрастните. Но все ще се случи тъй, все ще дойде такъв ден, че тая книга ще падне в ръцете на някоя млада чиста душа – и ще я прочете. Първата хубава книга, прочетена за първи път! Какво значи туй, всеки от нас може да го провери в спомените си, защото и днес то ни се струва тъй невероятно хубаво, както хубави изглеждат нещата в сънищата ни.

Само в ръцете на младия читател, който пръв път чете големи книги, душата на когото тръпне като пред отворено небе – книгата открива цялата си дълбока и тайнствена същественост – нещо безкрайно хубаво, могъщо и чудотворно, нещо живо само по себе си. Книгата буди вече удивление, към нея благоговее, тя става светиня. И самият език, майчиният език, който всеки ден е бил говорен и слушан, без да пленява и вълнува, сега зазвучава като песен. Ето как в тоя миг, в това утро на човешкия живот, изведнъж разцъфтява обичта към книгата и към езика. Като спомен, тоя миг остава незабравим, както са незабравими всички скъпи наши спомени – бащината къща, иконата с кандилото в ъгъла, майчиният образ. И това чувство към книгата си остава завинаги, защото е било родено в самото сърце на човека.

Всеки, струва ми се, е преживял нещо подобно. От купчината книги, които имаше у дома, когато бях дете, аз помня най-много една: История словянобългарская под имя Уннов – от Гаврил Кръстевич. Може би тя да не е била най-хубавата книга през това време. Но мене ми се падна тя да е първата книга, първата голяма истинска книга, която прочетох, която четях и препрочитах. Какви чудеса се криеха в тая стара книга с изръфани корици! – Походи на грамадни армии, царе-герои, Аеций, Атила, битката на Каталонското поле, безкрайната държава на Атила и оная трагична нощ, когато на другия ден след сватбата му с хубавата Илдика го намират мъртъв на леглото му! Не вече прочетеното, а самият спомен за него е нещо неизличимо.

Всеки ще прочете и е прочел много книги през живота си. Но струва ми се, че след прочита на една хубава книга у всекиго зазвучава една стара струна, събужда се отколешен трепет, който не се съзнава – очарованието от първата прочетена хубава книга.

Книгата, която ще скътате в къщата си, ще чака незасегната и чиста душа на някой млад читател. Нейното предназначение е голямо и прочитането й е като обред. Нека затуй тя да бъде някоя хубава българска книга.

При първата кандидат-студентите трябваше да съпоставят цитатите:

„Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра…”

Христо Ботев, „Борба”

и

„Кой

излъга нашата вяра?”

Гео Милев, „Септември”

Втората тема, по която кандидатите можеха да пишат, е „Изпитание и избор в разказите на Йордан Йовков”.

Заявление за участие в надпреварата са подали 1281 души, съобщиха от СУ. Доц. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет, поздрави кандидат-студентите за смелостта да се явят на изпита по български език и литература и им пожела успех, а председателят на изпитната комисия проф. Милена Кирова ги увери, че ще се справят и им пожела през следващата учебна година да се срещат в тази сграда като преподаватели и студенти.

Изпитът по български език и литература е писмен с продължителност 4 астрономически часа. Всеки от кандидат-студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1: създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Изпитна задача 2: създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

В Деня на народните будители поход „По стъпките на Йовков“ ще отведе туристи в селата Красен и Изворово, където класикът на българската литература е учителствал в началото на миналия век, съобщиха от общината в Генерал Тошево. Маршрутът популяризира емблематични места, свързани с творчеството на писателя.

В старата прогимназия в село Красен, на която Йордан Йовков е бил първи директор, e възстановена класната стая с потрети на негови ученици. Запазена е черната дъска, мастилницата и перодръжката на писателя, създал в Красен първата си белетристична творба – „Овчарова жалба“.

Филиповата кръчма днес

Духа на народния будител пази и Филиповата кръчма в селото, в която протича действието на повестта „Жетварят“.

Туристическият поход ще стигне и до мелницата в село Изворово – декор на драмата „Албена“. Йовков открива сред
местните селяни прототипове на свои герои. Някогашната парна мелница, реституирана през 90-те години на миналия век, вече е придобита от общината и ще бъде върнат автентичният й вид.

Автор на „Отвъд границата. Мотиви за трансгресията в творчеството на Йордан Йовков“ е полската българистка Божена Жеймо. Книгата е изцяло посветена на белетристичното наследството на писателя, което е рядкост, тъй като чуждите литературоведи обикновено пишат за Йовков отделни статии или студии, поясниха от музея.

Божена Жеймо, която е преподавател в университета „Николай Коперник“ в град Торун, проучва произведенията на класика от различна гледна точка. Тя разглежда военното творчество на белетриста под оригиналното заглавие „Военен балет“, текстът „Слепият мъдрец“ е посветен на Сали Яшар, „Изгубеният дар“ – на Иван Белин, „Когато слугите стават господари“ – на повестта „Жетварят“. Полската литературоведка се спира и на женските образи в Йовковото творчество, наричайки ги „Красивите грешници“.

Литературният труд от 335 страници е илюстриран с репродукции на едно от емблематичните имена в културния живот на България през 20-те години на миналия век – художника Иван Милев, което прави книгата интересна и в полиграфично отношение, допълниха от музея.

Там се съхраняват близо 10 000 литературоведски изследвания, документи, снимки, книги, ръкописи, вещи, свързани с творческото наследство на Йовков.