Бедната ни земя раждаше само леща и на баща ми му омръзна да сее цял живот леща, да я скубе и да я изсипва после в хамбара, дето проклетата гъгрица цяло лято си точеше зъбите и чакаше да дойде лещата, за да се нахвърля отгоре й и да изяде сърцето. Гъгрицата, милостиви читателю, не е като слона да яде най-напред мандрагора и чак след туй да се възбуди. Тя без всякаква мандрагора си е възбудена и по най-възбуден начин си остри зъбите в свирепо очакване да се появи лещата в хамбара. Баща ми прокле лещата и гъгрицата и каза, че ще почне да сее само лъвове. Той докара лъвове, изора нивата и почна да я засява. Хората от съседните ниви гледат и не вярват на очите си. Те всички сееха леща и само в нашата нива се мятаха лъвове и лягаха в браздите. Баща ми взе грапа, изравни посятото, за да не дойдат птиците и да почнат да кълват лъвовете. Съседите влязоха в нашата нива и казаха на баща ми, че лъвовете ще измрат. За по-голяма убедителност те отидоха да подръпнат опашката на един лъв, щото стърчеше над ораното. Теглиха я, теглиха я и по едно време лъвът като замахна с опашка, та ония се разхвърчаха из въздуха и много време хвърчаха, преди да тупнат на земята. Никой повече не посмя да стъпи в нашата нива. През пролетта ние отидохме да видим как са лъвовете. Те бяха поникнали и цялата нива изглеждаше като лъвска кожа. Нивите на съседите бледи, тук-там стърчат мустаците на лещата, а нашата блести и хвърля лъвски сияния. Като дойде лятото, отидохме да жънеме лъвовете, но какво беше учудването ни, като вместо с лъвове нивата беше пълна със зайци.

Майка ми проклина, скубе зайците, а баща ми, ги връзва мрачно на снопове и ги товари в колата. Съседите скубят леща и ще изгинат от смях, като гледат нашите зайци. Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!

Из „Домашна тетрадка“

Йордан Радичков

На 24 октомври 1929 г. е роден големият български писател Йордан Радичков. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

ЗА ЧОВЕКА

Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната сврака може да се види как стои върху някой препинателен знак посред безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в дълбок размисъл.

ДУМИ И ДУМИ

Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!

Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление: „Лебеди мои!“

Йордан Радичков
(24 октомври 1929 – 21 януари 2004)

Дарителска акция за изграждане на къща-музей на Йордан Радичков стартира в Берковица. Кампанията бе обявена от 87-годишния съученик на писателя – Милан Миланов – Революцията. Това стана на тържеството по повод 102-та годишнина на гимназията в града под Ком, където до 1947 г. е учил Радичков.

Милан Миланов – Революцията е учредил фондация „Йордан Радичков“, в която ще се набират средства и експонати за бъдещия музей. В сметката, до която достъп ще има единствено той, само ще могат да постъпват средства, има клауза, която забранява от нея да се теглят пари. Жестът на местна банка пък е, че няма да удържа такси за управлението й, съобщи „Дарик радио“.

Обявяването на акцията бе в присъствието на председателя на Сдружение „Приятелите на Радичков“ доц. Борислав Великов. Първото дарение постъпи от него – 1000 лева.

Гимназия „Иван Панов“ отбеляза своята 102-ра годишнина с конкурс за есе и рисунка под мотото „Летене с Радичков“, в който са се включили ученици от цялата страна.

Ще бъдат изложени чиновете, на които Радичков е седял в прогимназията на село Гаганица и в гимназията на град Берковица. Ще има книги с автографи, снимки, записи на негови интервюта и изказвания.

Музеят ще бъде изграден до къщата-музей „Иван Вазов“ в центъра на Берковица, съобщиха от инициативния комитет, в който участват над 90 души.

Приятели и земляци на Радичков се събраха в събота в местния храм „Рождество Богородично“, където бе отслужена панахида в памет на писателя. На 21 януари се навършиха 11 години от неговата смърт.

На 4-ти слушателите ще могат да чуят „Януари”, постановка на Драматичен театър „Иван Димов” Хасково, режисирана от Иван Добчев. Следват „Суматоха”, постановка на Асен Шопов, „Добродушните смокове”, отново под режисурата на Иван Добчев, „Лазарица” с режисьори Младен Киселов и Юри Статков в неповторимото изпълнение на Григор Вачков.

Иван Есенски от София поднесе приветствие от името на Съюза на българските писатели, в което заяви, че Радичков е представил пред България и света магическия български северозапад с неговите хора, особени нрави и специфичен език.

Спомени за Йордан Радичков разказаха художникът професор Галилей Симеонов и съученикът на Радичков от гимназията в Берковица Милан Миланов.

Честването под 380-годишния дъб, описан в творчеството на Радичков, се провежда за десета поредна година. То е организирано от Съюза на българските писатели, дружеството на художниците от Монтана „Тенец“ и от Берковското родолюбиво общество от Берковица.

Родното село на писателя Калиманица, което някога се е намирало между Монтана и Берковица, днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир „Огоста“ при построяването му преди 30 години. Сега от Калиманица се виждат само огромният дъб и черквата – останали над водата.

По повод годишнината пред паметниците на Радичков в Монтана и в Берковица бяха поднесени венци и цветя.

Йордан Радичков
(24 октомври 1929 – 21 януари 2004)

Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни лечвета, с които нищо не можеш да си купиш!

И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, ги разменяме така щедро помежду си!

Толкоз за едно левче!