Турнето му започва от пловдивския литературен салон „Spirt and Spirit“ на 3 февруари, когато ще има разговор с него в  клуб „Петното на Роршах“ от 19 ч.

На следващия ден Чухов ще гостува в асеновгардския бар „КоШиПрайм“, а на 5 февруари ще е в читалище „Любен Каравелов“ в Куртово Конаре.

Петър Чухов е автор на 9 стихосбирки, роман и книга за деца. Творбите му са преведени на 17 езика. Носител на много литературни награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Пише музика и текстове, свирил в различни рокгрупи. В момента е в етнорок групата „Гологан“, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стиховете си.

Поетът Петър Чухов е написал блестяща книга с проза. Включените в „Камуфлаж“ разкази и кратък роман са образци за творческо отношение към словото. В книгата има и поезия, и музика, и истинска стоманена белетристика със сюжет и истории. В това няма нищо чудно – защото самият Чухов освен поет е и музикант, и разказвач. В „Камуфлаж“ всичките валенции на словото са отворени. В „Камуфлаж“ всяко изречение звучи като хайку. В „Камуфлаж“ виждаме как въглеродът на думите се превръща в диаманти. Книга за истински ценители.
Деян Енев

Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. Е, той не се прави, героите му не се правят, а се движат през света такива, каквито са – накърними, накърнени, но и остроумно изобретателни. Книга, пълна с блестящи хрумки и с уязвима топлота – един „камуфлаж“, от какъвто се нуждае всяко живеене. И твоето също, драги читателю, затова – прочети тези разкази, няма да съжаляваш!
Митко Новков

От пронизващата острота на детския спомен до трогателната крехкост на снежните човеци в суровия казармен свят, прозата на Петър Чухов е богата на внушения и намеци, на тихи кризи и уж преглътнати болки. Разбира се, тук са и чудните хрумвания, и остроумните закачки, които така ярко нашарват неговата поезия. Но парадоксално наглед, прозата му сякаш е по-лична, по-вглъбена, и зад ирониите ú дебнат рововете на оголена, дълбока чувствителност.
Ангел Игов