1197 кандидат-студенти можеха да избират между два варианта. Първият, който предизвика радостни възгласи, бе да пишат по темата „Човекът, домът и родът“ в повестта „Гераците“ на Елин Пелин. При втория трябваше да съпоставят цитатите: „В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде“ от стихотворението на Христо Ботев „Борба“ и „Докле е младост, всичко е шега; не хвърля сянка на сърце тъга; дори тъгата извор е на радост – докле е младост, ах, докле е младост!“ от „Докле е младост“ на Пенчо Славейков.

Темите бяха изтеглени в 9 ч. в 65-та аудитория на Ректората. Изпитът по български език и литература е писмен, с продължителност 4 астрономически часа и цели да провери какво е равнището на владеене на български език, както и литературните познания на зрелостниците.

Всеки от кандидат-студентите може да избира да работи по една от двете възможни задачи, съобщиха от вуза. Едната предвижда създаване на самостоятелен, аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретния автор от българската литература. При втория избор трябва да създадат самостоятелен текст с избрана от тях жанрова форма, който да се интерпретира по проблематиката, зададена чрез цитатите, които се падат.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем. Резултатите от изпита ще излязат до две седмици, обявиха от висшето училище.

Специалностите, за които кандидат-студентите могат да кандидатстват след успешно положен изпит по български език и литература, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

При първата кандидат-студентите трябваше да съпоставят цитатите:

„Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра…”

Христо Ботев, „Борба”

и

„Кой

излъга нашата вяра?”

Гео Милев, „Септември”

Втората тема, по която кандидатите можеха да пишат, е „Изпитание и избор в разказите на Йордан Йовков”.

Заявление за участие в надпреварата са подали 1281 души, съобщиха от СУ. Доц. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет, поздрави кандидат-студентите за смелостта да се явят на изпита по български език и литература и им пожела успех, а председателят на изпитната комисия проф. Милена Кирова ги увери, че ще се справят и им пожела през следващата учебна година да се срещат в тази сграда като преподаватели и студенти.

Изпитът по български език и литература е писмен с продължителност 4 астрономически часа. Всеки от кандидат-студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1: създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Изпитна задача 2: създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Изискванията към кандидат-студентите са да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст, да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми и да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Специалностите, за които може да се кандидатства след успешно положен изпит, са: Философия; Психология; Културология; Библиотечно-информационни науки; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Българска филология; Славянска филология; Балканистика; Румънска филология; Арменистика и кавказология; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

Въпрос за любовта на цар Фердинад към поетесата Мара Белчева измъчи кандидат-студентите на теста по български език и литература в УНСС.

Те трябваше да посочат от какъв материал е била направена отливката на ръката й, която монархът поръчал да направят и която държал на нощното си шкафче. „Написах, че е сребърна, все пак Фердинанд е цар и едва ли се е скъпил за материала“, призна на излизане от изпита един от младежите. Други недоумяваха какво общо има този клюкарски въпрос с литературата. „Мара Белчева дори не се изучава в училище. Откъде децата ще знаят за отношенията й с Фердинанд? С тази ръка направо ги нокаутираха“, недоволстваха родители.

Верният отговор е, че отливката е била направена от гипс. Любопитният факт се споменава в книгата „И сенките ни тихо ще се слеят“ на издателство „Персей“, която излезе през 2010 г. Тя съдържа стихове, писма и спомени, които разкриват любовта на Мара Белчева и Пенчо Славейков.

Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев (финансовия министър на Стамболов) е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците. Но провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков.