• Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.
• Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.
• Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.
• Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.
• Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.
• Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.
• Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.
• Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.
• Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.
• Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.
• Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.
• Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.

Макар да използва всеизвестни факти от биографията на двамата писатели, Гавран ни представя една неочаквана интерпретация на историята, а аскетизмът му рисува сложните взаимоотношения между неговите герои на фона на убедително пресъздадените първи десетилетия на 20 век.

Романът „Приятелят на Кафка“ бе отличен през 2012 г. с наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за литература и номиниран за Международната награда за литература IMPAC Dublin за 2013 г.

За автора

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа „Кръстителят“. Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

ОТКЪС

Първа част

1.

Студеният вятър от Вълтава проникваше в костите им. Докато се разхождаха из Вишехрад, наблюдаваха от хълма Прага. Младите студенти приличаха на преждевременно съзрели момчета, които въпреки липсата на житейски опит, успешно се преструваха на възрастни.

Запознаха се миналата есен, в немската читалня на университета, и оттогава бяха не- разделни.

Оскъдното пролетно слънце се отразяваше в мраморните надгробни плочи, край които минаваха. Близостта на гробището, където бяха погребани изтъкнати личности от мина- лото, сякаш придаваше допълнителна тежест на разговора им.

– Всяка написана книга е отблясък на живота, който е живял нейният автор – каза Макс.

– Всичко написано е измислица. Реалността не се подчинява на думите – отговори Франц.

Беше 1903 година.

2.

Макс притежаваше много таланти.

Обичаше да свири, да композира, да пише разкази, журналистически статии, да се сърев- новава в ораторското изкуство… Повечето от интересите му смущаваха и самия него. Като че ли заради всичко това по-трудно можеше да определи какъв иска да стане в мъглявото бъдеще.

Широтата на познанията му беше безгранична. С отговорите си често удивляваше и самите преподаватели. Въпреки това младежът чувстваше, че неговият само с година по-възрастен приятел Франц, има по-ясни възгледи от неговите.

Крехкото тяло на Франц беше убежище за неговия любопитен дух и впечатляващия му индивидуализъм, на който Макс се възхищаваше.

Мислите на Франц винаги бяха ясно и убедително представяни. Никога не произнасяше чужди фрази. Не беше разпилян в думите си.

За страничния наблюдател Франц беше саможив несигурен младеж, неподготвен за практическия живот.

За Макс той беше личност, която си има свой собствен свят и за която външната реалност е само пречка.

Литературата ги свързваше. Страстните млади читатели тайно си мечтаеха за дните, когато ще станат писатели. Пишейки първите си кратки истории, откриваха красотата на сътворяването.

Хвалебствените думи на най-близкия приятел в това време имаха съдбоносно значение.

3.

Бяха евреи.

Макс вярваше, Франц се съмняваше.

Макс усещаше, че е избран за велико духовно пътуване, Франц се чувстваше изоставен.

Техните разговори за Бог и вярата не рядко завършваха с взаимно неразбиране. Това беше причината да избягват тази тема.

Когато след известно време все пак се връщаха към нея, правеха го като пеперуди, които не можеха да устоят на привличането на пагубната светлина.

Бащата на Франц, Херман Кафка, беше търговец на едро. Синът му го чуваше как на

един клиент казваше, че е немец, на друг, че е чех, а на трети, че е евреин.

На всекиго говореше това, което иска да чуе. В резултат, синът му не знаеше как да си отговори на въпроса кой е в действителност.

4.

Макс все по-често ходеше в дома на Франц. Майката на приятеля му, Юлия, и баща му, Херман, още докато се запознаваха, му показаха, че е добре дошъл у тях.

Младежът беше от заможно семейство. Винаги умерен в общуването си с другите, лесно печелеше благосклонността на хората.

Франц имаше три сестри: Габриел, Валери и Отил. Бяха още деца, само най-голямата от тях беше на прага на моминството. Не участваха в разговорите на възрастните. По време на обяда трябваше да си мълчат.

Бащата рядко се обръщаше към Франц. Не уважаваше мнението на сина си. За него Франц беше дете, което отказва да порасне и да поеме отговорност.

Знаеше, че синът му презира обучението си по право, за което доста трудно го убеди.

В очите на строгия търговец Макс беше идеалният образ на отговорния и улегнал младеж, пред когото бъдещето е ясно. Съжаляваше, че и неговият неуверен син не е като Макс.

Ръкописите на Кафка, за които се води дългогодишна съдебна битка, ще бъдат качени в интернет. Това съобщиха от Националната библиотека на Израел, която е новият им притежател.

Израелски съд реши, че досегашната им собственичка – Ева Хоф от Тел Авив, е длъжна да ги предаде на библиотеката, съобщи в.“Гардиън“.

Решението бе публикувано в навечерието на рождения ден на писателя. Той е роден на 3 юли 1883 г. в Прага (тогава в Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход.

Кафка завещал своите произведения на близкия си приятел Макс Брод, който трябвало да ги унищожи след смъртта му. Брод обаче не изпълнил волята му и взел ръкописите със себе си в Палестина, където избягал от нацистите през 1939 г.

Макс Брод умира през 1968 г., завещавайки колекцията от произведения на Кафка, включително и непубликувани неща, на своята секретарка Естер Хоф. Тя била длъжна „да публикува творбите и да се погрижи след смъртта й литературното състояние на Кафка да бъде дадено за съхранение в подходящо учреждение“, се казва в мотивите на съда.

През 1973 г., след като става ясно, че Хоф е предлагала ръкописите на Кафка на чужди аукциони, главният прокурор на Израел я предупреждава, че „по волята на Брод тя не може да се разпорежда с нито един от документите“. Когато Естер Хоф умира през 2007 г., колекцията попада в двете й дъщери. През 2008 г. те завеждат дело за собствеността на ръкописите, като настояват, че произведенията на Кафка им принадлежат. Скоро една от сестрите умира.

През 2012 г. съдът отхвърля жалбата на Ева Хоф, живата дъщеря на Естер. Оказва се, че семейството й е съхранявало повечето от ръкописите в банков сейф, а някои са били продадени на висока цена. Някои от съчиненията на Кафка в крайна сметка са се озовали в Немския литературен архив в Марбах. Сега Хоф трябва да предаде всички ръкописи на Израелската национална библиотека, която ще ги публикува в интернет.

Идеята и режисурата е на Валерия Вълчева, а сценографията и костюмите са на Ния Михайлова. Музикалните импровизации са по произведения на Добри Палиев и Джон Кейдж.

В спектакъла участват актьорите и музикантите Павлин Петрунов, Христо Ушев, Мартина Митева и Борис Добрев.

„Кафка квартет“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Билетите са по 10 и 12 лева.