„Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“, казва френският лингвист Роже Бернар.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар.

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Република Македония (светски и църковно) и други славянски страни.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

Любопитни факти за азбуката

Кирилицата е по-млада от повечето други писмености. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.

Глаголицата е създадена през 9-ти век от св.св. братя Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ.

От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски създава ранната кирилица.

Двете азбуки – кирилица и глаголица – съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи и книги и т.н. и доказателства за това се срещат до 10-11 век и постепенно кирилицата измества напълно глаголицата през Средните векове.

В Хърватско, Далмация и Бохемия се използва в началото глаголица и после заедно с нея, кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14в.

В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

Думата „азбука” идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).

Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда ù.

Ранната кирилска азбука била базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени допълнителни букви.

Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, основана на гръцката азбука. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т.н.

Кирилицата се използва в следните езици: български, беларуски, македонски, руски, сръбски, украински.

Кирилицата се използва и в някои неславянски езици, например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.

От хиляда години насам българският народ е преживял много изпитания, гравитирал е в различни посоки – примамван от променящите се исторически условия в далечни и съседни нам народи. Но в тия колебания и изкушения той е запазил едно нещо неоспоримо – останал е единен в своя език и в своята писменост.

Всичко у нас е било спорно: политика, финанси, стопанство, териториална цялост – едничко недосегаемо нещо, едничкото ценно и съкровено достояние на всеки българин е неговият общ, единен език, едната негова писменост!

Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Затова тяхното дело надхвърля ценностите на едно человеческо дело; затова народът ги е поставил над себе си. И ние ще се ползваме от техните дарове дотогава, докато ги поставяме на тая висота. В деня, в който изравним себе си с тях – даровете ще секнат…

Всъщност празникът на св. св. Кирил и Методий е празник на малката славянска буква, от която се образува славянското слово. Извън него не съществува нито славянин, нито българин. Това слово, което е начало без край, ни е запазило от всички изпитания и единствено ни осигурява живот в бъдещето. Да изразим истински почитта и благодарността си към делото на светите братя, ще рече да изразим и – още по-важното – да докажем почитта си към българското слово и писменост. Да не ги опорочаваме, да ги пазим чисти дори тогава, когато си изкарваме и прехраната от тях. Защото те не са ни дадени само за полза, а за отличие.

24 май 1947 г.