Младите хора освен че ще могат да „поправят” любими книги, които вече са поовехтели и се нуждаят от освежаване, ще могат да се докоснат и до уникалната колекция краеведски книги, с които разполага ловешката библиотека. Те отразяват историята на Ловеч, но някои от тях вече не са в добро състояние. За да се съхранят, те се нуждаят от частично реставриране и подвързия. Участниците в инициативата „Спаси книга” ще съдействат за запазването им. Материалите за подвързване осигурява библиотеката.

Отдел „Краезнание” издирва, обработва, съхранява и популяризира архивни документи, публикации, аудиовизуални материали, предмети и други, свързани с историята, географията, флората и фауната, подземните богатства, духовния живот и бита на Ловеч и Ловчанско. Регистрирани са над 300 000 описания на публикации от 1878 г. насам, преглеждани текущо или ретроспективно.

Доктор  Тери Данкович, автор идеята за книгата филтър, отбелязва, че всяка страница включва и напомняне защо е толкова важно да се пречиства водата. Според изследователите един средностатистически човек ще може да използва книгата с тази цел в продължение на 4 години.

Страниците съдържат наночастици от мед и сребро. С тях може да се извърши механично пречистване, а също и да се убият бактериите.

За филтрирането на водата е достатъчно да скъсате лист от книгата и да прецедите течността.

Тестовете са правени в Гана, Южна Африка и Бангладеш. Те са показали, че наночастиците убиват 99% от бактериите. При пречистването на изкуствено заразена вода книгата е показала 100% ефективност.

Руският поет от Омск Илюбай Бактъйбаев издаде книга, която съдържа само една дума – „Да-а-а-а-…“. Преди и след нея той е написал предисловие и обяснение от автора.

Книгата „А после беше словото“ е публикувана в тираж от 1000 бройки. За написването й поетът споделя, че е мислил дълго. „Започнах да обръщам внимание как хората произнасят тази дума. Където и да стане нещо, те казват „Да“. Думата е кратка, но напълно замества и разказа, и темата. Чуваш я, замисляш се и започваш да съпреживяваш на човека, който я е казал“, обяснява Бактъйбаев

Идеята за книгата „А после беше словото“ му дошла след разговорите с баща му, който е участвал във Великата отечествена война. Спомняйки си за преживяното на фронта, боецът всеки път казвал замислено „Да-а-а-а…“.

*Разкази с неочакван край, само от 55 думи

*Най-кратките истории

Ако ви е трудно да решите какво да четете, идете на „Сляпа среща с книга“. Така се нарича проектът на верига антикварни книжарници в Австралия. Книгите по рафтовете са загадка за клиентите, защото са завити в амбалажна хартия. Единствените жокери са кратки надписи върху опаковката.

Инициативата бързо набра популярност и се прехвърли в интернет. Цената на книгите загадки, които се продават онлайн, е 11,95 долара.

Това е чудесен начин да спрете да съдите за съдържанието по кориците и да разширите литературните си хоризонти, казват инициаторите.

25 години медиите бягат от книгата, не говорят за духовност, за образование, демонстрират чрез предаванията си, че животът е щракане с пръсти. Затова се стига до там деца да раждат деца. Духовната мярка отсъства от живота. Това каза издателката Божана Апостолова в интервю по bTV.

„Душата ме боли. Много са виновни медиите. Но въпреки усилията им, народът търси душата си и я намира в книгите. Там е спасението. На всеки от нас спасението му е в книгата“, категорична е Апостолова. Тя обвини правителството и Министерството на културата за това, че не купуват книги за фондовете на библиотеките.

Според нея от писане може да се изхранват само утвърдени писатели като Георги Господинов и Милен Русков. За последния месец от романа „Възвишение“ на Русков са продадени 2500 бр. Заради тази книга писателят бе удостоен с Европейската награда за литература.

Издателката разкри, че била изненадана, когато разбрала, че Русков е повтарял девети клас, не е бил отличник и е бягал от училище. Споделил й, че загубил голямата си любов, искал да стане научен работник, но и там вратата му се затворила. На 35 г. разбрал какво иска и седнал да пише книги.

Много талантливи творци обаче не могат да се издържат от писане. Апостолова посочи Мария Станкова, която е „родена за писател, а в Италия чисти къщи и бърше задници“.

Издателката издаде също, че наскоро Бойко Борисов си купил книги от щанда на ИК“Жанет 45″. „Може да има промени навсякъде, ако той самият се обърне към себе си и проумее колко е важна книгата. Моите момичета се смееха, че казал „Кажете на Божана, че купих 3 чанти книги“. Като го видя, ще го питам коя му е харесала“, каза Апостолова.

Тя си спомни за тежкото си детство и пътя си към книгите. „Аз не казвах, че умирам от глад. Аз си измислях игри на които да играем, за да ме нахранят другите, без да личи, че съм гладна.  Може би това по-късно направи бизнесмена в мен“. За да я забележат другите, започнала да пише стихове и открила художествената литература.

„И най-лошата книга казва нещо хубаво“, твърди Божана Апостолова.

Проучване в САЩ показва, че през 2015 г. около 20 до 50% от продадените в страната книги ще бъдат електронни. Във Великобритания тези показатели ще бъдат достигнати в рамките на 2-3 г. През следващата година продажбите на цифрова литература там ще достигнат 10-15%. Приблизително същата ситуация се наблюдава в други европейски страни. През 2012 г. продажбите на електронни книги в ЕС са възлизали на повече от 5% от общия обем.

В Русия този показател се задържа на 1% и това вероятно ще продължи и през 2015 г., пише сайтът „Новости литературы“. Руските читатели все още предпочитат печатните книги пред електронните, като избират предимно издания с меки корици. Освен това масовото пиратство пречи на развитието на пазара на електронни книги, обясняват експертите.

Къде сме ние?

У нас бе отчетен ръст от 231 % в продажбата на електронни книги през 2013 спрямо 2012 г. Тази възходяща тенденция продължава и през 2014 г., но въпреки това още сме много далеч от западните показатели, стана ясно на конференцията Digital Biblio Tehnologies, която се проведе в София през април.

Експертите посочиха, че над 50% от пълнолетните американци разполагат с таблет или четец за електронни книги, а две от всеки пет обществени библиотеки дават под наем такива устройства. У нас тези екстри все още не са широко разпространени.

Две трети от британците, признават, че не са доволни от това, което са намерили под елхата, показва проучване, направено след Коледа.  Сред най-нежеланите подаръци са също шалове, ръкавици, шапки, вълнени пуловери, бонбони, чорапи, маратонки, музика или видео дискове, чанти.

Повечето британци предпочитат да получат пари в брой, следват таблетите и смартфоните. Една трета от жените дават ненужните подаръци на някой друг. Всеки десети англичанин пък смята да хвърли „изненадата си“ на боклука.

Изследването показва, че всяка година във Великобритания за Коледа се подаряват повече от 20 милиона нежелани подаръци.

Поемаш си въздух, дълбоко, напълваш дробовете си и сядаш. С две ръце държиш книгата, главата ти е наклонена леко надолу към корицата или първата страница на книгата. Предвкусваш удоволствието от въвличането в приказния свят на литературата – изживяване, което ти гарантира щастие и душевно удовлетворение. Благодарен си, замислен, по-внимателен към света, който те заобикаля. Четенето е метаморфоза.

Подобно на влюбването в непознат, който няма да видиш повече, чувстваш тъга и болка по неслучилото се, в същото време се чувстваш удовлетворен. Чувстваш се сит, доволен, щастлив, тъй като си се докоснал до друга човешка душа по един необикновен начин.

Този тип четене, описано от онлайн списанието „Тайм“, е наречено „задълбочено четене“ – практика, която най-вероятно скоро ще изчезне, тъй като напоследък се чете все по-малко и по-малко.

Читателите са една умираща порода хора, техният брой намалява все повече и повече с всяко следващо поколение, заслепено от онлайн удоволствията и технологиите.

Доказано е научно, че четящите хора са много по-любезни, отзивчиви, по-умни от средностатистическия човек. Според въпросните изследвания именно тези хора си заслужават да се влюбиш в тях.

Според двете изследвания, публикувани през 2006 и 2009г. от Реймънд Мар, психолог от Университета „Йорк“ в Канада, и Кейт Оутли – професор по когнитивна психология от Университета в Торонто, тези, който четат художествена литература, са съпричастни, приемат чуждо мнение, макар и да е в разрез с тяхното собствено. Способни са да се радват на чуждото щастие, да приемат и одобряват идеите на другите, без да ги отхвърлят грубо. Въпреки че тези качества би трябвало да са вродена черта при всички хора, тяхното изграждане у човека изисква определени нива на социален опит в действие. Това би обяснило защо предишния ви партньор е бил нарцис.

Виждали ли ли сте бившия си с книга в ръка? А някога говорили ли ли сте си за книги? Ако не сте, вероятно имате нужда от промяна – някой по-подходящ човек.

Не е учудващо, че четящите хора са доста по-интересна и забавна компания. След като преживееш хиляди животи, макар и абстрактно, успееш да се поставиш на мястото на друг човек, ти се променяш. С четенето човек се научава да се пренася отвъд своето тяло и да вижда света през една друга призма. Четящите хора имат достъп до стотици души и събират мъдрост от тях, тъй като са преживели неща, които не всеки човек би могъл да разбере.

Друго изследване от 2010 година пак на Мар сочи, че колкото повече истории четем на децата си, докато са малки, толкова по-добри хора стават, когато пораснат. Защото четенето е нещо, което те формира и развива характера ти. Всеки триумф, урок и важен момент за главния герой се превръща в твой собствен. Всяка болка и загуба става твоя и се научаваш да се справяш с несгодите. Пътувал си заедно с автора, изпитал си болката, мъката и страданието през цялото време, и си научил ценни уроци по време на пътуването. Изживял си хиляди живота и си се върнал, за да се поучиш от всеки от тях.

Ако все още си в търсене на някой, който да те допълва, да запълни празнината от ляво, огледай се за изчезващия вид хора – четящите. Лесни за откриване – в кафенета, паркове, подлези, градинки и пр. Обикновено са с раници, чанти, куфари, тъй като винаги ходят с много книги, понеже обичат да се наслаждават на всяка свободна секунда, потъвайки в магията на текста. Още първите 5 минути от вашия разговор, ще сте открили, че тези хора всъщност са изключителни (като всеки изчезващ вид) – любознателни и общителни.

Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора „Метро“, „Била“… Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.

Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет.

Нека я наречем просто „Подари книга за Коледа“.

Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.

Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.

Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.) А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро.

Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно „Малката кибритопродавачка“, която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без „Даровете на влъхвите“ на О’Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без „Коледната история на Оги Рен“ от Пол Остър.

Подарявам тази малка лична кампания на тези, които вече се чудят как да не подарят същия парфюм, шал, бижу от миналата година. Надявам се да я прочетат и тези, които разгръщат предимно икономическите страници, управителите на банки, шефовете на фирми. Изненадайте вашите служители за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис джунджурии, които ще раздадете покрай празника.

Когато едно общество е в дълга и тежка криза, то първо изхвърля онова, което му се струва излишно и ненужно. Книгите, и изобщо културата, бяха лесно припознати като излишния харч. Като нещо, което не е стока от първа необходимост. Струва ми се, че бавно започваме да осъзнаваме обратното. Книгите и културата са стока от първа необходимост за всяко нормално общество.

Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек.

Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.

Центърът ще се ръководи от консултативен съвет от писатели и издатели начело със Светлозар Желев.

Ще бъдат създавани и експертни съвети, които да оценяват кандидатстващите автори, книги и преводачи. Първата конкурсна сесия може да бъде обявена още в края на януари.

Според Желев много години българската литература е била неглижирана и оставена да съществува от само себе си, затова се надява центърът да работи като мозъчен тръст.

„Нуждаем се от ясна визия как да представяме нашите автори в чужбина. Имаме огромно и много талантливо поколение писатели, което досега не е получило възможност за изява на световния пазар“, заяви директорът на НДК Мирослав Боршош, цитиран от БТА. Той смята, че центърът трябва да бъде място, където си взаимодействат всички институции, свързани с българската литература, университети, библиотеки, неправителствени организации.

Първоначалното финансиране за центъра е от НДК, а ще се търсят и средства по международни и български програми, както и частни дарения.